Актьорът не крие, че често получава всякакви предложения от свои верни почитателки. И колкото повече се случва този сценарий, толкова по-мнителен започва да се чувства той, когато излиза от образа на актьора и трябва да продължи в кожата на съвсем обикновен човек.

„Ето един пример – моя фенка, която е много приятно момиче. Аз виждам, че тя е изключително интелигентна и много красива. Но схемата е една и съща всеки път. Всичко започва много приятно, много мило, докато изведнъж не прерасне в психотрилър”, разказва Карамазов. И продължава:

„Обсебване, преследване, писане на смс-си, писане в социалните мрежи, „защо не ми отговаряш”, „защо това, защо онова… аз исках дете от теб”, а аз такава трансформация не съм си и представял. Жените са прекалено агресивни. Те директно

искат да 
забременеят от 
теб на първата 
седмица”

Може би и заради това днес Владимир Карамазов признава, че не се влюбва често съвсем умишлено. Но основно – заради страх от загубата на близък човек.

„Колкото повече хора имаш, които обичаш, толкова повече си застрашен от това да ги загубиш и да страдаш. Така мисля и осъзнавам, че  това е идиотско… Когато се роди на брат ми детето си, казах „Супер, прекрасно, но… още един човек, за когото сега трябва да се страхуваш какво ще се случи с него. Всички тези болести, които са около нас, също ме напряга. Усещам, че съм много, много лабилен по този въпрос, а човек трябва да гледа малко по-дистанцирано и философски на тези неща”.

И все пак, това, което може да го накара да се влюби, това е характерът, тоталните противоположности, нещо, в което се стига до скандали, защото „трябва да ти е интересно, не може с тази, пълната хармония”. Признава, че е егоист, но в същото време много мрази именно егоизма в хората.

Изнервя се, 
когато го 
наричат 
“секссимвол”

Едва ли ще прозвучи учудващо да разберем, че Владимир Карамазов съвсем не се радва от факта, че е нарочен за „красавец” и „секссимвол”. Още повече, че сам потвърждава предположението, че това и в театъра не се приема с отворени обятия.

„В театъра не обичат секссимволите. И през годините съм се чудел защо не бях някак си малко по-дефектен, защото сигурно това щеше моментално да се оцени. Много ме изнервя, когато ме наричат „красавецът”, „Казанова”, „секссимвол”.

А всъщност в живота си той е просто Владимир Александров, каквато е и истинската му фамилия. Но тази комбинация му изглеждала твърде протяжна и скучна. И така, когато бил в III курс, по време на репетиции за постановката „Ромео и Жулиета”,

режисьорът 
Лилия Абаджиева 
го прекръстила

на Владимир Карамазов, защото той през цялото време обяснявал колко много обича творчеството на Достоевски.

„Добре, каза ми тя, от днес си Карамазов.” После на всички афиши се подвизавах с тази фамилия. В началото колегите ми се подиграваха, защото наистина звучеше претенциозно, но вече не ми пука, тя стана част от мен”, откровен е чаровният актьор.

А страстта му към руския автор със сигурност не е поза, защото ентусиазмът, с който говори за него, е пленителен. Любимите му герои са Дмитрий Карамазов и Рогожин – не ги е играл, но много би искал.

Всъщност една от най-емблематичните за изграждането му като актьор роли и една от първите, била на Сенебирски в „Албена” на режисьора Иван Добчев. Тя се оказва и своеобразен повратен момент не само в кариерата, но и в живота му. Защото придобива самочувствие!

„Това беше голяма школа за мен, защото попаднах директно от ВИТИЗ на една сцена с големите актьори от Народния театър.

Много е трудно, 
когато нямаш 
самочувствие

да застанеш сред тях”, връща лентата назад Карамазов. И добавя с емоция:
„И няма да забравя за един случай, който сякаш бе вчера, а оттогава са минали 13-14 години. Иван Добчев ме изкара пред всички за забележки и много ме похвали – пред всичките тези звезди. И тогава той ми даде такова самочувствие, че вървях по улиците сигурно два часа, без да мога да повярвам. Помня как отидох в един компютърен клуб, седнах да изиграя една игра и я размазах. Това беше много емблематична вечер за моята кариера. Тогава получих самочувствие”.

Бил зле по математика, иначе искал да става пилот

„По принцип детската ми мечта беше да стана пилот, но когато се видя, че съм много зле по математика, стана ясно и, че това няма как да стане. Доста време страдах заради това. Пилот, летец, струва ми се доста престижно, докато нашата професия е свързана с едно маймунен”, отново е болезнено откровен той. И разкрива и още един щрих от характера си:
„Добронамерен и мил съм, но само на пръв поглед. Май не съм такъв. Защото когато кажеш на непознат човек, че си актьор, той вече има някаква нагласа към теб. Много често срещам такива, които смятат, че актьорите постоянно играят роли, дори и в живота. Мислел съм си дори, че вероятно за тези, които изобщо не ме познават, би прозвучало много по-престижно, ако, например, кажа, че съм летец и съм си паркирал самолета пред хотела”.

Не съм бил никога много общителен човек, но славата ме промени в посока да се затворя в моя малък кръг от приятели, в който единствено чувствах, че съществувам. Открих си и още един кръг – на екстремните спортове. Там премахвам абсолютно цялото си напрежение. Но станах малко по-мнителен към хората”.

Имал е много провали и не се страхува от още

„Имал съм много провали, но пък точно провалите учат на най-много неща. Ако човек се страхува от тях, значи се страхува да се развива. Затова, колкото повече провали, толкова по-добре”, не крие актьорът. Освен това е пределно искрен за вътрешната си нагласа си към живота:
„Мисля, че съм човек, който знаеше какво иска до 36-тата си годишнина. В момента мисля, че много-много не знам какво искам. Може би съм в тази възраст, за която хората казват, че заставаш на един кръстопът на живота. Сега съм Владимир Карамазов, актьорът, който иска да намери нова провокация в професионалния си живот. Никога не съм вярвал, че когато човек стане на 37, започва да мисли по различен начин. Може би всичко, което ми се случи в този театър, стана много рано, още, когато бях студент. Сега е най-трудният ми момент. Аз пораснах. В света на големите има проблеми”, добавя още той през миналата година. Тогава и би трябвало да е намерил отговора на въпроса какво иска да прави до 65-тата си годишнина.

Подготви Анелия ПОПОВА