Венислав спасява кожата след 53 дни в плен между живота и смъртта. Предприемачът е на 37 години, когато е спо­летян от трагедията да стане роб на похитите­лите, които разполагат с живота му всеки час от близо двумесечния плен, без да знае дали въобще ще оцелее…

Венислав е медик по образование, развива успешен фармацевтичен бизнес, който носи пол­зи, Видими за общество­то. Бизнесменът не е же­нен, има сестра Герга­на, която учи и живее в САЩ, където се омъжва и така не се завръща в България.

Семейство Величкови е прекалено заможно. Притежава де­сетки имоти в кварталите „Лозенец“ и „Драгалевци“. Бащата Вене Величков е потомствен строител, май­ката Дочка Величкова е изключително възпитан и етичен човек, преподава­тел в горните класове на елитна столична гимна­зия.

В бизнеса с лекар­ства Венислав е съдруж­ник с Боян и Димитър, тримата изнасят илачи в Сърбия, Македония, Русия и Унгария. Бизнесът им е изцяло легален, плащат пълните осигуров­ки на служителите си.

До съдружника на Ве­нислав – Димитър, който имал връзки в полицията, неведнъж достигала информация за евентуално готвеното покушение. Ве­личков обаче се съмнявал – няма причина да посег­нат на него.

Въпреки това се стига до най-лошото. На 5 ноември 2008 г. около 18 часа на „Симеоновско шосе“ Ве­нислав Величков е похитен. Докато управлява своето „Порше Кайен“, тъ­мен джип внезапно го приклещва и спира. В близост се оказала и „патрулка“, откъдето изскочили фал­шиви униформени, които за минути му слагат белез­ници. Следват бързи уда­ри с палки, после мъжът е вкаран в колата, която потегля в неизвестна по­сока. По-късно се разби­ра, че през целия плен е държан в къща в близост до местността Камбаните.

Поисканият от семей­ството откуп е 2 милиона лева. Започват тежки и мъчителни преговори, които протичат на три тура.

Първите десетина дни с него се държат като с каторжник. Венислав е бит няколко пъти, връзват го за кревата, слагат окови на ръцете и краката му, тиксо на устата, марля и бинтове на очите. През ця­лото време бизнесменът е пазен от осем човека на смени по 4 души.

Една вечер единият от „надзирателите“ му го пре­бива жестоко – не му бил симпатичен, защото бил богаташ.„Ти знаеш ли, че докато се фукаш с такива коли и си харчиш милионите, аз няма какво да ям, бе“, крещял един от изродите, очевидно пиян. Млатил го с палка по ходилата, което води до жестоки болки. В изблик на садизъм „Наглите“ му отрязали част от дясното ухо, което изпратили на родителите му, за да ги подканят по-скоро да съберат парите за откупа.

Венислав сам се превързвал, като ги молил за антибиотик, риванол и спирт. Заради тормоза припадал няколко пъти. „В един момент наистина си мислех, че ще умра“, казва по-късно той. В стаята-килия уродите му оставили гърне, което ползвал като тоалетна, което воняло ужасяващо. През това време майка му Дочка Величкова неисто­во търси парите. За да събере по-скоро сумата, сащисаната жена прода­ва два апартамента. Така събира 208 000 евро, които предава на бандитите. В началото на март 2009 г. най-сетне е освободен.

Заради неописуемите гаври той заминава да се лекува в най-елитната кли­ника в Германия, където е диагностициран с тежко шоково депресивно раз­стройство. Заедно с него са и родителите му. Домът им в „Лозенец“ опустява за дълго, а къщата в Си­меоново е поставена под охрана.

За година преме­ждия с „Наглите“ бизне­сът с лекарства напълно замира. Венислав и до днес е в шок от случката. Поч­ти няма ден, в който да не се сеща за особеното състояние между живота и смъртта, в което се на­мирал цели 53 дни, пише в. „Таблоид“.