Учените от Института за гравитационна физика към Макс Планк, Германия и Университета във Варшава, Полша разшириха Стандартния модел на елементарните частици, включвайки гравитацията в него. Новият теоретичен модел може да се окаже крайната Теория на всичко, като освен това тя прогнозира наличието и на частици с необичайни свойства се съобщава в прессъобщението на Phys.org, цитирано от dir.bg.

Свойствата на известни елементарни частици са описани от Стандартния модел, който се потвърждава експериментално, но не може да обясни редица физични явления (например произхода на материята, тъмната материя и неутрино трептенията).

В допълнение, стандартният модел описва електромагнитни, слаби и силни взаимодействия, но не включва гравитацията. С други думи, тя е несъвместима с общата теория на относителността при разглеждането на явления като Големия взрив или съществуването на хоризонт на събитията в черна дупка.

За да разрешат този проблем, учените създават различни хипотези, свързани с така наречената Нова физика.

Според една от хипотезите, наречена суперсиметрия, всяка известна елементарна частица има свой по-тежък суперпартньор. По този начин хипотетичните фермиони съответстват на известни бозони, а бозоните съответстват на известни фермиони.

Когато комбинираме принципите на общата теория на относителността и суперсиметрията, някои противоречия, които възникват, когато се опитваме да включим гравитацията в квантовата механика, изчезват. Тази физическа теория се нарича супергравитация. Според някои учени, супергравитацията е теорията на всичко, което описва всички известни фундаментални взаимодействия.

Опитът за обединяване на супергравитацията със стандартния модел обаче е проблемен. Предсказаните стойности на заряда на елементарните частици се изместват с 1/6 в сравнение с наблюдаваните стойности (теорията прогнозира, че електронът трябва да има заряд не -1, а 5/6).

За да разрешат този проблем, учените променят групата на симетрията U (1), поради което е възможно да се приспособи електромагнитното взаимодействие към суперсиметрия. Това позволява получаването на симетрии за електромагнитните U (1) и силните взаимодействия SU (3), известни от Стандартния модел. Но тази модификация не е взела под внимание SU (2) или симетрията за слаби взаимодействия.

В новия си труд учените са показали, че слабото взаимодействие може да бъде вписано в теорията чрез безкрайната симетрична група Е10. Според изследователите използването на този математически инструмент вместо симетрията за слаби взаимодействия точно прогнозира броя на фермионите в Стандартния модел и електрическите заряди на частиците.

Моделът обяснява и защо търсенето на частици от Нова физика в Големия адронен колайдер не е успешно. В допълнение, тя прогнозира съществуването на частици с напълно нови свойства, някои от които могат да бъдат открити с помощта на съвременно оборудване.