Страх. Това е думата, която описва най-добре задкулисието в страната, след като стана ясно, че депутатът и издател Делян Пеевски е внесъл заедно с колегите си Йордан Цонев, Велислава Кръстева и Хамид Хамид законопроект за медийна прозрачност, който би разкрил на обществото кой е действителният собственик на медия – било вестник, новинарски сайт, радио или телевизия, както и дали тази медия се финансира непазарно, пише в. "Телеграф", цитиран от агенция "Монитор".

Глашатаи

Законопроектът слага край и на спекулациите и фалшивите новини, разпространявани от глашатаите на задкулисието, за „монопол“ върху разпространението на печатни издания, защото ще се създаде публичен регистър, от който ще е видно кой какви обекти за продажба на вестници притежава.
Защо се страхуват грантово зависимите от „Америка за България“ и „Отворено общество“ на Джордж Сорос медии от този законопроект, е напълно ясно.
Първо, ако бъде приет, законът ще сложи край на инсинуациите и мантрите им, че Пеевски е медиен монополист, че само те са изразители на „свободното слово“ и са символ на „независимата“ журналистика. Така и европейските институции и медии, които говорителите на Прокопиев също наводниха с лъжите си за липса на медийна свобода в България, най-после ще разберат, че са били умишлено заблуждавани и то години наред.

Грантове

Второ, ще стане кристално ясно коя печатна или електронна медия колко дарения, заеми, грантове и прочие финансови бонуси получава, за да работи на непазарен принцип и нерядко против интересите на българското общество. Трето, мнимите моралисти-журналисти от Фабриката за фалшиви новини на Прокопиев и Донев ще трябва да свалят значката, която сами си закачиха – „независими“. Защото всъщност ще лъснат всичките им зависимости – включително кой определя редакционната им политика и защо медийните им бухалки удрят избирателно.
Затова не е изненада, че Прокопиев и Донев са впрегнали целия си антураж от „анализатори“, говорители и политически проксита, които панически се опитват да атакуват законопроекта. Разбира се, неуспешно, защото колкото повече говорят против законодателната инициатива на Пеевски и колегите му и се мъчат по всякакъв възможен начин да я дискредитират, толкова повече изобличават собствените си поръчители.

Манипулации

Очаквано, натиснат като поредния червен бутон от таблото за манипулации на Прокопиев, Христо Иванов–Бойкикев, председател на „ДАЙ, България“, първо призова президента Радев да наложи вето, върху приетия вече закон срещу вторичното разграбване на активите на КТ, внесен в Народното събрание също от Пеевски, а още на следващия ден сезира и парламентарната комисия за конфликт на интереси с несериозното твърдение, че Делян Пеевски като издател на вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ и „Борба“ имал частен интерес от законопроекта за медийната прозрачност. Поради което бил нарушил правилника за дейността на Народното събрание и подлежал на санкция, а „новината“ за този режисиран сигнал, разбира се, веднага намери място във ветрилото от присъдружни сайтове бухалки, включително „Дневник“ и „Клуб Зет“.

Петокласник

Бойкикев обаче надали е прочел конституцията и законите, защото ако беше го направил, нямаше да изпадне в положението на петокласник с ненаучени уроци пред черната дъска.

В конституцията е записано, че всеки народен представител има право на законодателна инициатива, а дали законопроектът ще се превърне в закон зависи от редица последващи действия, които са извън контрола и влиянието на вносителя – предстоят обсъждания в съответна постоянна комисия, събиране на становища, гласувания в пленарна зала и т.н. Освен това вече е в сила и Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, където ясно е посочено, че „конфликт на интереси възниква“, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. „Частен интерес“ пък е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, а определението за „облага“ е: всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.
След като законопроектът за медийна прозрачност, ако бъде приет от народните представители, ще действа спрямо всички издатели на медии и всички разпространители на печатни издания, каква „частна“ облага би имал от това Пеевски? Никаква. Та нали и той като всички останали адресати на законопроекта ще бъде принуден по същия начин да разкрие финансирането на медиите си, собствеността им и дали притежава или не крайни точки за разпространение на печатни издания? По „логиката“ на Бойкикев и Прокопиев обаче излиза, че лекар депутат не може да внася и да гласува закони, касаещи здравеопазването, учител не може да участва в обсъждането на образователното законодателство или адвокат - народен представител, да инициира промени в Закона за адвокатурата, които ще действат не само за него, а за всички адвокати.

Бухалки

Разбира се, друг е въпросът, че самото внасяне на законопроект никога не може да разкрие конфликт на интереси, защото депутатът упражнява едно свое гарантирано от конституцията право, а все още не изпълнява никакво „задължение“ по смисъла на закона – тоест дали Пеевски ще гласува и дали ще участва в обсъждането на този законопроект е съвсем отделен въпрос. Но дори и да го направи в случая, нарушение пак няма да има, защото този закон не е за него и за неговите медии – той е за всички медии и отговаря на обществения интерес от прозрачна и пазарна медийна среда.

Въпреки че конфликт на интереси не е налице, Делян Пеевски вече е сезирал дирекция „Правна“ на Народното събрание по казуса и ще се съобрази с нейното становище.