На 19 октомври науката чества създаването на първата ксерокс машина от Честър Карлсън. Изобретателят никога не е крил, че творението му лежи върху откритията на един българин и един унгарец. Това са нашият физик Георги Наджаков и Пал Селени. Техни публикации помагат на Карлсън да създаде първия фотокопир.
Историята на този мъж, който от 8-годишен  храни  цялото си семейство, е наистина впечатляваща. На стари години, когато вече получава плодовете от откритието си, състоянието му надхвърля 700 милиона долара. Дава голяма част от тях за различни благородни каузи, пише "Марица". 

Честър Карлсън е запленен през целия си живот от идеята един текст или изображение да може да се копира бързо и лесно, извън съществуващите фотографски техники, които използват скъпи и опасни химикали. Първо изобретението му са казва електрофотография, но после е заменено с ксерография (от гръцкото xeros - сух). Родителите на този изобретател са болни от туберкулоза. От 8-годишен Честър Карлсън работи преди и след  училище, за да издържа цялото семейство. 

Когато е на 9,  леля му му подарява пишеща машина играчка. Влюбва се в създаването на текстове. Започва да издава свой детски вестник, който се казва „Това и онова”. Печата го на ръка и го раздава на приятелите си. Тук се сблъсква с първия проблем при липсата на лесен начин за размножаване на един текст. 

Процесът по създаването на първата копирна машина, или ксерокс, както е наречен след това, му отнема следващите 40 години от живота. Карлсън завършва физика в обикновен колеж с добър успех.


Първият ксерокопиран текст в историята

След това подава 82 молби за работа, които са отхвърлени. Принуждава се да започне в телефонната компания Бел в Ню Йорк. Ужасяваща, тъпа работа, при която обаче научава колко е важно да защитиш навреме откритието. Когато започва да работи активно върху създаването на копирна машина, Честър ще патентова всяка една стъпка от този процес. И ще си направи труда преди това да завърши и патентно право.  

Съвременният човек не разбира нуждата от това да имаш устройство, което прави много и по лесен начин еднакви копия. В онези времена за тази цел компаниите са държали на щат цели армии от машинописки. При размножаването на чертежи и изображения нещата са били много сложни. Когато започва да следва право на 31 години в Нюйоркския университет, Честър е твърдо решен да започне своите експерименти. И прави това в кухнята, където живее.

Понеже експериментира много със сяра и серни съединения, мястото постоянно мирише на развалени яйца. На два пъти едва спасява кухнята си от пожар. Запален е да успее, защото е чел статия за веществата, която описва начин за копиране на факсимилета и изображения, като се използва лъч от йони към повърхност от изолационен материал.

Тя е на унгареца Пал Селени и е препечатана от малко немско списание. Поради лошото отношение към немците в онези години никой не обръща внимание. 

Другото откритие, върху което стъпва бъдещият мултимилионер, е на българския физик Георги Наджаков. Той открива фотоелект­ретното състояние на веществата, с което вписва името си в световната история на физиката. Това става на 22 юни 1937 година.
Наджаков разбира, че когато бъдат поставени в електрическо поле и бъдат осветени, някои диелектрици придобиват постоянна електрическа поляризация в участъци със светлина, където са изложени. Тя се запазва на тъмно и изчезва при осветяване. Веществата, при които това се случва, той нарича фотоелектрети. Точно тези вещества използва в опитите си Карлсън. 

Скоро си наема стая в квартала Куинс за лабораторни опити, както и асистент - безработен австрийски физик на име Ото Корней. С него подписват договор, че 10% от бъдещите приходи от изобретението ще му се падат по право. И настъпва великият ден - 18 октомври 1937 година, когато Карлсън регистрира първия си патент.

Тогава прави и шеметния си опит в стаичката в Куинс. Върху лист восъчна хартия с метода, който след това се използва от всички ксерокс машини, излиза четливо копие на надписа „32-05 37 Astoria”. Това е адресът на малката лаборатория. Откритието е направено - нужно му е финансиране, за да добие плът и кръв. А това се оказва по-трудната част.
 
IBM: Да се копира ли? Има си машинописки
В бизнеса тези, които повярват в това, което си създал, и са готови да го финансират срещу определена част от бъдещите приходи, се наричат Ангели хранители. Честър Карлсън обикаля с години от компания на компания за финансиране.
Между 1939-а и 1944-та си уговаря срещи с представители на 20 корпорации. Всичките отказват, защото изобщо не осъзнават смисъла на изобретението му.

По това време най-голямата фирма за производство на офис оборудване е IBM (International Business Machines). Карлън представя изобретението си пред хора, които имат по няколко секретарки, а зад тях пък е цяла армия от машинописки.
Те никога не са се сблъсквали с практическия проблем да размножиш един текст или изображение. Представителите на IBM буквално му се изсмиват. Американският флот също проявява кратък интерес, но след това се отдръпва.

През 1944 година един буден мъж - Ръсел Дейтън от Института „Бател”, се запознава с идеята и веднага осъзнава, че това е най-голямото изобретение, свързано с изображения след откриването на фотографа. „Бател” и Дейтън представят модела на машината на Джон Десоер от малката компания за фотографска хартия „Халоид”.

Те отпускат за разработката 10 000 долара. По това време е избухнала първата атомна бомба и армията осъзнава, че има нужда от нов начин за копиране на документи. Тя дава още 100 000 долара.

От „Халоид” се опасяват, че новият метод, наречен „електрофотография” прави връзка със същинската фотография, която е свързана с използването на много химикали. Пиарът на „Халоид” иска предложения от професори в университета в Охайо. Един от тях предлага „ксерография” от гръцкото „xeros - сух”.

В 1949 година на пазара излиза XeroX Model A. Пресилено е да се каже, че е шеметен успех. За да се получи едно копие, операторът трябва да направи 32 операции. Процесът е сложен.

Компанията оцелява и продължава да работи само защото гиганти като „Форд” харесват изобретението и купуват машината. В тези години „Халоид” се преименува на „Ксерокс”, а първият шеметен успех идва с модела Xerox 914 след няколко години. Той е първият лесен за управление копирен апарат.
 
Партньор по неволя: Прецаканият Ото става милионер
Партньорът на Честър Карлсън Ото Корней бързо се превръща в песимист и не разбира, че големите американски чудеса понякога зреят с десетилетия. Година след първия успешен опит напуска и се отказва от бъдещите си претенции, свързани с изобретението.
След много години, когато машината на Карлсън вече е хит, той ще изпрати на стария си партньор 100 акции от Ксерокс. Без изобщо да е задължен да прави това. През 1972 година тяхната пазарна цена надминава 1 милион долара. /Марица.бг