Подписаната на 3 ноември 1906 г. в Берлин Международна Радиотелеграфна Конвенция установява единен Морзов радиосигнал SOS за бедствия на море. Радиостанциите на страните, подписали конвенцията, следва да го приемат извън всякакъв друг ред.
Сигналът представлява последователност от 3 точки, 3 тирета и отново 3 точки, предавани без интервал между буквите.

По такъв начин тази 9-знакова група представлява отделен символ от азбуката на Морз. Тази последователност е удобна за запомняне и слухово открояване в ефира, както с нейната монотонност, така и с по-голямата й продължителност спрямо другите морзови знаци.

Най-често сигналът се възпроизвежда с фрази като Save Our Ship (спасете нашия кораб), Save Our Souls, Save Our Spirits (спасете нашите души), Swim Or Sink (да плавам или да потъна), Stop Other Signals (прекратете други сигнали), появили се след като радиосигналът започва да се използва в международната практика.

В гласовата радиовръзка сигналът SOS не се прилага, там като сигнал за бедствие се ползва Mayday.

История

Още до изобретяването на радиото в началото на 1890-те години, на морските съдове вече са прилагани множество различни визуални и звукови сигнали за бедствие. За тази цел се използват семафорни флагове, сигнални светлини и камбани. Радиото (наричано тогава „безпроводен телеграф”) отначало използва азбуката на Морз, макар да е разработена за кабелен телеграф.

Когато на корабите се появяват радиостанции, възниква необходимостта от стандартизация на комуникациите, но кооперирането е затруднено от националните различия и съперничество между конкурентни радиокомпании като Marconi International Marine Communication Company, Telefunken и Сляби-Арко.

През 1903 г. в Берлин се провежда Първата международна радиотелеграфна конференция. Процедурните въпроси обаче остават извън обсъжданията на конференцията и не е утвърден единен стандартен сигнал. Отделните организации възприемат свои сигнали.

Твърде често призивът за помощ се предава без всякакъв сигнал за бедствие. Например на 10 декември 1905 г. след продължителна буря в американския плаващ „Нантакет” протича вода, което ги заплашва с гибел. На борда обаче има радиостанция и скоро в Нюпорт приемат съобщение: „Помогнете. Плаващ маяк Нантакет търпни бедствие. Пратете помощ, откъдето може.” За спасение е изпратен тендер „Азалея”, който спасява екипажа.

През 1906 г. в Берлин се провежда Втора радиотелеграфна конференция. В работата й участват 29 държави, сред които са Великобритания, Германия, САЩ, Русия, Франция и Япония.

Основна точка в дневния ред на конференцията е приемане на единен радиотелеграфен сигнал за бедствие. Обсъдени са и отхвърлени много предложения за използване на конкретни букви от Морзовата азбука.

Накрая е прието предложението на Германия да бъде създаден специален сигнал от непрекъснати с интервали 3 точки, три тирета и отново три точки. Той се откроява със своята продължителност и симетричност, правещ го удобен за моментално разпознаване в ефира.

През 1910 г. този сигнал е общопризнат за международен.

От 1 февруари 1999 г. с решение на Международната морска организация сигналът SOS е заменен от автоматизирана система за оповестяване при бедствия GMDSS. Във връзка с това значението на сигнала SOS се намалява, но може да се използва.

Първо използване на сигнала SOS

Сигналът SOS бързо получава разпространение и става практика в световното корабоплаване.

Съществува разпространено заблуждение, че за първи път в историята сигналът SOS е подаден от търпящия бедствие „Титаник” в нощта на 12 април 1912 г. В действителност този случай е най-малко 8-и по ред.

Според много източници сигналът SOS за първи път е използван от парахода „Славония”, натъкнал се на риф край Азорските острови на 10 юни 1909 г. Но тогавашните вестници съобщават, че „Славония” е предавала сигнала CQD.

Първото достоверно известно използване на сигнала SOS е от 11 август 1909 г., когато американският параход „Арапаое” губи ход и започва дрейф между Ню Йорк и Джексънвил.

На 4 февруари 1910 г. в парахода „Кентъки”, плаващ от Ню Йорк за Такома, протича вода в района на Вирджиния Кейпс и предава SOS. Той е приет от борда на „Аламо”, който се отправя на помощ.

На 13 май 1911 г. в мъгла край нос Чарлз, Вирджиния, се сблъскат параходите „Мерида” и „Адмирал Фарагут”. Преди „Мерида” да потъне, оттам изпращат сигнал SOS. Отзовава се параходът „Хамилтън”.

На 30 юли 1911 г. сигнал SOS подава канадският крейсер „Ниобея”, натъкнал се на бряг в мъгла край Нова Шотландия.

На 28 август 1911 г. параходът „Лексингтън” попада в ураган край бреговете на Каролина. След подаване на сигнала SOS пристига катерът „Ямакро”.

На 3 декември 1911 г. край бреговете на Вирджиния се сблъскват въглищният танкер от ВМС на САЩ „Стърлинг” и пътническият параход „Дороти”. Сигналът е приет от няколко граждански и военни съда.

/По материали в интернет/

Утре четете в БЛИЦ
: 4.11.1862 г.: Патентована е многоцевната картечница Гатлинг