На 16 декември 1934 година официално са завършени двете основни сгради на Софийския университет - тези на ректората и библиотеката. Двете здания са осветени на специална церемония. Централната част на сградата на СУ на стойност 6 млн. златни лева е построена с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят нейната фасада.  

През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Жан Бреасон. Първоначално планът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж, където днес е Националната библиотека, и Докторската градина.

Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени преди избухването на Първата световна война през 1914 г. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на архитект Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда.

Той влага всичко от себе си и работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година.