Немската фирма за електрическа автоматизация Festo, която преди време представи роботизирано водно конче, кенгуру и пингвин, се завръща с няколко нови творения, като паяк, който може да се търкаля като колело и прилеп, който лети на автопилот, пише Монитор.


Напомнящ за бойните дроиди от „Междузвездни войни”, роботизираният паяк BionicWheelBot всъщност е вдъхновен от пустинен паяк (cebrennus rechenbergi). В пустинята Сахара този паяк обикновено върви по неравна повърхност и  се търкаля на гладък терен, което е два пъти по-бързо от ходенето.


Инго Реченберг, професор по бионика в Техническия университет в Берлин, за първи път открил паяка през 2008 г. Оттогава той е проектирал различни роботи, които използват същата форма на движение, а за създаването на BionicWheelBot той си сътрудничил с членове от отдела по бионика на Festo.


Оборудван с 15 мотора и дистанционно контролиран посредством таблет, роботът се   движи на шест от своите снабдени с пружини крака, когато е в режим на ходене, като другите два се сгънати под тялото му. Когато е време да се претърколи, шестте ходещи крака се сгъват, за да се превърнат в две „колела”, докато двата предварително сгънати крака се разгъват от двете страни, за да затъркалят паяка, а вграден инертен сензор отчита каква е позицията му и знае кога да го избутат отново. Така BionicWheelBot, може да се придвижва много по-бързо, отколкото когато ходи.

BionicFlyingFox на Festo, както подсказва и името му, е вдъхновен от летящата лисица, известна още като плодов прилеп. С тегло 580 грама, роботът има 3D отпечатано от пяна тяло и скелет от въглеродни влакна.


Криле на робота се сгъват независимо и са покрити с една цяла многослойна тънка мембрана. Тази мембрана се състои от два въздухонепроницаеми слоя плетена еластична тъкан, които са свързани с около 45 000 точкови заварки. Тъканта има структурата на медена пита, която предотвратява разпространението на малки пукнатини, позволявайки на роботът да може да лети, дори и при леки повреди на мембраната.


Излитането и кацането на BionicFlyingFox се извършва ръчно от човек с дистанционно управление, но докато е в полет, управлението се поема от система за автопилотиране.

Системата включва две наземни инфрачервени камери, които се движат автоматично, за да следят четирите инфрачервени светодиода, разположени на върховете на краката и крилата на робота.