Ако не беше станала певица, Мими Иванова със сигурност щеше да е един от най-добрите астрономи днес. Такава е била и една от детските мечти на една от най-обичаните ни изпълнителки. Тя връща лентата към най-сладките спомени от своето детство, в което до голяма степен се крият и много от принципите, на които е вярна и до ден-днешен.
И въпреки че звездите я привличат силно и до днес, признава, че е от хората, които са здраво стъпили на краката си. А реализмът й е до такава степен определящ, че трудно би повярвала на нещо, ако не го види с очите си.

„Малко съм като Тома Неверни, но в същото време вярвам и в това, че на този свят няма нищо случайно. Като малка много ми харесваше да гледам звездите. Интересуваше ме как се случва, как греят, пък след това гаснат. И може би, ако не се занимавах с музика, щях да бъда добър астроном”, споделя Мими, връщайки лентата към сладките си детски години. Като много малки момиченца, и тя е
мечтала да стане актриса


Малката Мими (първата от ляво на дясно) в родния Хисар


Всъщност първото, с което певицата свързва детските си години, това е безгрижието. „Помня колко безкрайно свободно време имах. Толкова, че чак не можеш да го оцениш, когато е факт. Спокойно си играех навън с часове, движех се по улиците в родния си Хисар”, споделя певицата, която тогава е на не повече от 6-7 годинки. Разказът й продължава със симпатични епизоди от училищния период, в който, както самата тя признава, е слушала много, но с известни изключения.

„Като се върнех от училище, набързо си правех уроците, домашните, но те и не бяха така сложни, както са днес, след което разполагах със свободното си време на воля. Много четях книжки – нещо, което днес, когато разчитам основно на телевизията, ми липсва. До такава степен сме заети, че не е за вярване. Едно такова динамично, щуро ежедневие, което не ни прилича – ние сме хора на възраст, а направо се разкъсваме от ангажименти”.

Била глезанка у дома
Мими Иванова е третото дете в семейството – има две по-големи сестри, с които свързва много колоритни спомени през годините. Именно те са тези, които отглеждат и се грижат за по-малката си сестричка в моментите, когато родителите им били на работа. „Най-голямата беше най-ученолюбива, средната – най-работлива, а аз – бях послушна, но най-глезена”, признава си Мими. И добавя с искрен тон:

„Не бях много послушно дете. Аз съм третото дете в семейството, дошло малко неочаквано, поради което бях и много глезена, за разлика от двете ми по-големи сестри. Но се учех добре, което беше много важно за всички вкъщи”.

Вероятно за изненада на мнозина, които днес трудно биха си представили Мими Иванова като бурна и щура хлапачка, в детските си години пакостите съвсем не й били чужди.
„Правила съм бели много често. Например редовно обирахме с приятели черешите на съседите.


Прилежна ученичка

Понякога падахме от клоните, имаше неприятни последствия, но не се отказвахме. На другия ден пак същото. А после следваше родителско сериозно дърпане на ушите (смее се). Голям пълководец бях. Нали в махалата винаги има един лидер, подир когото всички тичат. Това бях аз”, признава с усмивка любимката на поколения българи.

Колкото и глезено хлапе да е била като малка Мими Иванова обаче, оценките й в училище все били отлични. Покрай пакостите гледала редовно да си пише домашните и да се подготвя старателно за уроците. Интересно е признанието й, че един акордеон е успял да балансира неподозирано успешно вихрените й емоции.

„Когато ми подариха акордеон, стана така, че той превзе неусетно и времето, и интереса ми. Все него държах, все пеех. И това донякъде балансираше емоциите, уравновесяваше буйния ми темперамент”, споделя с усмивка Иванова. „После влязох в Музикалното училище. Преместих се и в Пловдив, където ми мина немалка част от живота”.

Разбира цената на лъжата
Както вече казахме, Мими Иванова е била от не много послушните деца, но за сметка на това съвестна и старателна. Е, от време на време е послъгвала, но пък до един момент, в който осъзнава колко точно струва да излъжеш.

„Цял живот ще помня ситуацията, при която изядох такъв страхотен шамар от баща си, че и досега ми звъни на ухото от него”, признава певицата. А причината за шамара е невинна, но все пак… лъжа.
„Тогава ходех на уроци в Пловдив по пеене, готвех се за солфеж, за влизане в Музикалната гимназия. И веднъж реших, че вместо на урок, ще отида на кино, а после и на сладкарница. Направих го една, втора и на третата седмица вече имаше последица, въпреки че бях сигурна, че никой няма да разбере. Обаче баща ми разбра. Попита ме къде съм била, а аз някак неуверено отвърнах, че веднага ми е проличало, че лъжа. Последва този звучен шамар, който всъщност бе не заради факта, че бях отишла на кино, а заради това, че съм излъгала”. Бащата на изпълнителката иначе не бил нито прекалено строг, нито деспотичен. Но държал много на честността. „При него беше достатъчно само да ме погледне, да видя разочарованието в погледа му. Аз и до ден-днешен се старая, правейки нещо, да мисля дали на него ще му хареса, дали той би одобрил. Страхотен респект!”

От съвсем малка една от първите житейски ценности, на която родителите й научили Мими Иванова е – да цени труда. Вероятно и заради това до днес тя признава, че знае отлично стойността и на 2 лева и на 200, както и какво изисква да ги изкараш честно и почтено.


Свиренето на акордеон е нейна страст от ранна детска възраст


„Не бях някакво богаташко дете, чийто родители не си знаят парите. Всяко левче се ценеше в семейството ни и аз се научих от малка да ценя труда. Възхищавам се на родителите си за това, че успяха да направят така, че и трите им деца да получат добро образование и добри житейски съвети. Безотговорността у дома бе немислима, както и липсата на дисциплина. Например това да не отидеш на училище, бе немислимо. Благодарна съм на родителите си за тази отговорност и дори прекалена дисциплина, която възпитаха у мен”.

„Освен това съм и пределно критична към себе си. Все гледам дали съм свършила всичко, както трябва. Помня, че в момента, в който станах популярна, защото беше и много рано, и много бързо, осъзнах как всичко се променя, дори и да не искаш. Още първата година в Музикалната гимназия в Пловдив вече бях популярно лице и глас, но си останах същото земно момиче. Но хората около мен се промениха, включително тези, които наричах свои приятели. Изведнъж видях как те станаха по-дистанцирани, отдръпнаха се, гледаха ме вече с други очи. Бяха твърде резервирани и с времето се отчуждихме. Тогава са и моментите, в които усещаш самотата. Тя идва редом с популярността”

Любопитен момент е, че Мими признава, че като майка тя е същото това съчетание на строгост, справедливост и принципно отношение, което е взела като модел за подражание от родителите си, основно от баща си.

„Развигор е много по-мек, позволява разни неща. Аз съм по-строга, раздавах правосъдие, когато дъщеря ни беше по-малка, но с мека ръкавица. И до ден-днешен тя има по-голям респект към мен”.


Емил Димитров е първата й осъзната любов

Мими Иванова е в 4-ти клас, когато се влюбва силно в своя идол – Емил Димитров. И точно тази любов я вдъхновява впоследствие да се занимава сериозно с музика.
„Бях в четвърти клас, когато се влюбих силно в Емил Димитров – беше едно силно преклонение пред идол, което прерасна в обич. Тази възраст тогава беше много детска, а днес, едва ли не, децата вече могат и да се оженят. Други любови бяха едно време – по-сантиментални, по-идеалистични. Тогава толкова много го харесвах, че той някак ми повлияя и за това да се втурна през глава към музиката”, признава певицата.


Подготви Анелия ПОПОВА