На 1 септември 1939 г. Адолф Хитлер напада Полша. Нападението започва вечерта на 31 август 1939 г., когато група въоръжени есесовци нахълтват в сградата на радиостанцията на крайграничния по това време с Полша германски град Глайвиц.

Като дават няколко изстрела пред микрофона, хитлеристите прочитат предварително съставен на полски език текст, който съдържа призив за война на Полша срещу Германия. За още по-силна заблуда на германския народ Хитлер инсценира подобни "нападения" и в други участъци на германо-полската граница. Скоро след това немските радиостанции предават в ефир извънредни съобщения за уж извършено от поляците нападение върху германска територия. Като доказателство се изнасяли на показ трупове на "полски военнослужещи", които в действителност били разстреляни от есесовците германски престъпници, взети от затворите на Третия райх.

Този отвратителен ход за "нападение" на поляците прелива чашата на "германското търпение" и Хитлер дава заповед за нападение. Полската армия, която не била готова за нападение, се изправя пред немската войска без противотанкови оръдия и танкови дивизии и буквално е пометена с решителното превъзходство в участъка на пробива. Това е началото на Втората световна война. Англия и Франция, свързани с Полша чрез съюзнически договори, обявяват война на Германия на 3 септември 1939. Същият ден във войната се включват Австралия и Индия, а седмица по-късно и Канада. В началото на октомври и последните полски войници се предават и Варшава пада под немско командване. С декрет на фашисткото правителство от 8 октомври западните области на страната са обявени за "германски земи" и присъединени към Третия райх. Останалата територия на окупираната от хитлеристите Полша започва да се нарича "генерелгубернаторство".

От момента на започването на германо-полската война до пролетта на 1940 г. Англия и Франция, от една страна, и Германия ,от друга, в действителност не водят военни действия в Западна Европа. Юридически тези страни се намират в състояние на война, съществува фронт, където са съсредоточени огромни войскови контингенти, но там цари спокойствие. Тази ситуация остава в историята под наименованието "Странната война".Това име идва от френския език, но то има друго значение в превод от немския-"комичната война".

"Странната война" приключва на 9 април 1940 г. с германското нахлуване в Дания и Норвегия без предупреждение.

Но да се върнем към средата на септември месец 1939 г. СССР пристъпва към реализация на договореностите от подписания през август 1939 г. Пакт Молотов – Рибентроп. На 17 септември 1939 г., след разгрома на полската войска от немците и падането на полското правителство, Червената армия навлиза в Западна Белорусия и Западна Украйна.

На 28 септември 1939 г. е подписан Договорът за дружба и граници между СССР и Германия, от външните министри на двете страни Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп, с който се признава унищожаването на независимата полска държава.

Според договора на територията на бившата полска държава се установява граница между Германия и СССР, която е окончателна и двете страни се задължават да не допускат намеса на трети държави. Тази граница се разглежда като основа за развитието на бъдещи приятелски отношения между двете страни. Договорът и секретните протоколи към него са следствие от Пакта Молотов - Рибентроп и фактически осигуряват тила на Германия.

Според подписания секретен протокол Западна Белорусия и Западна Украйна влизат в състава на Съветския съюз. Едновременно с това СССР настоява за подписване на съглашения с Естония, Латвия и Литва, според които да получи право за въвеждане на свои войски в техните територии. След като това се осъществява в тези републики са проведени избори за законодателни органи, които са спечелени от комунистическите сили. През 1940 г. Естония, Латвия и Литва влизат в състава на СССР.

Чрез сключените съветско-германски договори от 1939 г. , в това число и пакта Рибентроп-Молотов, нацистка Германия и СССР си поделят сферите на влияние в Европа, в съответствие с които в началото на Втората световна война в състава на СССР са включени Западна Украйна и Западен Беларус, а през 1940 г. и Прибалтика, Бесарабия (Молдова) и Северна Буковина.

В резултат на всички тези действия в състава на СССР са включени значителни територии с население 14 млн. души. Границата на страната е отместена на запад в различни места на разстояние от 300 до 600 км.

Часовникът за плана Барбароса започва да тиктака.