Новопубликувани лични пътеписи разкриха расистки и ксенофобски възгледи на Алберт Айнщайн.

Написани между октомври 1922 г. и март 1923 г., дневниците проследяват опита му в Азия и Близкия изток.

В тях той прави безразборни и отрицателни обобщения, например наричайки китайците "работливи, мръсни и тъпи хора".

Айнщайн по-късно в живота си се застъпва за граждански права в САЩ, наричайки расизма "болест на белите хора".

Това е първият път, когато дневниците се публикуват като самостоятелен том на английски език.

Публикувани от издателството на Принстънския университет, Пътеписите на Алберт Айнщайн: Далечният изток, Палестина и Испания, 1922-1923 г.

Айнщайн е пътувал от Испания до Близкия изток, а през Шри Ланка, тогава наричана Цейлон, до Китай и Япония.

Физикът описва пристигането си в Порт Саид в Египет и срещата си с "левантинци със всякакъв цвят на кожата... сякаш излезли от ада", които идват на борда на техния кораб, за да продават стоките си.

Той също така описва времето си в Коломбо в Цейлон, пишейки за хората: "Те живеят в голяма мръсотия и сериозна смрад на земята, вършат малко неща и се нуждаят от малко".

Ала прочутият физик си запазва най-язвителни коментари за китайския народ.

Според материал във в. "Гардиън" за дневниците, той описва китайските деца като "бездушни и тъпи" и изтъква, че е "жалко, ако тези китайци изместят всички останали раси".

В други записки той нарича Китай "странна, подобна на стадо страна", и "по-скоро автомати, отколкото хора", преди да посочи, че има "малка разлика" между китайските мъже и жени, и поставяйки под въпрос как мъжете са "неспособни да се защитават" от женското "фатално привличане".

Почитан за научния си блясък и за хуманитаризма си, Алберт Айнщайн емигрира в САЩ през 1933 г. след идването на власт на Адолф Хитлер и нацистката партия.

Еврейският учен определя расизма като "болест на белите хора" в реч през 1946 г. в Университета Линкълн в Пенсилвания.