Физикът Робърт Дейкграаф обяснява как малките разлики в теориите за пространството и времето може да разкрият как изобщо е възникнал животът, пише Обекти. Ето какво разказва той:

„За да разберем вселената, трябва да съберем двете основни идеи, които лежат в основата на съвременната физика. От една страна е теорията за относителността на Айнщайн. Това описва най-големите структури във вселената що се отнася до изкривяването на времето и пространството. От друга страна имаме квантовата теория. Която много успешно описва елементарните частици. Но тя също има проблеми.

Например в квантовата механика никога не знаем какво ще се случи. Най-доброто, което можем да направим, е да изчислим вероятността нещо да се случи. Ако погледнем в най-далечното минало на вселената и видим бебешката снимка на вселената, виждаме само малки точки. И всички тези точки в крайна сметка прерастват в галактики, в които има милиони звезди и планети като нашата.

Така че може би причината е вътрешно присъщата случайност на квантовата теория – фактът, че нещата не са еднакви. Но те винаги се колебаят малко, като повърхността на басейн, в който има малки вълнички. И всъщност тези малки колебания са точно това, което е довело до всичко, което виждаме около нас. И така фундаменталната характеристика на квантовата теория е фактът, че има възможности. По този повод е прочутата реплика на Айнщайн, че не вярва, че Бог играе на зарове.

Но всъщност хвърлянето на зарове и вероятностите пораждат самата структура, която виждаме във вселената. И аз имам чувството, че това е много поетичен и много удовлетворяващ начин да отговорим на фундаменталния въпрос – защо сме тук.