На този ден през 1582 г. цели две седмици изведнъж изчезват от календара. Папа Григорий XIII въвежда Григорианския календар, като в Италия, Полша, Португалия и Испания 4 октомври от тази година е последван веднага от 15 октомври. 

Григорианският календар е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт ISO 8601. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година. 

В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). При Григорианския календар годините, кратни на 100, не са високосни (с изключение на годините, кратни на 400, т.е. на всеки четири века се пропускат три високосни години), което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни. 

Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. Въведен е в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г., като отчитането на времето единствено по нов стил започва от 1 април 1916 г. според Юлианския календар (14 април според Григорианския календар).