В светогорския манастир „Симонопетра“, където се пази нетленната лява ръка на светата равноапостолна Мария Магдалена, в периода, в който бях там, светинята беше излагана за поклонение върху една възглавничка от червено кадифе, а не беше в ракла, както се изнася днес.

Вечерта в архондарика на манастира, архондарът беседваше с група поклонници и им разказваше за ръката на св. Мария Магдалена и за чудесата, свързани с нея.

– Нейната ръка е нетленна, кожата по нея е запазена, могат да се видят дори и сухожилията. Тя е топла, с нормалната температура на човешкото тяло, и излъчва благоухание.

– Кажете ни, отче, всички ли, които се покланят и я целуват, усещат, че тя е топла? – запита един от поклонниците.

– Да, наистина, онези, които я целуват с почит и вяра, констатират, че тя е топла, с температурата на жив човек.

В този момент се усмихнахме с известно неверие.

– И какво означава, отче, ако я целунеш и установиш, че е студена? – попита някой.

– Ще ви разкажа един случай. Преди време дойде един поклонник, който целунал ръката, но не усетил тя да е топла, а всички негови приятели, които били заедно с него, почувствали топлината на светинята, щом се докоснали до нея. Това много го потиснало, натъжило го, и през целия ден не спрял да мисли само за това. Накрая той се обърна към нас, разкри тревогата си и ни поиска помощ. Старецът го посъветва да се изповяда и да се помоли на света Мария Магдалена, и след това отново да се поклони пред нетленната й ръка. На следващия ден, след изповедта, поклонникът отново се поклони и целуна ръката на светицата и този път усети силна топлина и благоухание да се излъчват от нея. Със сълзи на очите той благодари!

– Каква мислите, че е била причината, отче, първоначално да не усети да се излъчва топлина от ръката?

– Какво да ви кажа… Света Мария Магдалена се наскърбява от нашите грехове… От плътските падения на хората, извършили блудство, прелюбодеяние и др. Може би е искала по този начин да даде знак, че това я отблъсква.

– Отче, значи можем да наскърбим и мощите на някой светец, заради плътските си грехове…

Отецът потвърди и разказа още една история, свързана с нетленната ръка на светицата: „Утре, когато се поклоните след светата Литургия, ще забележите една малка раничка на ръката. Един руски монах в началото на 20 век, когато целунал нетленната ръка, тайно отхапал мъничко парченце, което държал скрито между зъбите си – „за благословение“.

На следващия ден сутринта, мощите бяха изложени за поклонение. Моят приятел, заедно с когото пътувахме, беше пръв. Поклони се пред светинята, целуна я и бе като разтърсен. Бях след него, втори по ред. Поклоних се, а щом се обърнах, погледът на приятеля ми ме срещна с блеснали от удивление и възхита очи:

– Тя направо ме изгори! Устните ми парят! Ти усети ли го? – каза ми трескаво той…