Когато през 1991 година Mercedes-Benz показа пред публика модела С112 имаше хиляди фенове на марката, които буквално умоляваха ръководството на компанията да го пусне в серия, но това така и не се случи. А самите германци заявиха още тогава, че колата е "на пет минути" от серийното производство, но решиха, че към момента имат по-важни дела. Ако С112 беше пуснат като сериен автомобил, то най-вероятно щеше да се превърне в иконата на суперкарите, пише Факти бг.

Това е автомобил с ревящ V12 двигател, направен по всички канони на Mercedes. Днес обаче С112 е само една легенда.



Колата дебютира като шоукар най-вече заради набиращите сила по онова време екологични организации, които са силно против подобен автомобил. Това накланя везните, а и вътрешните разногласия в компанията съвсем спират проекта. Надделява мнението, че Mercedes-Benz не се нуждае от подобен суперкар за създаване на допълнителен имидж. Въпреки това окончателно решение, в компанията постъпват стотици заявки (ако трябва да сме по-точни - около 700), но даже и те не успяват да повлияят на решението. А С112 е направен така, че да отговаря на строгите екологични изисквания в САЩ, както и да покрие задължителните нива на безопасност при краш тестовете.



Иначе Mercedes представя С112 като цивилен състезателен автомобил. Колата разполага с предни и задни спойлери, огромен заден дифузьор, две централноразположени кресла и голям двигател зад тях. Дизайнът е съвкупност от емблематични за марката детайли и същевременно множество състезателни характеристики. За разлика от C11, който разполага с нервен V осмак и спартанско оборудване, то C112 има уравновесен V12 и комфортен кожен салон. Автомобилът разполага даже с климатична инсталация и с аудио система Blaupunkt Mexico. В салона няма никаква пластмаса, а любопитното е, че цялостният интериорен дизайн е създаден от италианското ателие Coggiola.



Така С112 се превръща в автомобил със състезателна визия и в същото време с практичност на серийна кола. Що се отнася до наличието на технологии, то и там C112 определено има с какво да се похвали. Колата се отличава с активно окачване, с активни аеродинамични елементи, с усилител на волана и спирачките, с регулируема кормилна колонка, ABS, тракшън контрол, система за отчитане на налягането в гумите и дори с радиолокационен круиз контрол. На практика в C112 са налични всички екстри, които се появяват в премиум автомобилите в края на 90-те години, както и всички технологии, откриващи се в спортните коли чак след 2000 година. А, както вече ви казахме, всичко това се случва през 1991-а.



ТТ данните на C112 също са впечатляващи. Масата на колата е 1 570 кг, а шестлитровият V-образен дванайсетцилиндров мотор е с мощност 408 конски сили. Максималният въртящ момент е 580 Нм, като той се предава на задните колела през шестстепенна механична скоростна кутия. Още нещо интересно за двигателя е, че той в голямата си част е изработен от алуминий и е с ъгъл между цилиндрите от 60 градуса. Монококът на колата също е алуминиев, но в него е интегриран стоманен ролбар за безопасност. Джантите на C112 са 17-цолови Magnesium Speedline с по пет спици. Всичко това води до ускорение от място до 100 км/ч за 4.9 секунди, а максималната скорост е 310 км/ч. Последните данни обаче са само на хартия, защото C112 никога не се е опитвал да ги достигне. Дори в рекламните видеа машината се движи с помощта на компютърна графика.



Много интересно е и хидравличното управление на задната ос. Днес с такова е оборудвано Porsche 911 GT3 RS, но за онези години е било уникално. От Mercedes го наричат кибернетично кормилно управление. Цялостната философия на C112 наподобява тази на Pagani, който се появява на бял свят едно десетилетие по-късно. В заключение можем да кажем, че дори и да е станал сериен C122 нямаше да е най-бързия, нито най-лекия, нито пък най-мощния. Но това щеше да е един забележителен суперкар, който е идеален за употреба по цивилната пътна мрежа. Единственият недостатък в това отношение е, че заради разположението на огромния радиатор отпред и на активните жалузи, мястото за багаж е изключително малко.



След първоначалния фурор, който предизвиква C112, колата бързо е забравена. Днес обаче този шедьовър изглежда все по-добре и по-добре. Потресаващо е и могъществото на компанията в онези години, когато марката е толкова успешна в серийното производство и е на върха на почетните стълбички в състезанията, в които участва, че просто не чувства потребност от пускане в серийно производство един от най-добрите и високотехнологични автомобили на онова време.