Намериха останките на потопения през 1945 г. крайцер "Индианаполис". Той влиза в историята със свръхсекретната си мисия за доставката на компонентите за атомната бомба, хвърлена над Хирошимa, предадоха световните агенции. 
Крайцерът, потопен от японска подводница, е бил открит в Тихия океан, на дълбочина 5400 метра.

13 цивилни водолази са изследвали морското дъно в района на катастрофата, но засега точното местонахождение няма да се оповестява.

Потапянето на "Индианаполис“ е най-смъртоносната загуба на единичен кораб в историята на военноморските сили на Съединените щати.

ДОСИЕ БЛИЦ:

Крайцерът „Индианаполис” влиза в историята със свръхсекретната си мисия по доставянето на части за първата атомна бомба, наречена „Бебе”, във военната база на ВВС на САЩ, която се намира на остров Тиниан. 

Малко по-късно, на 29 юни 1945 г., преди малко повече от един месец от атомната бомбардировка на Хирошима, корабът е потопен от японската подводница I-58. 12 минути след като е улучен от торпедо, с 1196 души на борда, корабът потъва; успяват да се спасят само 316 членове на екипажа. „Индианаполис” е един от последните кораби на ВМС на САЩ, загинал през Първата световна война. 

Корабът влиза в американския флот на 15 ноември 1932 г.; развива скорост до 60 км/ч, разказва rasper-bg.com.  

След като приключва ремонтът му през лятото на 1945 г., капитанът на крайцера Чарлз Бътлър МакУей неочаквано е извикан в щаба на военноморската база. Той получава заповед да приготви кораба за плаване и да се прехвърли на корабостроителницата Хънтър-Пойнтс. След известно време там пристигат генерал Лесли Гроус и контраадмирал Уилям Парнел. 

Генерал Лесли Гроус ръководи проекта „Манхатън” – създаването на атомната бомба; МакУей нищо не знае за този проект, не е информиран и за товара, който превозва корабът. Казват му само че на кораба трябва да се качат специален товар и група офицери. Капитанът получава пакет с гриф „строго секретно”, в който се съдържа информация за крайния пункт за товара. 

Най-важната част от специалния товар е разположена в командирския салон, там се намират и съпровождащите офицери. 

На 26 юли 1945 г. „Индианаполис” хвърля котва край остров Тиниан в Марианския алхипелаг. На другата сутрин товарът е прекачен на друг кораб. След няколко часа капитанът на „Индианаполис” получава разпореждане да плува към Гуам. На 27 юли, около 10 часа сутринта, „Индианаполис” влиза в пристанището на най-големия остров от Марианските острови – Гуам. След като получава боезапас и гориво, корабът с максимална скорост се насочва към Филипинските острови. 

На 28 юли „Индианаполис” изминава последния си път. Никой и нищо не предващава трагичния му край. Капитанът МакУей спокойно спи в походната каюта, когато избухва силен взрив. МакУей изскача на покритата с дим палуба, след това се връща в каютата да си вземе връхна дреха; по пътя среща капитан-лейтенант Мур, който долага, че носовата част на кораба се пълни