Камелия Воче е от онези жени, които умеят да общуват с излъчване. Тя е стилна, елегантна и невероятно изискана дама, която обожава да пее и да готви. И не се пести никъде – нито на сцената, нито в живота. Не тушира и остротата на езика си, когато ситуацията го изисква – в случай, че някой е нарушил принципите, според които живее. Уверихме се в това и при участието й във „ВИП брадър”, и сега – в скорошния гастрол в „Звездни стажанти”. Камелия обаче сякаш бе в стихията си най-вече запретнала ръкави в „Черешката на тортата”. С неприкрита италианска страст чаровната брюнетка изуми всичките си гости с кулинарни шедьоври, включително и иначе взискателния и непрестанно намиращ кусури шеф Манчев.

Тя е от популярните ни личности, които не обичат да дефилират често в медиите. Камелия избягва да дава и интервюта. Твърди, че винаги преиначават думите й, чувствата, дори фактите от живота. За „ШОУ” обаче не е преставала да прави своето изключение – прави го и сега, и е по-откровена, и въздействаща от всякога! 

- Ками, помниш ли кога се отключи страстта ти към кулинарните шедьоври, на които наскоро пак станахме свидетели в „Черешката на тортата”? 
- Помня, че още много малка правех неуспешни опити над примитивната печка на баба ми. За първи път някъде около 6-годишна се опитах да пържа тиквички, които станаха на въглен. Само две години по-късно моята мила баба трябваше да влезе за операция. Исках да я изненадам на свиждането и да занеса сладкиш. Бях направила около четири торби с бухтички (които се пържат, замесени са със сода). Явно обаче, се бях заиграла, добавях още и още продукти, после изрязах бухтичките с формички. Милата жена, след доста години, ми призна, че бухтите са били страшно горчиви от содата, но бяха изядени всичките.

- Силна ли беше връзката ти с твоята баба? Мисля, че не си говорила за това досега...
- Много силна. Баба ми беше равна на двама бащи и две майки за мен. Тя ме направи това, което съм днес. Някак ме задоволяваше с всичко, без да ме разглези и без да ме направи егоист. Много ми липсва днес… Заради борбения дух, сприхавия характер и чувството за хумор!

- Споделяла си ми и че животът те е научил да се стараеш да вършиш всичко като за последно – какво в досегашния ти житейски път те направи такава?
- Да, така е, но да вършиш всичко като за последно, е удоволствието от нещо, което ти харесва да правиш и искаш да е изпълнено по максимално добър начин и да усещаш удоволствието през цялото време. А животът дава сериозни изпитания, които те карат да разбираш, че трябва да се стараеш 

максимално да изживяваш всеки миг 

Мен лично ми даде удоволствието да усетя, че истинското щастие е в малките жестове, в удовлетворението да постигаш нещата сам. Независимо до кое стъпало стигаш, то да е твое лично постижение. Животът може да те накара да закалиш духа си, най-вече като те постави пред изпитания, пред които мислиш, че си безсилен, и ти, въпреки всичко, да намериш начин да ги преодолееш! Казвала съм и друг път, че много често човешкото създание си създава проблеми, които всъщност няма и ги драматизира, и превръща в непреодолими, а те са всъщност лесно поправими. Просто трябва да се научим да побеждаваме това, което ни се струва непобедимо…

- А прекаленият перфекционизъм не ти ли пречи понякога?
- Пречи, само когато попаднеш на неправилното място! Аз мисля, че перфекционизмът, ако го носиш, ти не търсиш той да е разбран от всички. Но все пак боли, да, когато е преиначен или „посечен”! Човек наистина просто трябва да изпитва удоволствие дори когато е сам – да цари перфекционизъм около него! Често правя забележки и на децата ми и се стремя да им внуша, че човек не трябва да се храни с нож и вилица, само когато е сред другите, а това трябва да е начин на съществуване. Взех примера с храненето, но мисълта ми обхваща всичко, което ни заобикаля в общуването с останалите. Не трябва да влизаме в образи, когато сме навън, а у дома после да сме съвсем различни.

- В „Звездни стажанти” ти не спести никому нищо, особено на Марта Вачкова. Всъщност как се справяш с интригантите не само пред камера, но и в живота си?
- Интригантите, Слава Богу, ги познават доста хора и не са малко! Това най-често са хора, които страдат от силни комплекси в личен или професионален план и имат непоносимост към чистата „игра”. Обикновено подобни индивиди ги срещаш, но те остават встрани от твоя път. И знаеш ли, ще ти споделя също, че аз точно в този момент изживявам 

един силен житейски „реванш” 

който обаче не съм търсила. Убедих се, че има Някой, който рано или късно раздава заслуженото на всеки – и показва, че може да закъснее но, задължително идва!

- В „Стажантите” бе уволнена от Стефан Шарлопов с пояснението, че си била „най-безинициативният участник”. Отнасяш ли към себе си подобно определение, защото в други предавания сме виждали от теб тъкмо обратното?
- Да не се натискаш, да не се буташ на всяка цена, не означава, че си безучастен или че не би проявил интересна креативност. Много се забавлявах в предаването и много харесвам Стефан Шарлопов и семейството му. Имаме едно чудесно приятелство с 98 процента от участниците и бяхме доста единомислещи вътре в предаването. Много са хората, които знаят, че не съм от безучастните, в каквато и да е било насока. На мен ми личи много, когато нещата, които правя, с нещо не ме удовлетворяват. Да бъдеш „бизнесмен” не означава само да се правиш на рекламен или маркетингов директор. За да бъдеш двигателят на един бизнес, да бъдеш негов „BOSS”, трябва да преминеш през всичко, за да можеш да управляваш перфектно и да изискваш, на базата на познанията си, от твоите подчинени!

- Чувстваш ли се оценена в България, но не толкова с кулинарния си майсторлък, колкото като певица? Прякорът ти е Воче, което в превод значи „глас”, а всъщност този глас най-често се чува в Италия…
- Ако гласът ми не се чува често у нас, никога не бих обвинила България или „държавата”, както най-често чуваме да се изказват много хора. В тази насока аз, освен че ходя по участия, за да пея на живо, не правя нищо друго, с което да се покажа пред широката публика. Обожавам работата си и имам една основа, за която няма да спирам да благодаря на музикантите, с които съм работила и продължавам да работя. Да, в Италия може би се научих „да говоря техния език” и да работя повече. Така е.

- Заради силната ти любов към Италия дори е имало моменти, в които съм си мислела, че в минал живот, в случай че вярваш в това, навярно си била италианка…
- (усмихва се) Чувствам се 100 - процентова българка, но много обичам Италия, и се чувствам прекрасно и там. Познавам я много добре и плувам в свои води, това е така! 

- Преди няколко години ми сподели, че един от дефектите на твоя характер е, че не знаеш да прощаваш. Защо се получи така? Казвала си, че съдба като твоята не пожелаваш и на най-големия си враг…
- Да, така е. Който веднъж те е предал, ще те предаде отново. Просто губя стимул да поддържам фалшиви приятелства. Аз съм щастлив човек и наистина животът ми е дал много от всички гледни точки. И да, казвала съм, че не пожелавам на никого да се сблъска с проблеми, като този, който имах с моя втори развод. По простата причина, че съм чувала доста силни изказвания от сорта на „ако бях аз, щях да направя еди - какво си”… Празни приказки, просто да не им се случва…

- На кого не успяваш да простиш все още? И има ли нещо, за което не си простила на самата себе си?
- Тези на които няма да простя... Те са извън живота ми и не ме вълнуват! Изобщо не ги мисля! А към себе си съм много критична. Много добре се разбираме с моето Аз и когато греша – приемам смъмрянето, а когато съм сигурна, че съм свършила добре нещо, зная да му се радвам (усмихва се).

- Знам, че си се влюбила за първи път на 16 години. Какво помниш за момчето, което те накара да изпиташ това първо пеперуденото усещане в стомаха?
- Най-хубавото... Тази любов винаги ще заема място в сърцето ми и трепетът й ще остане единствен! Но той вече те поздравява за определението „момчето”. Защото все пак аз съм си момиче, а той, към днешна дата, е с три години по-малък от мен... (смее се)

- И сега си влюбена? Май се подготвяш за нещо много вълнуващо – за сватба? Тя ще е трета подред за теб, но нали казват, че три е за щастие!
- (смее се) Децата, идването на бял свят на внучката ми София, измести моите лични емоции, но съм щастлива и много влюбена!
- Всъщност не беше ли замислила да минеш под олтара още миналата есен, но сватбата на дъщеря ти Деси промени първоначалния замисъл?
- Всъщност от доста време мълча за моята връзка – заради злоупотребата, която правят след това много издания. Но на теб сега единственото ще кажа, че мъжът до мен е човек, който познава добре силните изпитания на моя втори развод, и моето изкачване оттогава. Снощи той ме попита какво е за мен – и аз, без да се замислям, започнах да изреждам: приятел, съветник, идеал за мъж, досаден домашен помощник и най-перфектният любим! (усмихва се) 


Април 2015 г. Камелия омъжи дъщеря си Деси с приказна сватба

Колкото до сватбата на Деси – тя беше организирана така, както самата тя искаше. И още 

имам мускулна треска от танците (смее се)

Моята обаче, ще е трудна за изпълнение… Но нека я организираме първо, пък ще говорим после пак за нея (усмихва се).

- Да разбирам, че вълненията около теб хич не са малко – например внучката ти София се превръща в истинска принцеса, за което не малка е и твоята заслуга. С какво промени живота ти нейната поява?
- Тук ще споделя една от големите емоции от тази година – и това е дъщеря ми! Винаги съм знаела, че един ден ще стане добър родител, но тя вече надмина всичките ми очаквания! Притежава отдаденост, на която и аз не съм била способна! Въпреки, че се надявах много по-често да искат моята помощ, сега съм щастлива, че детето расте много обгрижвано и те двамата си разпределят домакинството по перфектен начин. А времето, което прекарвам със София, е истинско щастие...


Камелия с дъщеря си Деси и внучката си София – по-сияйни и красиви отвсякога

- Двете със София имате специални ритуали преди сън – ще споделиш ли за тях?
- Ами, да! Тъй като не можем все още да започнем уроци по солфеж и пеене, си пеем приспивни песнички! Понякога хитрува и слуша, сякаш, че се унася, а след това става и започва да се смее...

- Значи искаш да стане певица като теб, когато порасне?
- Тя вече е наясно, че ще стане певица. По всичко личи! Родена е за това! (смее се)

- Ками, какво не прочете за себе си през всичките тези години на популярност у нас, а би искала да се знае? Защото допускам, че слуховете са били повече…
- Гледам само новините по определени телевизии. А онова, което не е писано, всъщност съм самата аз – с моите житейски пътеки, разбирания, идеали, с начина ми на живот, работните часове през денонощието, реалната битка с живота, себеотдадеността ми към всичко, което ме заобикаля - как живея в действителност, какви са ми отношенията с хората. На теб мога да разкажа всичко, но ако го направя в интервюто, утре от него ще бъдат взети извадки – грижливо преиначени, за да може някоя „високо професионална” редакторка (забележи, пиша в женски род) или „журналистка”, да преиначи казаното от мен с лекота.

- И все пак в това интервю си по-искрена, отколкото иначе би си позволила да бъдеш!
- Това е като общуването с хората, които са непрекъснато с теб във важни моменти... Разбират сълзите ти, както и щастливите ти моменти!!!
 
Едно интервю на Анелия ПОПОВА


ДОСИЕ:

Родена е на 9 юни в София като Камелия Кръстева. Името „Воче” („Гласът”) получава от Евгени Минчев, който я представя така на един концерт. Камелия завършва „Естрадно пеене” в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Звездата й изгрява след поредица престижни участия и награди на престижни фестивали – “Златният Орфей” (1988 г., трето място), Сочи и Дрезден. Работи с “Динамит Брас Бенд” и „Биг бенда” на БНР с ръководител Вили Казасян. Пее и в Скандинавия, Токио, Дубай и Германия, след което продължава успешната си кариера в Италия, където остава 20 години. Там създава и своя прекрасен дом, както и семейство, но след тежък развод се прибира обратно в София – с двете си деца. Днес е щастлива жена, щастлива майка и още по-щастлива баба – на малката София.