Покъртителни коментари от България и чужбина могат да бъдат прочетени на сайта на Европейско-средиземноморския сеизмологичен център. Там при всяко земетресение се отваря рубрика, където хората, които са го усетили, могат да разкажат за преживяното.
Оказа се, че не само Фейсбук е извор на култови бисери за земетресението с епицентър в Пловдив от тази нощ, което беше усетено и в Гърция и Македония.
 
Бисерите започват с признания и лични истории как ги сварило земетресението:
 

Някои от потърпевшите са особено описателни:
 
 


"Небето беше червено и заспивах и си мислех, че е подходящо време да се случи "нещо лошо", и както заспивах стана земетресението, и бях някак си щастлив и тъжен, почти не можех да се движа в това състояние. Някои хора бяха уплашени, но никой не излезе, чайките се надигнаха да протестират и крещяха 10-15 минути. След като чайките отлетяха, това ме успокои, предполагам другите също, че опасността е отминала. Виждали сме и по-лошо преди 10-15 години.
Мога да определя звука доста точно: Има един специфичен шум, който мозъкът ти прави, когато мислиш твърде много. Мозъкът изключва безполезните връзки, така че да има нови връзки за невроните. Когато си стиснеш челюстта много силно и усетиш налягане в задната част на гръбнака, усещаш приблизително същия шум. Този шум беше точно същият при земетресението. Почувства се естествено, сякаш мозъкът на земята беше под напрежение. Въпреки че беше силен и идваше отвсякъде, не се усещаше неприятно, силата му беше напълно естествена - толкова, че се чудех дали съм си го представил, но ето ни 15 минути по-късно, вие го потвърждавате, приятелите ми също."

 

Други, дали заради късния час, изпадат в доста интимни откровения:
 

 
И разбира се, на чуждия сайт нашенци са се разписали както се очаква: