Кумулативно наказание от 10 г. затвор при първоначален строг режим наложи в края на октомври преди 4 г. Хасковският окръжен съд на варненския рецидивист и убиец Александър Стоянов. През юли 2013-а Темида го прати за 2 петилетки зад решетките за разстрела през 2002-а в Свиленград на приятелката му Гергана Иванова, припомня за случая "Марица".

Заради друга 12-месечна присъда - за притежаване на оръжие, издадена от Софийски районен съд през 2006 г., Александър застана отново пред хасковските магистрати за определяне на общо наказание и те му наложиха по-тежкото от двете.

Преди 12 г. Стоянов бе заловен в спецакция на криминалисти от сектор “Издирване” на Дирекция “Национална служба “Полиция” (ДНСП). През април 2012-а, след многократни негови жалби, Европейският съд по правата на човека уважава иска му срещу България. Държавата е осъдена да плати 1600 евро обезщетение на варненеца. Постановено е делото за убийството да бъде възобновено, защото било гледано в отсъствието на Стоянов.

Случаят “Стоянов” е сред делата, заради които обвинител №1 в държавата Сотир Цацаров отстрани преди 5 години шефката на Инспектората на Върховната касационна прокуратура (ВКП) Малена Филипова. Решението на европейските магистрати и папките по случая пристигнали в България през ноември 2012 г., но останали да прашасват във ВКП до май 2013-а.

Всичко започва в нощта на 23 септември 2002 г. в Свиленград. Тогава в публичен дом на улица “Страшимир Дочков” 33 сутеньорът Александър Стоянов застрелва в главата 27-годишната танцьорка от Търговище Гергана Иванова. По това време 28-годишният Стоянов бил от хората на известната като Варненската група, която се опитвала да овладее ключовите позиции в бизнеса с проститутки в Свиленград, припомниха дългогодишни полицаи.

Къщата, в която е извършено убийството, била собственост на Атанас Щерев. По това време той я дал под наем на Димитър Костадинов, който също дошъл в пограничния град от морската ни столица. 

На този адрес винаги имаше по 4-5 момичета, но постоянно се сменяха. Преди Гергана и нейните колежки тук живееха рускини. Цял Свиленград знаеше, че там е бардак, въпреки че младите жени официално се водеха танцьорки. Пред тази къща постоянно спираха коли от София, Пловдив и Варна, връщат се днес 16 години назад във времето свиленградчани. Жертвата се водела на работа в бар “100 патрона”.

Трагедията от онзи септември се разиграла около 23 часа по време на разпивка между сводници и проститутки. Александър бил в компанията на още трима мъже и две жени - една от тях била Иванова. В един момент Александър отвел Гергана в съседната стая, проехтял изстрел. Всички изтичали натам. На пода видели простреляното в дясното слепоочие момиче да лежи мъртво, а до трупа стоял надвесен с пистолет в ръка Александър. "Убих я! Убих я!”, повтарял той.

Според разказа на очевидците след инцидента Стоянов бил откаран с кола, собственост на човек от компанията, от Свиленград до паркинг “Гергана” край Харманли. Преди това шофьорът се опитал да свърне към районното управление на полицията в Свиленград. Седящият на задната седалка убиец обаче опрял пистолета във врата под дясното ухо на водача и му казал: Тръгвай към Харманли, за да не си следващият! 

В града на Белоногата рецидивистът наел такси до Хасково, а от там с друго поел към Стара Загора. Шофьорът разказал впоследствие на полицията, че клиентът му се представил като Иван и до Града на липите не обелил дума повече, а само палил цигара след цигара. 

Междувременно спътниците на Александър, които го отвели до Харманли, се върнали обратно. В Любимец те спрели патрулка и съобщили за извършеното в Свиленград убийство. "Не видяхте ли, че преди половин час ви присветнах с фаровете, когато минах покрай вас. В колата ми имаше въоръжен човек, застреля гаджето си”, обърнал се към униформените свидетелят.

Всички полицаи в областта тогава бяха вдигнати накрак. Ченгетата проверяваха стриктно всяко превозно средство, излизащо от града. Край трупа на Гергана бе открита гилза от пистолет “Макаров”. Куршумът минал през лявото око и е излязъл през тила на жертвата.

Близки до разследването припомниха, че не е изключено Стоянов да се е дрогирал преди екзекуцията, защото в една от стаите на улица “Страшимир Дочков” при огледа тогава е открита празна спринцовка. Основната версия за убийството била ревност. Не е изключено обаче жертвата да се е опитвала да напусне сводника си и той да я е застрелял за назидание, коментират и досега криминалисти.

Следствието приключва, без обявеният за национално и международно издирване Александър да бъде открит. Делото срещу него влиза задочно в съда и приключва на първа инстанция през 2004 г. 16-те години решетки за укриващия се Стоянов са потвърдени от всички по-горни инстанции - Пловдивския апелативен и Върховния касационен съд. Магистратите са единодушни, че вината на варненеца е безспорно доказана.

През април 2006 г. убиецът на Гергана е открит и арестуван в Банкя след спецакция на ДНСП. При задържането престъпникът не успял да окаже съпротива, въпреки че притежавал незаконно огнестрелно оръжие. В Банкя издирваният живеел със своя приятелка. 

При извършените обиски в обитаваното помещение са открити и иззети пистолет, боеприпаси за него, приклад за картечен пистолет, както и лична карта на името на друг български гражданин, ползвана от Александър Стоянов. 

Той има и влязла в сила ефективна 10-годишна присъда за кражби и грабеж в Добрич, издадена му пак задочно от тамошния окръжен съд през май 2002 г. Оказва се, че бил обявен за издирване 5 месеца преди да убие Гергана в Свиленград. Докато търпял наказанието си за грабеж, варненецът засипвал с жалби Върховната касационна прокуратура и ВКС. Магистратите отново са категорични, че вината му за убийството в Свиленград е доказана и присъдата е справедлива.

Стоянов обаче не се примирявал и се жалил в Европейския съд по правата на човека. Оттам се произнасят, че заради задочния процес са нарушени основните му човешки права. 

На 11 юли 2013 г. процесът се преразгледа от Хасковския окръжен съд. Александър се възползва от правото делото да се гледа по съкратеното производство. Въпреки че е извършил престъплението преди въпросната промяна в Наказателния кодекс, законът му позволява да признае напълно фактите в обвинителния акт и да получи наказание под предвидения минимум.

Жертвата работила в СОТ, преди да стане танцьорка

Жертвата Гергана Иванова работила като оператор в частен СОТ в Търговище. Родителите били разведени. Завършила училище през 1992 г. След охранителната фирма известно време била барманка и сервитьорка. През 2000 година се устроила да живее и работи като танцьорка във варненско заведение. Там се запознала с бъдещия си убиец Александър, с когото станали интимни приятели. През 2002-а Гергана с група танцьори, между които и нейна приятелка от детинство, заминали за Свиленград заедно със Стоянов и негов приятел.