На 17 август 986 г. византийският император Василий ІІ претърпява в битката при Траянови врата най-голямото поражение в походите си за покоряване на България. Значителна част от армията му, е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.
Битката е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора край Ихтиман.<br /> <strong><br /> Причини за похода на Василий II срещу Сердика</strong><br /> <br /> Войната в България е първият мащабен самостоятелен ход, предприет от Василий II след възкачването му на престола през 976 г., въпреки че българските нападения в имперските владения започват още тогава.<br /> <br /> Борбата срещу българите е оставена на местните византийски управители, които не успяват да окажат ефективен отпор. За засилването на братята Самуил и Арон (по-старите братя Давид и Мойсей умират много скоро след въстанието през 976 г.) спомага и пренебрежението, с което предишният император Йоан Цимисхий подхожда към югозападните български предели, след като през 971 г. завладява Преслав и Североизточна България.<br /> <br /> На първо време военните действия срещу Византия носят ограничени успехи на българите, но между 982 и 986 г. Самуил успява да превземе Лариса - главния град на областта Тесалия (в дн. Северна Гърция). Непрекъснатите български нападения заставят византийския император да предприеме ответен удар.<br /> <br /> Преди да се реши окончателно на военни действия, Василий II прави опит да се разбере с българите. В този контекст той повежда преговори с по-големия от останалите живи комитопули Арон, целейки да внесе раздор между него и Самуил. В замяна на своето подчинение Арон иска да завърже роднински връзки с императора чрез брак на един от синовете си с Ана, сестрата на Василий II. Вместо сестра си императорът изпраща при Арон друга невеста. Когато българите разкриват измамата, настъпва разрив в преговорите и императорът повежда армията си срещу тях.<br /> <br /> <strong>Обсадата на Сердика</strong><br /> <br /> Василий II поема на поход с армия, наброяваща до 30 000 души. В похода не взимат участие предводителите на източните войски, които воюват срещу арабите. От Адрианопол (дн. Одрин) императорът достига Филипопол (дн. Пловдив), а оттам се отправя към Сердика (София). Целта му, по израза на Лъв Дякон, е да се справи с българите с един удар.<br /> <br /> След завземането на Сердика, която освен център на Ароновите владения е и стратегически пункт между североизточните и югозападните български земи, Василий II планира да продължи похода си срещу Самуил на югозапад към Македония.<br /> <br /> По пътя си към Сердика, около прохода Траянови врата, императорът оставя силен отряд начело с военачалника Лъв Мелисин със задачата да охранява тила на главната армия. Достигайки Сердика, Василий II я обкръжава и изгражда силно укрепен лагер.<br /> <br /> Василий ІІ заварва в крепостта едва около 4500 бранители, тъй като Самуил е на поход с войски в Тесалия (Средна Гърция). Това привидно облекчава задачата му, но го принуждава да бърза преди Самуил да се е завърнал.<br /> <br /> Войските на Самуил с изключително бърз марш пристигат в Софийското поле и се установяват под Витоша в района на днешното село Бистрица в укрепен лагер. Оттам извършват внезапни атаки срещу византийските войски, които обикалят Софийското поле за храна и фураж. Така вместо ромейците да изтощят с глад обсадените, те самите започват да гладуват.<br /> <br /> Обсадата се проточва 20 дни. Междувременно гарнизонът на Сердика извършва успешен излаз и опожарява стенобойните уреди, оставени не охранявани опасно близко до крепостта от неопитните византийски военачалници.<br /> <br /> По този повод византиецът Лъв Дякон, участник в похода пише:<em> &quot;Най-напред, когато войниците бяха излезли за сено и фураж от стана, мизите ги нападнаха от засада, извършиха голяма сеч. След това стенобойните и другите машини неприятелите ги изгориха. Ето защо императорът се подготви за път и тръгна с войските си за Константинопол&quot;.<br /> </em><br /> Допълнителен мотив за вдигането на обсадата е, че Лъв Мелисин, вместо да охранява тила на ромейските войски, се оттегля във Филипопол. Началникът на западните войски Кондостефан убеждава императора, че Мелисин е потеглил към Константинопол, за да завладее престола му.<br /> <strong><br /> Разгром на византийската армия </strong><br /> <br /> Византийският император се насочва обратно към Филипопол пак през прохода &quot;Траянови врата&quot;. Самуил не тръгва да го преследва по петите, а прилага изключително интересното &bdquo;успоредно преследване&rdquo; от Бистрица през Долни и Горни Пасарел южно от Лозенска планина, за да навлезе в Ихтиманското поле преди византийските войски и да им подготви засадата.<br /> <br /> Византийската войска отстъпва от Софийското поле към Щипон (дн. Ихтиман), където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут сред войниците и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие. Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил, се спускат срещу византийците, превземат лагера им и превръщат отстъплението им в бягство.<br /> <br /> Византийският авангард успява да се изплъзне през склоновете, които все още не са заети от нападателите. Останалата войска е обкръжена от българите. Само отбрана част от пехотата, съставена от арменски воини, успява да си пробие път през обкръжението и да изведе по странични пътеки императора в безопасност. &ldquo;Много голям брой&rdquo; византийски войници са избити, други са взети в плен заедно с обоза и императорските знаци (инсигнии.<br /> <br /> <strong>Последици<br /> </strong><br /> Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав, победата при Траянови врата затвърдява успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от североизточния Преслав в югозападния Охрид.<br /> <br /> Провалът на византийския поход в България през 986 г. е удар върху усилията за укрепване на едноличната власт на Василий II във Византия. Скоро след битката при Траянови врата в Мала Азия избухва въстание на местни аристократи, които издигат претенденти за императорския престол и се борят срещу Василий в продължение на три години. В България също настъпват междуособици, но те са преодолени сравнително по-бързо с убийството на Арон и установяването на самовластието на Самуил.<br /> <br /> След победата в прохода Траянови врата Самуил става &bdquo;господар на положението в Балканския полуостров&ldquo;. През 997 г. цар Роман умира и за цар е коронясан Самуил.<br /> <br /> В годините непосредствено след битката при Траянови врата са отвоювани североизточните български земи, загубени през 971 г. Самуил и другите български войводи предприемат настъпление срещу Солун, в Елада и по източното крайбрежие на Адриатическо море. Военното надмощие на българите трае до битката при Сперхей (996 или 997 г.). За съжаление победата при Траянови врата само отсрочва края на Първата българска държава, който настъпва през 1018 г.<br /> <br /> Споменът за победата над Василий II е отразен накратко тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав. Освен този надпис, разказ за битката при Траянови врата оставят няколко средновековни летописци. Сред тях са Лъв Дякон &ndash; очевидец и непосредствен участник в похода срещу Сердика, Йоан Скилица и други двама писатели - Георги Кедрин и Йоан Зонара, които повтарят почти изцяло написаното от Скилица. За битката пишат не само гръцки автори, но дори и арабинът Яхъя от Антиохия и арменците Стефан от Тарон и Матей от Едеса.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />