За стоманените „хищници” в океана, многоцелевите атомни подводници, скоростта е една от най-важните характеристики. Тя им позволява не само ефективно да преследват и настигат плячката си, но и при необходимост да се откъсват от противоподводните сили на противника. „Главното за подводничаря е навреме да се измъкне” - казва главният герой от легендарен филм. Руска медия разказва за петте най-бързи класа подводници в света.
„Лос Анджелис” -35 възела (64,82 км/ч)
 
Американските многоцелеви подводници клас Los Angeles от момента на появяването си на въоръжение във ВМС на САЩ през 1976 г. със своята висока скорост от 35 възела представляват голям проблем за съветския флот. Те стават гръбнак на американския флот и със своя брой – 62.
 
Най-голямата скорост по онова време сред съветските атомни ракетни крайцери притежават подводниците от проекта „Калмар”, които развиват 28 възела.
 
„Барракуда” - 35,15 възела (65,1 км/ч)
 
Главна задача на съветските атомни подводници от проект „Барракуда”, първата от тях приета във флота през 1984 г., била следене на стратегическите подводници и авионосните ударни групи на противника и тяхното унищожаване в случай на конфликт.
 
Конструкторите осигурили на подводницата висока скорост от 35,15 възела, за да държи в зоната на досегаемост авионосните съединения на НАТО.
 
„Сийуулф” – 38 възела (70,4 км/час)
 
Американските атомни многоцелеви подводници клас Seawolf (Морски вълк) станали едни от най-скъпите кораби в историята на американския флот – всяка от трите построени излязла на американските данъкоплатци по 3 млрд долара.
 
„Морският вълк” станал най-бързата американска серийна подводница със скорост от 38 възела, но свръхвисоката цена заставила Пентагона да закрие проекта и да се въоръжи с по-скромните атомни подводници „Вирджиния”.
 
„Лира” – 41 възела (75,93 км/ч)
 
Един от най-интересните проекти за съветски подводници станала торпедната „Лира” от проект 705, като заради широкото използване на автоматизирани системи за управление екипажът е намален до 31 души.
 
Подводното водоизместване съставлявало за атомен съд скромните 3100 това, при това течнометалическа ядрена установка на „Лира” осигурявала 155 мегавата топлинна мощност.
 
Тази изключително висока „енерговъоръженост” позволявала на подводницата да развие до 41 възела (почти 76 км/час). Тогава разработваните от ВМС на САЩ торпеда имали максимална скорост от едва 26 възела (48 км/час).
 
„Анчар” – 44,7 възела (82,78 км/ч)
 
Абсолютен световен рекордьор по подводна скорост станала експерименталната съветска подводница К-162 от проекта „Анчар”, въоръжена с противокорабни ракети. На 18 декември 1970 г. по време на изпитания екипажът успял да постигне 44,7 възела.
 
Цена за скоростта станала прекомерната шумност на ракетата – на скорости над 35 възела равнището на шума в централния пост на подводницата достигал до 100 децибела (Честото излагане на шум над 100 dB за повече от минута носи риска от трайно увреждане на слуха.) Естествено недопустимият шумов фон издавал на огромни разстояния за наличието на подводницата.
 
Освен това целият корпус на „Анчар” бил направен от титан, а това струвало баснословно скъпо. В резултат през 1984 г. подводницата е изведена от експлоатация.
 
Превод и редакция: БЛИЦ