На 27 май 1987 г. американски стратегически разузнавач SR-71A Blackbird нарушил въздушното пространство на СССР и срещу него е изпратен тежкият прехващач МиГ-31, който съпроводил нарушителя до напускане на въздушното пространство на страната.
И тъй като това било вече втори успех на МиГ-31 срещу Blackbird, САЩ прекратили разузнавателните полети, а към есента на 1989 г. е взето решение за снемането му от въоръжение, припомня topwar.ru. Формални поводи станали високата аварийност, скъпата експлоатация, дефицит на резервните части, но всъщност причината била технологичната загуба на доминиращите позиции над съветската ПВО.
 
През 1995 г. използването на SR-71A е възобновено, но през есента на 1998 г. самолетът приключва забележителната си кариера. Това станало след изпитанията на стратегическия дрон RQ-4A с радиус на действие 4445 км и баражиране над 10 ч близо до разузнаваната територия. Малката крейсерска скорост до 700 км/час и таван от 16-19 км обаче правели апарата уязвим като далечния му предшественик U-2.
 
В началото на 21 век открито се заговори, че още в близка перспектива трябва да се разработи далечен височинен разузнавач, който по основните си параметри да превъзхожда SR-71A. Всъщност проблемът в САЩ е поставен още в началото на 90-те години и е формиран проект за перспективен стратегически височинен разузнавач.
 
На 1 ноември 2013 г. американското списание Aviation Week & Space Technology публикува статията на Гай Норис Exclusive: Skunk Works Reveals SR-71 Successor Plan, където с позоваване на представители на секретното подразделение на „Лохийд” Skunk Works, където се съобщаваше за активното проектиране на перспективния 6М височинен разузнавач SR-72: машина с хибриден турбореактивно-правопоточен двигател за ускоряване до 3100 км/час и хиперзвуков ПВРД забавен преход на скорости до 5500-6400 км/час.
 
Според изданието topwar.ru, прототипът от първия етап (Flight Research Vehicle) трябва да се издигне във въздуха през 2020 г. Той ще представлява летателен апарат с дължина около 20 м и размах на крилото до 10 м. Изделието трябва да се ускорява до скорости 5,5-6М и да я поддържа няколко минути. Окончателна фаза ще станат изпитанията на пълноразмерния прототип с дължина 30-35 м, с който трябва да започне серийното производство на височинния разузнавач. Това ще стане не по-рано от 2025-2030 г.
 
Изданието topwar.ru анализира равнището на заплахи, които представлява новият стратегически разузнавач за Русия.
 
Ако се анализират основните тактико-технически параметри на сегашните и перспективни руски ЗРК, се очертава, че те ще имат само частично превъзходство над известните вече характеристики на новия разузнавач на Щатите. Първо, всички ЗРК от семейството С-300В и С-300ПМ1 могат д поразяват цели в скоростния диапазон от 2,8 до 4,8 км/сек. което позволява без затруднения свалянето на SR-72.
 
Проблемите идват от височината на целите. Да достигнат летящите на височина 45-50 км SR-72 ще могат само тези модификации на С-300 и С-400, които имат в арсенала си ЗУР-прехващачи като 48Н6ДМ, 40Н6 и 9М82МВ. Качествено се открояват само последните две ракети, притежаващи висока скорост на полета до 10 000 км/час, тъй като могат да настигнат стратосферния или мезосферния нарушител дори като го догонват. Следователно най-разпространените строеви ЗРС С-300ПМ-1 не са достатъчно готови за среща с толкова височинни и скоростни средства за въздушно нападение като разузнавача SR-72 и разработваните от за него от Lockheed Martin специализирани хиперзвукови бойни блокове. Проблемът обаче е в свръх ниската радиолокационна отразяваща повърхност, сиреч станциите не могат да ги засичат. В такъв случай прехватът трябва да стане преди отделянето на бойните блокове от самолета на голяма височина.
 
Унищожаването или изтласкването от въздушното пространство на перспективните безпилотни високоскоростни разузнавачи SR-72 в пределите на Европейските части на Русия ще става просто и бързо, където в района на северните части на Сибир това е невъзможно поради сложните природно-климатични условия и огромните пространства, изискващи разполагането на прекомерно голям брой ракетни бригади с комплекси от ново поколение С-300В4, С-400 и С-500.
 
Възможно е именно този незащитен участък от въздушно-космическото пространство на Русия да наложи възраждането и модернизирането на такъв важен проект за ракети за въздушен бой със свръхголяма далечина като КС-172С1.
 
Превод и редакция: БЛИЦ