Уранополис е граничен град. Създаден е от бежанци, пристигнали от Мала Азия след гиганска природна катастрофа. И по море, и по суша той е съсед с единствената в света монашеска република Атон. Открай време и по целия свят, щом има граница, около нея не винаги е мирно. И тук е било така. За щастие пушкалата са спрели да гърмят преди около два века. Дотогава са настъпвали турци, пирати, авантюристи. И всеки е гледал да отхапе парче от земите на монасите. Те пък, неспособни да се бият с далеч по-войнствените и подготвени нападатели, отстъпвали метър след метър. С болка гледали как върху техните имоти се настаняват други. Накрая успели да спрат набезите. Така била начертана последната сухоземна граница на Света гора. Тя съществува и днес. Намира се на коло 1,5 километра от центъра на Уранополис. През нея не може да премине никой: Нито мъж, нито жена, нито министър, нито владика, нито Путин, нито Тръмп. Няма документ, ходатайство и толкова голяма пачка пари, които да взривят вековните закони. В Атон може да се влезе само по море.

Единственото място, откъдето потеглят  фериботите за Света гора, е пристанището на Уранополис. Те пътуват два пъти дневно и струват по 8,5  евро в едната посока. Може да се вземе и водно такси. Цената на това удоволствие е 150 евро. 

На земята на Света гора могат да стъпят само мъже, които имат редовно издадена виза. Дамите нямат никакъв шанс. Един от редките случаи те да не са по-привилегировани от мъжете. На по-нежната част  от човечеството е  разрешено да гледат красивата планина и манастирите само от морето,  и то не по-близо от петстотин метра. Такива са правилата и никой  не се сърди. Обиколката с кораб около брега трае около три часа. 

И докато съпрузите се пречистват в светинята, техните половинки се утешават с  красотата, спокойствието, магазините,  малките ресторантчета,  вкусната риба и, разбира се, узото  на брега.

Както в България всяка луканка е смядовска, всички картофи самоковски, а бобът смилянски, така е в Уранополис - всичко, което може да се види по витрини, рафтове и под тях, сергии и магазинчета, е направено от монасите в Атон. Така казват продавачите, независимо дали става въпрос за икони, гривнички от семена, огърлици и броеници, зехтин, маслини, вино и ракия. Печелившият, или по-точно единствен бранд тук, е Света гора.  Твърде нелепо би изглеждал онзи  търговец, дошъл в Уранополис да предлага  маслини от Солун или бурканчета мед от Атина.


Произведенията, направени от монасите, се продават във всеки магазин в Уранополис 

Главната  улица на града,  който  заради близостта до святото място е  наричан небесен,  е дълга точно 240 метра. Започва от старата византийска кула, символа  на Уранополис. Тя е строена през 14-и век.  Подобни малки крепости има във всеки атонски манастир. От тях в далечината се вижда морето и евентуалните нападатели, понечили да похитят монашеската република. 

Сега около каменната наблюдателница  кръжат туристи,  главно от България, Сърбия, Русия, страните, които наред с Гърция имат храмове на Света гора.  Непрекъснат е потокът и от монаси от цял свят, тръгнали на поклонение, които упорито се опитват да избегнат насочените към тях обективи на фотоапаратите.
 
В споменатите 240 метра чаршия, или нека бъдем по-модерни - ларго, са разположени само ресторантчета и магазини. В началото на юни тук вече започва да става все по-шумно. Зимата е история. Назад  са месеците, когато по централната  улица е пусто и се разхождат само котки и кучета. Дори някой от хилядата постоянно живеещи жители рядко идва насам, нито пък  поклонниците мъже, които макар силно намалели, не спират през цялата година. Вратата към Атон е винаги отключена. 

Днес вече е лято и „лъвът се готви за скок”. Предложенията пред всеки с вид на турист са безкрайно съблазнителни: омари, октоподи, тиквички по гръцки, риба, сладкиши. Цялото това разнообразие се предлага на минувача от рекламните агенти пред ресторантите.

Величко Батинков от Асеновград е главен готвач на един от тях. Преди петнадесет години тук го е довела любовта към градската музика и икономическото положение в България. После към плюсовете се прибавили и  красотата на града, добротата  на хората, спокойствието. Обграден от  тенджери, тигани, цвърчаща риба, нетърпеливи келнери и  гладни клиенти, той набързо обяснява, че  главната  подправка, без която нито едно ястие не може да бъде  вкусно, е любовта към работата и хората, които са предпочели твоя майсторлък. 

И още една история за: „Любов, любов и още нещо...” И тя се разиграва на главната улица.  Христос е собственик на ресторант със странното име „Орех”. Наследил го е от  дядо си. Роден е в Солун от майка и баща гърци, но твърди, че е българин, и то на чист нашенски. В случая е приложима формулата:  „Откъдето е жената, оттам е и родата”. Така съпругът  автоматически става гражданин на Монтана. Оттам е Павлина. Там прекарват и зимата. Иначе нищо особено: Класическа любов от пръв поглед, която продължава вече  три години. И сигурно скоро няма да стихне, защото благодарение на нея и  двамата са успешни,  усмихнати и щастливи. 


Христос и Павлина – любов от пръв поглед

Таня Колева пък е екскурзовод в Уранополис от 11 години. Всеки ден тя води борба за всеки турист. Този, който го качи на кораба,  печели.  Конкуренцията е жестока. Не липсват удари и под кръста. Вчера ми взеха единадесет клиенти,  ядосва се Таня, но днес е доволна. Групата, която води, е достатъчно голяма. Моли се така да е през цялото лято.

Забравете компютъра и елате в 18-и век

Исак ГОЗЕС