Людмил Божилов: "Наглите" отвлякоха брат ми, преди това разстреляха баща ми!

„До момента имаме само 19 регистрирани отвличания. Може да има и други, за които обаче да е платен откуп веднага и така случаят да не е регистриран.”, каза тези дни вътрешният министър Цветан Цветанов. “ШОУ” попадна на случай на отвличане, за което до момента не е писано.

За пръв път Любомир Божилов /35 г./ разкрива покъртителната драма на своето семейство, станало жертва на жестоко убийство и отвличане. Любо казва, че баща му е убит пред очите на майка му. Преди да умре /от три огнестрелни рани/ бащата звъни на брата на Любо и казва: “Простреля ме Ивайло, съседът”! По случая стартира съдебно дело, но убиецът е оправдан. Не след дълго братът на Любо е отвлечен. С надеждата да го върнат, семейството плаща 100 000 лева откуп. Предават парите на полицията, като условието е полицаите да върнат момчето. Вече една година няма и следа от него. Някои казват, че е убит. Но близките му все още не могат да повярват, надяват се да е жив, не са видели трупа му.

- Любомир, баща ти е бил показно разстрелян, а е бил само на 57 години. Как стана това?

- Разстрелян е пред очите на майка ми. В този трагичен момент тя е била на балкона. Аз бях на работа. Жичкаджия съм в една фирма. Майка разказва как лека кола “Фолксваген голф” спира пред нас, от колата излиза Ивайло- Пифа. Той отваря задната врата и вади оръжие /картечен пистолет/. В това време време баща ми излиза от входа и тръгва към колата си. Ивайло е с ръкавици. Това го знам от брат ми, защото след като Ивайло стреля по баща ми, той звъни на брат ми и му казва какво става. Татко казва по телефона :

“Ивайло ме простреля”.


Майка ми извиква от балкона името на Ивайло, познава го. А аз лично съм му боядисвал с боя детското креватче на детето. Той ми е съученик. Мама го познава и вика : Ивайло, недей! В този момент той стреля с пистолета в баща ми. Оттам бяга, хвърля оръжието при някакъв кантон, това го разбирам от полицията, защото те са го намерили. Той изчезва и е пуснат за национално издирване. След известно време се предава доброволно с помощта на известна адкокатка на крими контингента - Марияна Тодорова.

- По този случай е образувано дело. Знам, че не убиецът, а вие, вашата фамилия сте осъдени?!

- Така е. Преди да обявят убиеца за невинен, осъдиха мен, майка ми и брат ми, който след убийството беше отвлечен. Та ме осъдиха да заплатя глоба от 4000 лв, да заплатя всички разноски - за това, че ние сме ангажирали съда за убийството на баща ми. В това време отвлякоха брат ми, баща вече беше убит. Нашата адвокатка беше от по-нисшето съсловие, по-зле облечена, няма злато по нея. Делото приключи . Ивайло Пифа е невинен. Аз дори по едно време си мислех, че ще му върнат оръжието. Ние наведохме глави. При разминаването на нашата адвокатка с тази на Пифа онази само прошепна : вашите хора не разполагат с пари. И въпросът приключи.

- Извинявай, но от разказа ти излиза, че убиецът на баща ти е ваш съсед и до ден днешен майка ти го вижда?!

- Как да не го вижда? Той ни е съсед.

- А защо уби баща ти?

- Пишат, че баща ми е бил съдружник с убиеца си. Това не е вярно, това е пълна глупост. Не баща ми, а брат ми е бил съдружник с него. Имаха коли – автомобили втора употреба, нищо повече. Размяна на коли – бизнес с автомобили. Баща ми имаше около 4-5 автомобила, които държеше при брат ми. Това е. Баща ми беше тенекеджия. Правеше колите и ги слагаше при тези на брат ми. Идва един момент в който Пифа вече не стои на паркинга да продава автомобили. Явно се е хванал да продава дрога. Оттам насетне трябва да се разделят нещата. Баща ми го няма, дори не е на паркинга в този ден. Събират се една група приятели наа Пифа, известни от контингента. Започват заплахи срещу брат ми, ножчета се вадят. Баща ми нищо не знае. Това става 18-19 ч вечерта, тоест преди убийството на другия ден. Търканията са между Пифа и брат ми – баща ми не участва. Той си е вкъщи по това време.

Вечерта брат ми споделя това нещо с баща ми. Оттам тръгват нещата. Явно е имало е някакъв разговор, няма как – защото са скачали с ножове срещу брат ми. И е нормално баща ми да вземе отношение.

- Пифа богат човек ли е?

- Кара ВМВ-та, кара поршета… направете си сметката. Сега го срещам много рядко. Ако го съблечете, той е целият в татуировки. Знаете как са престъпниците. Но така или иначе той е жив. Извини се на съда, че е убил баща ми. Нямам нищо против нито към прокурори, нито към адвокати, но това правосъдие ли е?!

- Убиват баща ти, а след това изчезва брат ти? Как разбрахте, че той е отвлечен?

- Малко преди последното заседание на съда. Миналата година ноември. 10,30 ч звъни телефонът на снаха ми и се обажда брат ми:”Отвлякоха ме. Искат 150 000 евро. Ти нямаш толкова пари, имаш само 10 000.” Оттам се прекъсва разговорът и се обаждат вече похитителите - от неговата карта.
Уведомихме полицията, че брат ми е отвлечен. Разрешихме да използват всичко, което е необходимо за тях, дори без знанието на моята майка. Не сме се допитали до нея – да се свързваме ли с полицията.
Полицията поема нещата, започнаха преговори с похитителите. Дадохме номера на снаха ми в полицията, за да уточнят с похитителите къде и как да предаде парите и да върне брат ми. Парите са предадени в тунела на Люлин. Уговорката беше да върнат брат ми до 24 часа, но до ден днешен той е в неизвестност. Ние не знаем какво са направили от полицията, как са постъпили…

- Брат ти го няма. Смяташ ли, че е убит?

- Аз да смятам… Аз вече не знам какво да смятам. От отвличането мина една година. За брат ми нямаме никаква информация – нито от полицията, от никъде. Ние работим с ГДБОП.

- Как намерихте пари за да платите откупа?

- Похитителите ни искаха 150 000 евро. Аз заложих апартамента си, коли, каквото имаше го заложих. Това става за срок от три дни. Като операцията за предаването на парите е подготвена от полицията. Познавам човека, който е занесъл парите, само по физиономия. Защото той не работи вече там
/ в полицията/, но дойде на паркинга да вземе парите от нас. Излиза, че се предали парите на Вальо Бореца. Полицията ни потвърди, че парите са предадени. Похитителят ги взима, хвърля торбата и бяга. Полицаите го изпускат и така не връщат брат ми. Една най-обикновена камера да сложат, ще видят кой е този човек, кой е взел парите! Това е елементарно, то е смешно даже.

- А сега ще ровят и ще търсят трупа на брат ти?

- Кой казва това?!

- От прокуратурата търсят трупа на брат ти...

- Всеки ден следя денонощно информациите за тези случаи. Искам да събера от някъде информация какво става с брат ми. Днес излиза това, че ровят да търсят трупа му. Ние нямаме никаква информация дали въобще се работи по случая. Аз съм длъжен да вярвам, че е така. Все пак това е полиция. Но до ден днешен никой не казва къде е брат ми – дали е жив или умрял . Предаването на парите стана на третия ден от отвличането. След това го чакахме 24 часа. След това още 24 и така вече цяла година.

- В предишния ни разговор каза, че тези, които са отвлекли брат ти, имат общо с «Наглите»?

- Като информация знам, че Вальо Бореца е взел парите от откупа на брат ми. От това, което се знае, се смята, че Бореца е свързан с тези хора. Дали е само част от някаква групичка? Може да са само трима човека… не мога да кажа. Но те са от тази група. Така смятам аз. Няма откъде другаде да са.

- Защо ще отвличат брат ти? Той беше ли заможен човек?

- Имаше 20-на коли, и то не много скъпи. Всичко беше на паркинга. Нормални неща. Нито оръжие имаше, нищо. Просто умен човек, които си изкарваше парите с ум и работа. Убийството на баща ми и отвличането на брат ми ни дръпна много назад. А кризата ще ни довърши. Майка ми тъне в мъка. Само аз и детето ми я успокояваме.

Сега е моментът да се намерят похитителите. При предишното правителство не можехме да се надяваме на правосъдие.


Едно интервю на Мария ДРУМЕВА