Меденият глас на естрадната легенда Георги Христов е дар от Бог, но той подхожда към него с пълно пренебрежение. Не е от певците, които пазят гласните си струни повече от очите. Дори напротив, самият той признава, че нищо човешко не му е чуждо и тероризира гласа си по невъобразим начин. Чуди се как все още може да пее на живо.
Изпълнителят на „Черно и бяло” е заклет пушач, което знаем колко проблеми създава на хората, които се занимават с пеене. Освен това не е въздържател и пие алкохол, когато изпита нужда. Отхвърля обаче твърденията, че се налива от сутрин до вечер. Смята, че това са поръчкови материали от „приятели”. За ужас на прекрасния му глас Жоро обича да пие газирани и леденостудени напитки, което е противопоказно за хората от неговата професия. „Явно Господ ме пази”, лаконичен е той. 

Въпреки това продължава да работи върху вокалната си техника. „Всеки има глас, но когато се научиш да го контролираш и управляваш, това вече го прави красив. Когато си пускам стари мои записи, си

давам сметка, че сега мога да ги изпълня много по-добре

Известно е, че винаги пея на живо, защото това дава свобода за импровизация и защото не мога да лъжа публиката. Случва се само когато снимам клип”, разказва в интервю големият ни певец. 
Христов има носталгия по времето, когато имаше изяви в Русия. „Пял съм пред огромни зали и стадиони, но за съжаление се скъсаха връзките ни с техния пазар. Знам, че след промените там музикалният бизнес стана бизнес за милиони и руснаците затвориха пазара само за себе си и вече трудно допускат чужди изпълнители. За разлика от нас, които сме чуждопоклонници”, тормози се един от най-великите ни родни гласове.
 
Той е от хората, които обичат професията си и подхождат с голямо уважение към своите почитатели. „За мен празник е всяка моя изява пред публиката, защото тази емоция, която ми дава и която, надявам се, и аз давам, е неповторима”, допълва той. Не мисли обаче да се перчи с концерт в зала „Арена Армеец”, но не защото има опасения, че няма да я напълни. Не смята, че изявата там е показател за престижност. „Заради мащаба й там не може да се постигне перфектен звук и акустика, а аз винаги пея на живо. Засега предпочитам да направя два концерта в зала 1 на НДК. За зала „Арена Армеец” са необходими много пари и спонсори, 

а аз не мога да се моля 

Ако някой ги осигури – с удоволствие. Самата зала не ме плаши”, категоричен е Жоро Христов. 

Той никога не е спирал да работи, макар от време на време да се прокрадват подобни твърдения в медиите. Жоро ги определя като поръчкови, вероятно от конкуренцията. „Концертите ми минават на голяма висота. Мога да кажа, че за всички години на сцената съм отложил само три концерта, и то не по моя вина, а на организаторите. Никога не е пропадал концерт заради мен”, споделя той. Допълва, че е пял дори болен на сцената. Въпреки това има врагове, които искат да оцапат името му. 

Казвал е, че няма личен живот и че се е посветил на работата си, която му носи най-голямо удоволствие. ‘Човек не може да има всичко на този свят – аз съм щастлив с музиката, сцената и публиката. Може би съм нещастен в любовта, но времето е пред мен”, сподели преди години той в откровена изповед. Често споменаваше майка си, с която деляха един двор в софийското село Волуяк. В края на август обаче го сполетя ужасна трагедия – загуби родителката си. 75-годишната Павлина имала рак на белия дроб, за което Христов не казвал дори на най-близките си. Обичал да преживява трудностите сам. Споделил със значително малко хора за болестта на майка си, тъй като не обичал да го съжаляват. Дори на поклонението й имало малко хора, които по някакъв начин разбрали за трагичния край на жената. Пред приятели се опитва да е корав и да не показва вътрешното си състояние. Макар да го играе на корав тип, очите му издават друго и сякаш всеки момент оттам ще те залее вълна от сълзи. Никога обаче не би си позволил това пред хора, още повече в медийното пространство. Затова няколко месеца живее с диагнозата на майка си, без да споделя с никого, нито пък каза на приятелите си за настъпилата смърт.

Красимир КРАСИМИРОВ