На днешния ден през 1981 година с присъда доживотен затвор приключва съдебният процес срещу Мехмед Али Агджа за покушението срещу папа Йоан Павел II. Делото предизвиква огромен интерес. В по-ранен етап Агджа обвинява двама българи в съучастие и оттам тръгва мълвата за “българската следа”. Тя остава в обществото до посещението на папата в България през 2002 г. Тогава при срещата си с президента Георги Първанов открито заяви, че никога не е вярвал България да е замесена в атентата. 

Атентатът е извършен на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана. Докато излиза на площада, папата е прострелян и тежко ранен от Агджа. Престъпникът е турски гражданин, член на ултранационалистическата организация „Сивите вълци“. Папата е уцелен четири пъти и претърпява загуба на голямо количество кръв, ала оцелява и се възстановява от покушението. По показания на Агджа за съучастничество в подготовката на атентата са обвинени по-късно още трима турци и са набедени български граждани. 

Сергей Антонов по това време е ръководител на бюрото на БГА "Балкан" в Рим. Той е считан за координатор на покушението. Подполковник Желю Василев и Тодор Айвазов са служители на посолството на България в Италия. 

“Българската следа” се експлоатира на Запад за разгръщане на широка пропагандна кампания срещу целия социалистически лагер. През 1985-а в Рим Чатлъ - лидер на "Сивите вълци", заявява пред медиите, че му са били предложени три милиона германски марки от немското разузнаване, за да обвини българското и руското разузнаване за атентата срещу папа Йоан Павел ІІ. 

Италианското правосъдие след продължително следствие и съдебен процес, не намира за виновни обвинените българи. 

Агджа е помилван от италианския президент Карло Чампи по молба на папата през юни 2000 г., но е репатриран в турски затвор. Там лежи за извършеното от него убийство на турски журналист, за което е осъден в родината си. Впоследствие е освободен.

Източник: Марица