На 16 октомври 1964 г. председателят на Държавния съвет на Китай Чжоу Енлай съобщава на китайския народ новината за успешното изпитание на първата китайска атомна бомба (проект 596). Взривът е осъществен на полигона край езерото Лобнор в Северозападен Китай в Синцзян-Уйгурски автономен окръг.
<strong>История<br /> </strong><br /> В началото на 1956 г. ЦК на КПК взема решение за развитие на атомната енергетика, в съответствие с която в Китай се предполага да се създадат стратегически ракети и ядрено оръжие.<br /> <br /> Към края на 1956 г. за реализацията на програмата е създадено &bdquo;Трето министерство на машиностроенето&rdquo; &ndash; аналог на съветското Средмаш, като за ръководител на атомната програма е назначен шефът на Държавната сигурност Кан Шен.<br /> <br /> Ядрената програма отначало се изпълнява при активното съдействие от страна на СССР: за периода 1950-1960 гг. Китай е посетен от около 10 000 съветски специалисти в атомния отрасъл, като освен това около 11 000 китайски специалисти и 1000 техни учени от атомния отрасъл преминават подготовка в СССР.<br /> <br /> На 7 април 1956 г. е подписано първото съветско-китайско споразумение за сътрудничество в атомния отрасъл. На 15 октомври 1957 г. следва второ споразумение, предвиждащо предаване на Китай на технология за направа на ядрено оръжие.<br /> <br /> Строителството на завод за обогатяване на уран в Баотоу и Ланчжоу започва през 1958 г. През юли 1960 г., след усложняване на съветско-китайските отношения, помощта от страна на СССР е спряна, съветските специалисти в Китай са отзовани, но това вече не може да спре хода на китайския атомен проект.<br /> <br /> Закономерно идва ядреният опит на 16 октомври 1964 г. Първата китайска атомна бомба е създадена на основата на уран-235 и притежава мощност 22 килотона. По пресмятания на западни експерти програмата струва на КНР $4,1 млрд.<br /> <br /> Общо Китай провежда на полигон Лобнор 45 ядрени изпитания (23 въздушни и 22 подземни), като последното е на 29 юли 1996 г.<br /> <br /> Първото изпитание на пусната от самолет атомна бомба в Китай е извършено на 14 май 1965 г.<br /> <br /> На 17 юни 1967 г. китайците осъществяват първото успешно изпитание на термоядрена бомба на основата на уран-235, уран-238, литий-6 и деутерий. Изпитанието отново е извършено на полигон Лобнор, бомбата е пусната от самолет Hong-6 (аналог на съветския бомбардировач Ту-16) с парашут до 3000 м., където е задействан взрив с мощност 3,3 мегатона. След приключване на това изпитание Китай става петата ядрена държава след СССР, САЩ, Франция и Великобритания.<br /> <br /> На 24 септември 1996 г. КНР подписва Договора за всестранна забрана на ядрени изпитания.<br /> <br /> <strong>Ядреният потенциал на Китай<br /> </strong><br /> Определянето на точния състав и мащабът на ядрените сили на Китай е извънредно сложно заради режима на секретност. Според оценка на американски учени, ядреният потенциал на Китай през 2009 г. наброява около 180 боеспособни ядрени бойни глави и 240 конвенционални бойни глави за ракети. Според някои оценки страната би могла към средата на 2020-те години да увеличи два пъти ядрените бойни глави на ракетите, които могат да достигнат САЩ.<br /> <br /> В началото на 2011 г. Китай публикува &bdquo;Бяла книга&rdquo;, в която потвърждава, че провежда политика за поддържане на ядрен потенциал на &bdquo;минимално необходимо равнище&rdquo; и неизползване на ядрено оръжие първи. В същото време Китай въвежда на въоръжение четири нови типа балистични ракети, способни да носят ядрен заряд.<br /> <br /> През 2004 г. представители на Китай оповестиха, че притежават най-малък ядрен арсенал от другите ядрени държави, което означава, че по-малък от 200 ядрени глави на Великобритания.<br /> <br /> Според мнения на експерти Китай не разполага с достатъчно количество разпадащи се материали. Твърди се, че Китай реално разполага само с 2 тона оръжеен плутоний и 16 тона уран, от които могат да се приготвят едва 450-600 бойни глави. Наличният тритий обаче щял да стигне за 300 бойни глави.<br /> <br /> През 2012 г. командващият стратегическото командване на ВС на САЩ генерал Р. Келер заяви, че най-реалистичната оценка на ядрения арсенал на Китай са цифри от порядъка на 240 бойни глави.<br /> <br /> През 2013 г. в отчета Military and Security Developments Involving the People&rsquo;s Republic of China на Министерство на отбраната на САЩ, предназначен за Конгреса, се казва, че китайският ядрен потенциал се състои от 50-75 МБР, разположени на суша и на подводници. Други 1100 балистични ракети с малка далечина не са способни да носят ядрено оръжие.<br /> <br /> В Китай навлизат на въоръжение нови подводници &bdquo;Цзин&rdquo;, които могат да носят до 12 балистични ракети тип Цзюйлан-2 с обсег на действие 8-12 хил. км. Сега обаче са разработвани нови подводници &bdquo;проект 096&rdquo;, способни да носят до 24 ракети Цзюйлан-2.<br /> <br /> В бомбардировъчната си авиация Китай разполага с 80 броя изтребители-бомбардировачи Xian JH-7 (Летящ леопард) за доставка на ядрени боеприпаси, които превъзхождат по далечина и полезно натоварване американските F-111. Освен това Китай е закупил от Русия 100 изтребители Су-30, също способни да носят ядрено оръжие.<br /> <br /> Китай провежда изпитания и на новите стратегически бомбардировачи Xian H-8 и Xian H-9, които по оценка на експерти са от класа на американските В-2.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />