Обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. във Велико Търново е едно от най-важните събития в новата история на България. Така страната ни, васална на Османската империя след Берлинския договор от 1878 г., се превръща в независимо Българско царство, равноправна на другите европейски държави. 

Акцията, подготвена предварително от правителството на демократите на Александър Малинов, използва и благоприятната международна обстановка. През юли 1908 г. в Турция е извършен младотурският преврат, който дестабилизира Османската империя и улеснява българските планове. 

Като претекст за този ход българското правителство използва прословутия „инцидент Гешов“. Дипломатическият агент на княжество България в Цариград Иван Стефанов Гешов, бивш пловдивски кмет и виден общественик,  умишлено не е поканен на галавечерята за дипломатическите представители в турската столица на 30 август по случай рождения ден на султан Абдул Хамид. 

Това изостря  българо-турските отношения, а Гешов е отзован от Цариград. 

На 21 септември княз Фердинанд I се връща от ваканция с яхтата „Цар Крум“. На пристанище Русе го посреща кабинетът начело с премиера Александър Малинов. Взето е решение за обявяване на независимостта в старопрестолната българска столица. Съставянето на манифеста е възложено на премиера Малинов - опитен юрист, дългогодишен съдия и прокурор в Пловдив.

Той пише документа на един дъх в царския влак на път за Търново, по време на престоя в село Две могили. Според историци документът е написан на коляно върху обикновени листи. Според една от легендите силен вятър разпилял листовете от купето на влака. Манифестът обаче бил събран отново и нищо за щастие не липсвало.

На 22 септември царският влак спира на гара Трапезица. Оттам Фердинанд тръгва пеш през най-святата част на старата столица към църквата "Св. 40 мъченици", където са били коронясвани и средновековните български владетели. В храма князът застава прав във владишкия трон, заобиколен от премиера, министрите и видни генерали. Възцарява се мъртва тишина. Княз Фердинанд I изважда изпод мундира си и прочита манифеста към българския народ. Сред просълзеното множество председателят на ХIV ОНС Христо Славейков, син на известния книжовник и държавник Петко Р. Славейков, предлага на княза да приеме титлата "цар на българите", което той приема. 

На крепостта Царевец царят е посрещнат от ликуващо гражданство под специално построена и окичена със зеленина арка. Вечерта старата столица ликува - хора с факли кръстосват града, свири военната музика, вият се хора. 

Новината за историческото събитие обикаля цяла България.

А ето и още някои интересни факти за независимостта:
 

Интересни факти 

1. Търновската общественост е тази, която полага основите на честването, непосредствено след 22 септември 1908 г., осъзнавайки изключителната значимост на събитието и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него. Това е и единственият празник, който получава своята адекватна оценка още по време на самия акт.

2. Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново, одобрява и гласува предложението на двама общински съветници, живописните улици "Фердинанд", "Съборна" и "Митрополска" да се преименуват на "Цар Фердинанд I", а улица-булевард на улица "22 септември".

Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща събитието 22 септември.

3. Търновци остават удовлетворени от местното общинско начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за увековечаването на датата 22 септември. Затова главният лесничей от това време предлага да се избере подходящо място за залесяване в града, което да напомня на българите за станалото във Велико Търново.

Така в извънредна сесия на 1 декември 1908 г. Общинският съвет одобрява предложението и преценява, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековния град.

4. На 22 и 23 септември 1909 г. в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието.

5. За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня "Св. 40 мъченици", празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.