Един от най-успешните наши каскадьори в Холивуд – това е 38-годишният Тодор Лазаров от симитлийското село Полето. Той се е снимал в познатите на всички ни холивудски продукции като "Троя", "Непобедимите 2" и още много други.
Освен като каскадьор Тодор се изявява и като писател, а наскоро открива и своя фондация,, Благодаря ти‘‘. Тя свързва хората в нужда с тези, които искат да им помогнат, пише struma.com.

- Ще ни разкажеш ли как започна твоят път от залата по джудо до световното кино?
- Тъкмо се бях уволнил от казармата и започнах работа в един склад и отделно бях в националния отбор по самбо. Един приятел дойде при мен и ми каза: абе, тука на баща ми му трябва русичък, като теб със сини очи и дълги коси, трябва нещо да го убият и отидох аз на следващия ден до киноцентъра в Бояна. Видяхме се с баща му, каза ми, че ставам и ей така стана случайно. Отидох на снимки 5-6 дни и така започнах всичко от залата директно.

- Усети ли притеснение тогава? Все пак това е било първото ти участие?
- Притеснението дойде по-късно, след някой друг филм като направих и вече започнах да си мисля. А бе тука сега не трябва да се излагам и тогава дойде притеснението, преди това в първите два филма изобщо не ги усетих като нещо кой знае какво, защото всъщност не знаех какво се случва. С времето идва опита и се отпускаш и започваш да си работиш спокойно.

- В колко филма си участвал до сега?
- Спрях да ги броя, но са над 120 филма със сигурност. Това са почти двайсет години.

- А коя е най-опасната каскада, за която си спомняш?
- Опасните каскади са много, но може би едно падане от 18 метра от 6-етажен блок. Като се качиш на шестия етаж на блок и си представиш колко е високо, като погледнеш надолу, това са 18 метра. Общо взето беше опасна каскада, защото всъщност ако не уцелиш долу осигуровките, а те са обикновени кашони и ако не ги нацелиш, директно си си отишъл.

- Със снимането се налага да бъдеш далеч от дома, кое е най-дългото пътуване, което си имал?
- Примерно като снимахме "Марко Поло" първи сезон, почти 8 месеца не се прибирах. Аз заминах февруари месец за Малайзия и след това се прибрах ноември или декември. Заради професията си съм обиколил целия свят. Снимал съм в Колумбия, Индия и Нова Зеландия.

- Как се живее с този адреналин? Би ли си представил да работиш нещо друго?
- Аз винаги съм си представял, че ще работя като треньор по джудо и самбо. Всъщност това си ми беше като някаква мечта. Преди това исках да съм професионален спортист. Но след това като станах каскадьор и започнаха съвсем други да са ми нагласите и мечтите. Но със сигурност щях да бъда спортист все още.

- Как започна да пишеш стихове, откъде се зароди тази страст?
- Всъщност и аз нямам на идея как стана. Сядам и започвам да пиша, и пиша. Посред нощ или вечер като си легна в леглото и ми идва музата за писане. Аз пиша и книга всъщност, освен че пиша стихотворения и се надявам да я завърша по-скоро.

- Какво ще ни кажеш за каскадьорите в България, малко ли са?
- Не, доста са, просто тези които работим извън България не сме много. Навън сме 4 или 5 човека, дето постоянно работим извън България. А тук има към 50-70 каскадьора.

- Кой са най-емблематичните актьори, с които си си партнирал?
- С много съм работил честно казано, като се започне с емблематичния филм Троя. Всъщност това беше и първият филм, с който излезнах извън България и то доста популярен филм. Партнирах си с Брат Пит, Ерик Бана, Орландо Блум, Хавиер Бардем, Пенелопе Круз, Скалата - страшно много са. И тези от Игра на Тронове, снимах 5 –ти сезон, а той се оказа доста известен сериал.

- Разкажи ни малко повече за фондацията, която си основал?
- Това е една много интересна фондация. Има страшно много хора, които имат нужда от помощ. Аз винаги съм се опитвал да помагам на хората без значение с какво и реших, че трябва да има нещо такова, което да е по-различно от останалите фондации. Ти свързваш хората в нужда с хората, които искат да помагат и тук никой не те кара насила, ако не искаш да помагаш не го правиш. От там ми дойде идеята и направих тази фондация. Избрах името „Благодаря ти", защото всъщност използваме тази дума постоянно. Да благодариш на някой, че си му признателен и каквото и да било, ако щеш да ти подаде една филия хляб и ти казваш благодаря ти. Всъщност "благодаря ти" е една прекрасна българска дума.