Богдана Петрова е незрящото момиче от Пловдив, което преди години предизвика фурор и спечели първия сезон на музикалния формат „България търси талант”! Тогава продуцентът Маги Халваджиян не издържа, скочи на сцената и се затича да я прегърне. В публиката тогава бе и премиерът Бойко Борисов, чийто очи също се насълзиха. Вместо радостта от триумфа си обаче, към днешна дата Боги вече има сериозна колекция от негативи, свързани с порочни практики и в родния музикален бранш, и в живота. Тя премина и през нелека битка с музикалната компания на Саня Армутлиева – „Вирджиния рекърдс”, но днес върви повече от стремглаво напред – упорита и сигурна в таланта си.

- Боги, и ти изпя емблематичната песен „Шушана”, но във вариант, който ме накара да я изслушам докрай! Никой друг досега не го направи, повече се котира с чалга звученето. Теб кое те провокира?
- Всъщност оригиналното изпълнение е на английски език. Има я и в сръбски вариант. Но реших да направя „Шушана” и в своя интерпретация, защото непрекъснато споря с колеги, че всяка песен е хубава, и няма лоша песен. Просто е много важно как се изпълнява и интерпретира. И най-безумната песен, за която като чуеш си казваш: „Боже, каква е тази простотия?!”, може да се превърне в нещо много красиво, стига да помислиш малко и да създадеш. Така исках да докажа тази своя теория и ще продължавам да го правя, защото има много такива песни у нас.
Песента „Шушана” е доста популяризирана и вероятно така и нашите чалга звезди са я чули и интерпретирали по този кръчмарски начин. Знаем, че те се вдъхновяват главно от съседите.

- Реагираха ли хора от музикалния бранш към теб след това изпълнение?
- В музикалните среди у нас, особено във фолклорните, е по-сложно да получиш някакви адмирации. Не знам защо е така, необяснимо е за мен. Но колегите, които работят с мен и ме познават, реагираха моментално. Поздравиха ме за идеята.

- Ти спечели първият формат на музикалното шоу „България търси талант”, беше важно да те забележат, но след това изживя кошмарен професионален старт. Ще те видим ли отново в такъв тип музикална надпревара?
- О, не, не, не искам. Това, че спечелих, не е чак толкова важно – по-важно е да вървиш напред, да продължаваш да се развиваш, а не да стоиш на тази някога някъде извоювана победа. Но мисля, че всеки, който е преминал през такъв тип формати, таи известна доза разочарование. В България нещата стоят така все още. Но си права за това, че е много важно някой да те забележи и стана така, че мен важни хора ме забелязаха. Най-вече хора, на които държа и чието мнение на професионалисти дълбоко уважавам. А това е още по-голяма награда.

- Как се разви животът ти, кариерата в годините след тази победа?
- Първо завърших музикалното си образование – имам две висши образования – едно с поп и джаз пеене и второ с народно пеене. Издадох нов сингъл това лято – „Стъпки напред”. Получих покана и пях в Америка. И сега съм се концентрирала основно в правенето на авторска музика и в правенето на кавъри, които пускам в ютуб канал. Имам и втори канал, в който разговарям с хората за нещата от живота.

- С какви впечатления остана от Америка и как те посрещнаха българите там?
- Прекрасно беше. Това е мястото, което аз възприемам като идеално за работа. Можеш да работиш и да бъдеш себе си. И колкото повече си себе си и правиш това, което обичаш, толкова по-голяма е вероятността да успееш. Докато в България, ако не си с масата, не пееш чалга или не си Криско, няма кой да те забележи.
 
В Америка всеки има своето място. Търси се креативността, оригиналността. Аз бях в Ню Йорк, а българите там ме посрещнаха наистина невероятно. Останаха много доволни. И до ден-днешен поддържам контакти с тях, защото останаха близки в душата ми. Там празнувах и юбилеен рожден ден – 25-ия. Всички бяха много горди, че се пя на български език – за първи път в тази зала, а това е залата на ООН, в която обикновено пеят големи музикални имена.

- От периода на твоята победа в шоуто ми беше споделила преди време, че пазиш хубав спомен единствено за Маги Халваджиян. Още ли е така?
- Поради факта, че ние не общуваме често заедно, той е изградил една представа за мен като артист, която не е много вярна, но аз не го обвинявам. Той не ме вижда, не вижда ежедневната работа, а евентуално готовия продукт. Не съм сигурна докрай, че е така, но прочетох някъде негови думи. Не знам доколко да вярвам дали действително така е казал. Докато не го чуя лично от него, не съм напълно сигурна. Но аз продължавам да съм зад него и не бих го предала, каквото и да стане, каквото и да каже за мен. Винаги ще го подкрепям.

- Надявам се, че проблемите ти със Саня Армутлиева, за които си споделяла неведнъж, са вече в миналото?!
- Ами… за жалост тя продължава да ми създава проблеми, защото има властта за това. Кофти е, но както и да е. Да си гледа работата, аз си гледам своята (усмихва се). Въпреки че са минали години, аз явно още й преча с нещо, не знам…

- Може би си твърде талантлива..!
- Ами какво да направя (смее се). Не знам. Може с нещо да съм я засегнала, не знам с какво. Може би, ако се видим и уточним с какво съм я обидила, и й се извиня, това да приключи, но тя не е такъв човек, който би седнал да говори за тези неща. И просто ще продължава да ми прави мръсотии, а аз ще продължавам упорито напред. Мина ми времето на онези големи мечти за големи сцени. Това, което искам да правя сега е да пея и да създавам музика, която да ми носи удовлетворение, пък да става, каквото ще.

- Мислиш ли за албум?
- Мисля, да. Доста сингли вече издадох. Но засега на преден план е стремежа ми да направя клубно турне, защото имам много сценични идеи, които ми се иска да реализирам.

- Ти се движиш с куче-водач, а преди време ми бе споделила за едни доста недопустими улични практики. Интересува ме какво е положението към днешна дата?
- Ще те разочаровам.. за жалост това продължава. И е ежедневие. И понякога толкова много ми писва, че излизам без кучето, а на него от самолет му личи, че е куче-пазач, но какво от това. Кучето е толкова мило, толкова внимава с мен всичко да е наред.
 
Например, когато усети, че някой не е добре благоразположен към мен, застава с телцето си пред мен или ме бута да се връщам назад без команда. Понякога наистина не мога да разбера българинът… Какво му пречи това куче?! Аз се оправям, но все по трудния начин. Ето, наскоро излязох без кучето, защото наистина ми писна от това отношение. Но така паднах на един разбит тротоар, че после бях със сътресение на мозъка. Ако съм с кучето, ще имам ядове, а ако съм без – мога да падна и да се пребия.

- Излизай с кучето, за да пазиш здравето си. А хората, които не са се култивирали в човеци, да си решават проблема по друг начин! Другото е абсолютно ненормално!
- Права си, да… Наистина пострадах, когато реших да изляза без кучето. И това се случи точно преди празниците. Трябваше да отида да взема племенницата си от училище и стана страшно положението. На всеки може да се случи, не само на мен.

- Запомнила съм една твоя страшно силна и болезнена реплика: „Не искам да виждам, защото светът и така ми се струва прекалено грозен!” Но ти тази красота, за която говориш, много отдавна си я проектирала и развила отвътре.
- Надявам се да е така, благодаря ти за тези думи. А другото, за мое съжаление, става все по-вярно. Толкова лоши хора има, чак не мога да повярвам. И когато хората са лоши, те и погрозняват, остаряват грозно, усетила съм го многократно досега. Трудно е да се опазиш като човек в днешно време.
 
 
Интервю на Анелия ПОПОВА