Валя, съпругата на 87-годишния комик: Калоянчев се моли да не умре в големи мъки

Миналата година падна 2 пъти в един и същи ден

https://blitz.bg/intervyu/valya-saprugata-na-87-godishniya-komik-kaloyanchev-se-moli-da-ne-umre-v-golemi-maki_news144715.html Blitz.bg

В началото на седмицата в столичен ежедневник се появи изключително тревожна новина, според която големият български актьор Георги Калоянчев е колабирал, изгубил е съзнание и се е наложило съпругата му да вика линейка. Притеснени за състоянието му, потърсихме половинката му Валя. Оказа се, че такова нещо не се е случвало и Калата е добре, а статията е поредната гнусна измислица!

Единствено пред репортер на "ШОУ" най-голямата опора в живота на актьора - както той неведнъж е определял съпругата си, беше повече от откровена и разкри цялата истина за състоянието и настоящото житие-битие на актьора.


- Г-жо Калоянчева, как сте в тези безпощадни жеги?

- Ами как... тежко е, но се справяме някак. Стараем се да си стоим вкъщи. Навън не се издържа напоследък. И е опасно за здравето.

- Знам, че не обичате да давате интервюта, но ме провокира информация, която прочетох в столичен ежедневник. Там твърдят, че съпругът ви Георги Калоянчев е колабирал в жегите и дори се е наложило да викате линейка в Банкя?! Вярно ли това, как е той?
- Да, аз наистина не обичам и не давам интервюта, знаете. Но ще ви отговоря, защото подхождате така, както вече голяма част от колегите ви от години не постъпват. Няма нищо вярно в тази информация, дори не знаех, че се разпространява. Нямам думи! Не знам дали това ме учудва вече... Но категорично и, слава Богу, няма такова нещо - не е колабирал, не е губил съзнание. Кой е вестникът, в който пише това?

- Вестникът е "Всеки ден"!
- То си е за тях… Не знам защо продължават да се занимават със съпруга ми, при положение че има толкова млади артисти, които със сигурност са по-интересни. Защо не го оставят спокойно да си изживее старините?

- Сега ви чувам и не мога да не ви попитам все пак как е Георги Калоянчев?
- Той спи в момента, но иначе е добре. С краката не е добре, но това е неговият най-голям проблем и не е от вчера. Вече толкова години го носи този проблем. Друго засега няма като оплакване. Надявам се и да не се появи. Ще ви споделя обаче, че напоследък го усещам с малко поспаднал гард. Духът му не е много висок.

Често се оплаква. Все пак и годините са му много.

Вече не може да работи, въпреки че му се иска много, но така е.

- Иска му се още да работи, казвате... Има още жажда към сцената?
- О-о-о, за това няма умора! Няма! Мисля, че никога не би се изморил да играе. Но физически му е невъзможно и може би това го сломява. Знаете, че когато си отдал целия си съзнателен живот на изкуството, на сцената, на ролите, те се превръщат почти като кислород за теб... Сега му е трудно да свикне с мисълта, че вече няма как да играе въпреки желанието.

- Неотдавна той обяви, че слиза от сцената завинаги и тази дума прозвуча стряскащо от устата на човек, свикнал почти да живее на нея. И въпреки че Калата потвърди, че приключва, в интонацията му сякаш се прокрадна и частица надежда - че може дори и закратко отново да стъпи на сцената?!
- О, не мисля, че някога повече ще го видите на сцената! Много години бе на нея. Достатъчно е работил, и то яко е работил - стига му толкова! 58 години на сцената му стигат! Толкова много роли е направил, толкова запомнящи се, ще го помнят поколенията. Актьорският му живот беше изключително наситен, пълноценен, може само да се гордее и да се радва с него. Мога да кажа само - хубав живот изживя! Но и той има нужда от почивка, колкото и да не иска да си го признае. И не говоря само за физическа, но и за психологическа почивка.

- Твърде категорична сте и ми прави впечатление, че говорите все в минало време. Защо?
- Защото, каквото е могъл да даде от себе си, да направи, го е дал. Сега трябва да си гледа здравето, децата, внуците. А искам да ви кажа, че внуците му сега са толкова внимателни към него, само да ги видите. Постоянно му угаждат, глезят го. Стига му толкова! (смее се).

- Двамата как се разбирате след толкова години семеен живот? Има ли нещо, което все още не познавате един в друг? Калата каза в интервю за "ШОУ" преди време, че се карате, но караниците ви са "от обич"!
- (усмихва се). То

ние и сега се караме

да ви призная. Няма семейство без кавга. Можем практически за всичко да поспорим. И все става дума за някакви дребни битовизми. Няма друг начин. Караме се за дребни житейски неща.

- Известността му някога пречила ли ви е?
- Умеете да напипвате болните места в душата на хората. Знаете ли, аз, както ви споделих и в началото на нашия разговор, никога не съм имала желание да давам интервюта, затова и не съм давала. Сега правя изключение заради вас. Но ще ви призная нещо - аз винаги съм била в сянката на Георги Калоянчев. Винаги! Сега по-младите искат постоянно да се изявяват, да се афишират, а в онова време може би нещата са били поставени по друг начин. Това, което съм аз в живота на Георги Калоянчев, днешните млади жени не го правят за мъжете си. Ако не бях аз, той нямаше да е това, което е. Осигурявала съм му комфорт, спокойствие, щастие... Никога не е имал грижа за нищо. И съм го правила, за да може спокойно да твори. Младите момичета днес изобщо не се държат така, не ценят по този начин, нямат и желанието. Много малко имат желание да се раздават напълно. Обезличават мъжете си, за да изпъкнат те. Една от тези жени, които до последно беше до мъжа си и от която се възхищавам, е

Ели Цонева. Тя се отказа от всичко, за да бъде до мъжа си!

- Аз ще ви дам и още един пример - дъщерята на Рангел Вълчанов - Ани, която не се отделя от баща си.
- Да, така е, тя също е такъв пример. Чест й прави на Ани, че се грижи по такъв всеотдаен начин за баща си. Толкова ми е мъчно за Рангел, ако знаете! Той изобщо не заслужава такава участ! Само че аз много се радвам, че е той е упорит шоп и устоява. Твърда глава е и с твърдата си глава напредва! Продължава. Толкова е силен, не заслужава всичко това...

- Бяха ли близки Калоянчев и Велко Кънев? И неговата участ бе не по-малко тежка...
- Така е, за съжаление. Мога да кажа, че бяха близки. Но, знаете ли, аз какво си мисля - че тази зловеща авария в Чернобил твърде много се отрази на онова поколение, от което са и Велко, и Калата. Виждате колко хора заболяват от рак.

- От какво го е страх днес Георги Калоянчев?
- Всеки човек се страхува от нещо. И той не прави изключение. Единственото, за което не е спирал да се моли, е, когато дойде онзи момент и си отива, да не е в големи мъки. Аз няма да забравя миналата година как имаше един кошмарен момент в неговия живот. Той се спъна два пъти за един ден. И оттогава има много голям страх да не падне. Никога няма да забравя този ден - беше 13 октомври! Аз бях вдигнала килимите, за да изчистя, и той се подхлъзнал на дъските и паднал. Това е първият път, а вторият - докато бяхме в хола. Гледахме телевизия със сина ни и не го чуваме, като е вървял - силно работеше телевизорът.

А той паднал и тропа ли, тропа с бастуна!

И снаха ми по едно време чула това тропане. Миличкият - когато отидохме, чак беше пресипнал от викане. Това са му страховете. Сега наскоро дори му взехме и инвалидна количка, за да се разхожда тук из вилата.

- Виждате ли се със Стоянка Мутафова?
- За съжаление, много рядко. Трудно става виждането, защото ние стоим на вилата, а тя е в София. Но когато сме в столицата, се виждаме, защото живеем, както се казва, на една ръка разстояние. Живеем в една и съща кооперация - тя е на първия, а ние - на четвъртия етаж. Имало е случаи, когато й прилошее и качи кръвното - веднага идва при нас за помощ. Идваше и само ей така - да го види Калата как е, как се чувства. Стоянка беше доскоро доста заета. Много пътуваше. Непрекъснато беше в движение, дано малко и тя се поспре (смее се). Все пак от време на време е нужно.

- Всеки човек си прави рано или късно някакви житейски равносметки. Кои са изводите в живота на Георги Калоянчев, за които ви е споделял? Има ли нещо, което е искал, но не е успял да реализира?
- Мисля, че няма такова нещо, колкото и странно да звучи. Рядко има хора, които са доволни и удовлетворени напълно от живота си. Сещам се само за едно нещо. Той мечтаеше да изиграе Ричард III... Обичаше такива роли. За друго не съжалява.


Едно интервю на Анелия ПОПОВА



Георги Калоянчев:
ЖИВЕЕ МИ СЕ ОЩЕ!

"Много болести имам, но ми се иска да живея още дълго, да радвам зрителите и да бъда част от изкуството. Искам да живея и това е!", заяви преди година Калата пред "ШОУ".
Коментирай