През 2002 година станахме свидетели на невероятен феномен – една единствена песен подлуди хиляди фенове и не-фенове на попфолка и изстреля изпълнителката си в звездна орбита. Достатъчно е да споменем „Погледни ме в очите”, за да се досетите, че става въпрос за фолк идола Анелия. Оттогава досега не е слизала от върха, развива се все по-убедително и умее ла лавира от актуалните течения на меломаните до изключителни поп звуци. Толкова години личният й живот се разлиства от различни медии, но никой не се е поровил да разбере каква е била Анелия като дете.
Топзвездата е родена на 1 юли 1982 година в Стара Загора. Майка й се казва Светла, а баща й – Георги. Има сестра Радост, която е по-голяма от нея с година и пет месеца. Анелия споделя, че е израснала в сплотено, задружно семейство. Не са били нито богати, нито бедни и никога не е лишавана от важни неща. И от любов, което е най-същественото. 

„Баща ми беше строг. Спомням си, че винаги държеше да сме изрядни

със сестра ми, до най-дребния детайл. Тогава му се сърдех, но сега разбирам, че още от малки е искал да ни подготви за живота”, споделя тя. Допълва още, че вкъщи имали ритуал – винаги да вечерят заедно. На нея понякога й ставало криво, защото я викали да се храни точно когато играта навън е най-интересна. Но това бил закон – баща й държал да са заедно на масата и не приемал отказ. 


 Скъп семеен спомен – Анелия с родителите си Светла и Георги и по-голямата си сестра Радост

За майка си твърди, че е прекрасен човек. Винаги я амбицирала, давала й е съвети, но никога не я е насилвала. „Тя е като мен – много емоционална жена. И е много красива. Когато идваше на родителски срещи, аз се гордеех с нея – че е най-хубавата от всички майки. Всяко дете мисли така за майка си, но моята наистина си беше най-хубавата”, смее се Анелия. 

Спомня си още, че вкъщи винаги била кротичка, слушала родителите си, но в детската градина все щуротии й идвали наум. „Помня, че веднъж 

дори ме наказаха за назидание пред всички -

много тежко го понесох. След това не исках да ходя на детска градина, но майка ми ме убеди, че трябва да съм заедно с другите деца и аз я послушах. После пък ни смениха учителките. Беше ми мъчно за тях и до края не свикнах с новите. От малка съм си такава: трудно допускам хората до себе си, но привържа ли се веднъж към някого – до край е”, добавя тя. 

Първите истински любовни трепети усеща с Лъчо – момче от София. Запознали се на лагер. „Той беше много сладък, всички момиченца го харесваха, но неговото внимание беше насочено към мен. Стана ми приятно и аз също започнах да му обръщам внимание. Разменихме си телефоните. Дълги години пазих в Стара Загора надуваемата топка, на която си бях записала адреса му”, разкрива подробности за детството си изпълнителката на „Дай ми още”.

Първата целувка е в седми клас. Спомня си, че не й било приятно. Явно все още не била готова за тази крачка. Той бил по-голям от нея, батко, Пламен се казва. Били излезли заедно и когато се разделяли на автобусната спирка, той я целунал. Почувствала се гадно и си тръгнала набързо. 


Била кротко и послушно дете

Начко Влайков я подготвил за музикалното училище в Котел – той й показал как се свири по ноти, какво е орнаментът, и постепенно започнала да навлиза в музиката. Нямала никакви притеснения за изпитите и имало защо – влязла първа по успех – с 6 по специалния предмет, гъдулката, и с 5,50 по солфеж. „В началото ми беше много трудно да се отделя от родителите ми – до втори курс в училището в Котел ми викаха „бебето Анелия”, защото постоянно плачех за близките си. Нямах възможност да си ходя всяка седмица вкъщи, защото програмата ни беше натоварена, и те много ми липсваха”, спомня си звездата. 

Малко след като завършила училище, получила предложение за работа в Швейцария. Заминала с двама колеги музиканти и още една певица. Работили в Цюрих, в Берн. Набавила си голям сръбски репертоар, защото работела предимно в такива заведения. Хубави спомени има от там, а колегите й много се грижили за нея.

Когато се върнала в България, се видяла с Милко Калайджиев, с когото се познавала отпреди. „На майтап му казах, че искам да пея в „Пайнер” и се оказа, че съм избрала най-правилния момент – точно тогава Токича търсел певци за новата си музикална компания. Милко ме запозна с него, той ме прослуша, хареса ме и така записахме първата ми песен „Чужди устни”.След това записах „Погледни ме в очите” и тя преобърна целия ми живот”, откровена е певицата. 

Забравяла да влезе в час  

„От малка съм си леко разсеяна. Спомням си например, че като се заиграех в двора на училището, забравях да вляза в час. Но това се случваше в началното училище, разбира се, после вече бях отговорна ученичка и се стараех да съм от най-добрите. Лесно го постигах – запомнях си уроците още в час”, разкрива заралийката. 

Развива слуха си на уроци по гъдулка

„Бях във втори клас, когато учителката ми усети, че съм музикална. С мен и още две момичета сформираха трио „Гласовити тракийчета”. Майка ми беше много щастлива от този факт и за да развие още повече музикалния ми слух, реши да ме запише на инструмент. Искаше на тамбура, но не намерихме учител, затова избрахме гъдулката. Ходех на уроци в продължение на 6 години. Беше ми много мъчно понякога – всички деца си играят, а пък аз вечно заета. В шести клас толкова ми беше писнало, че исках да се откажа. Тогава баща ми каза: „Ами добре, ако наистина не искаш да свириш повече – недей!”. Поразмислих и реших да продължа – толкова години се бях занимавала с това, щеше да е глупаво да се откажа точно в този момент. Сега знам, че съм направила правилния избор – призванието ми е да се занимавам с музика”, обяснява страстта си Анелия. 

Красимир КРАСИМИРОВ