Братята Васил и Георги Илиеви остават в историята на прехода в България като многостранни лица на прохождащата мафия у нас в началото на 90-те. По-големият умира много млад, неуспял да разгърне интелектуалния си потенциал. На 25 април преди 20 години основателят на емблематичната мутренска групировка загива сред дъжд от куршуми в луксозния си мерцедес на разкопана софийска улица
На 25 април босът отива към ресторанта "Мираж", станал сборище на прохождащия борчески елит, където ще празнуват рождения ден на майка си. Васил бързо и категорично трупа богатства от рекет, контрабанда на горива и трафик на наркотици. Брат му Георги загива през 2005 г, разказва "Стандарт" в обзорен материал.

Основни фигури в новозараждащата се мафия са най-вече състезатели от бившите спортни училища. За двете години след падането на комунизма през 1989-а младежите от школата "Олимпийски надежди" разбират, че светът на щедро спонсорирания от държавата спорт е вече в небитието. Там съученици на Васил Илиев, Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо - все бъдещи величия в новозараждащия се български сив и друг капитализъм.

Съдбата на Васил е още по-предопределена. В средата на 80-те шефовете на федерацията отказват на 20-годишния мъж да участва на европейското по борба. Отива в казармата, а след това поема по пътя на гангстерите. През 1987-а Васил заминава за Чехия, където среща Иво Карамански - тартора на българската мафия в чужбина, занимаваща се с кражби на автомобили, въоръжени грабежи и поръчкови побои. 7-8 месеца по-късно Васил е арестуван заедно с негов приятел по прякор Дробеца и прекарва 2 месеца в чешки затвор по обвинение в грабеж. Двамата с Карамански отиват в Чехия, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др.

Васил, роден през 1965-а, и Георги, появил се година по-късно, регистрират ВИС през 1991-а. Натрупалият опит сред мафиотските структури, по-умният Васил е водеща фигура във формацията, която се основава на принципа "Вярност, инвестиции, сигурност". Съдружници на Васил и Георги са Пламен Тимев-Ганди, Николай Цветин, Пенчо Младенов, Антон Боянов, Веселин Йотов. Започват с охранителна дейност - барове, дискотеки. Следват разклонения в цялата страна - над 150 фирми гравитират около групировката и изпълняват заповедите на Васил Илиев. Голямата хапка идва с югоембаргото през лятото на 1993-а. Тогава влакови ешелони минават границата като на парад, а ВИС заедно с "Мултигруп" на Илия Павлов са сред най-дейните.

И всичко, естествено, се случва под благосклонния поглед на държавата. Дори и да е искала, тя не може да спре нарушенията на югоембаргото. "Бяхме издали заповед - мине ли композиция през границата, да се стреля", признава пред "Стандарт" бивш съветник по сигурността в служебното правителство на Любен Беров. Изстрели на практика няма, защото никой не иска да се изправи срещу надигналата глава и снага мафия.

"Братята са оспорвани, заклеймявани и фаворизирани. Те са господари в един екстремен психологически експеримент, в свят на контрасти и непредсказуемост", пише най-голямата познавачка на семейството Надя Чолакова в поредицата си от книги "Живей бързо". Тя прави първото интервю с Георги Илиев в публичното пространство 20-ина дни след смъртта на Васил Илиев през 1995 г., което излиза в "Стандарт".

"Бяхме борци, вече сме бизнесмени", казва Георги. Малката подробност е, че ВИС с Георги Илиев никога не успява да излезе от сиво-черния сектор и да се занимава с легален бизнес, както направиха СИК-аджиите.

"В краткия им живот съдбата им предложи цялото си меню - консумация, стрес, добро, зло, популярност, всичко на макс. И до днес имат врагове, но имат и фенове, които са на двата полюса - обичат Васил и мразят Георги. И обратно", казва Надя.
Факт е, че и двамата имат харизма на лоши и чаровни момчета, които успяват в живота. Васил е готвел Георги за лидер на групировката, защото смятал, че му е време да си отива. "Независимо, че го е смятал за прекалено буен и избухлив, Васил е имал намерението да короняса за шеф на ВИС", казва Чолакова. Макар че двамата са били коренно различни като характери, Васил е бил твърдо решен да даде шанс на брат си като лидер.

"Васил не харесваше подхода на Георги, не харесваше приятелите му. Когато на един паркинг видял Георги да води Косьо Самоковеца в бандата, му казал: "За какво ти е тоя самоковски селянин, бе? Ти си друго ниво", разказва пред "Стандарт" бивш шеф на контрабандата в НСБОП.

Колкото и да е абсурдно, има дори версия, че разстрелът на Васил Илиев е поръчан от брат му. Георги изпитвал силна завист към роднината си заради прословутата му комбинативност и интелект, които му позволявали да обира лъвския пай от всяко бизнес начинание, а за Жоро оставали трохите.

Факт е, че времето на Васил свършва, а само 7 години по-късно Самоковеца става бос на контрабандата във ВИС, покровителстван от тогавашното правителство на СДС.

В средата на 90-те обаче покровител на ВИС са червените от БСП. Политиците не се свенят да прибират част от парите на групировката. Говори се, че за една от изборните кампании през 1994-1995-а ВИС брои 2 милиона лева на партията майка. По-късно Георги Илиев пита един от партийните функционери: "За какво ви дадохме тези пари?". Партиецът отговорил: "Имали сте, дали сте!". "Кариерката ти приключва до тук", отвърнал Георги Илиев. Партиецът съвсем скоро се оттеглил тихомълком от властовите си позиции в партията, разказва Надя Чолакова за взаимоотношенията между мафия и партии във вихъра на прехода.

Георги Илиев изчаква 40 дни след смъртта на брат си в трескаво обмисляне дали да се ангажира с лидерското място в групировката. Накрая решава да поеме кръста си. Носи го в следващите 9 години до 2004-а, когато неговото време също изтича. Този период обаче му носи прякора Главния. Мафиотите се опитват да изчистят образа си и да се превърнат в бизнесмени. Точно висаджиите - за разлика от конкурентите си от СИК - остават завинаги в орбитата на стоковата контрабанда, дрогата - хероин и кокаин, и вътрешните раздори.

Главния умира от куршумите на Райко Кръвта

Георги Илиев е коронясан за лидер на ВИС през 1995 г. Налага се бързо сред бандитите от групировката. Поведението му е безпардонно, вероятно оттук тръгва и версията, че Георги стои зад убийството на брат си Васил, а физическият извършител бил Злати Златев-Златистия. Твърди се, че Георги изпитвал дори ненавист към Васил - бил толкова различен от изтънчения Васил с кокаиновите си изпълнения в столичния хотел "Родина". Твърди се, че Васил дори на няколко пъти лично шамарил брат си заради селското поведение и любовта към белия прах.

Криминалното досие на Георги започва да се пълни още когато е на 17. През 1983-а е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991-а е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.

През същата година влиза в ареста заради грабеж и побой. Последното му обвинение е за хулиганство след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г., когато той и охраната му пребиват Слави Бинев. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на "ВАИ холдинг" да плати 1200 лева обезщетение на Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата.
По време на 9-годишното управление на ВИС накиченият с прякора Главния Георги Илиев развива групировката. Мафиотите държат стоковата контрабанда чрез Косьо Самоковеца, по-късно се опитват да се намесят в международните канали за трафик на хероин и кокаин. Любовта към БСП свършва, а през 1999 г. групировката става близка на СДС. Смъртта на Самоковеца на 6 декември 2003 г. в Амстердам подсказва амбициите на ВИС да трафикира хероин към Европа и кокаин от Южна Америка за Стария континент.

Началото на края идва със задържането на пратка от кокаин на яхтата "Есприта" през 2005 г. в Испания. Тогава в домовете на различни бандити са намерени общо 819 килограма от кокаина от яхтата. Твърди се, че зад канала стоят Георги Илиев и Евелин Банев-Брендо в сътрудничество със сръбската мафиотска група на Сретен Йосич.
Часовникът за Георги Илиев тиктака неумолимо. Още на рождения си ден на 22 юли той казва по телефона на своя приятел във Франция: "Защо не дойде - обеща ми. Знаеш, че това е последният ми рожден ден". Пред съпругата си Мая на няколко пъти мъгляво прави намеци, че е поръчан.

На 25 август 2005-а пред заведението му "Буда бар" в Слънчев бряг около 22,30 ч снайперист го прострелва пред десетки свидетели с един куршум. Той идва от храстите на локалното платно до намиращия се на 300 метра хотел "Хризантема". Едва през 2014 г. МВР обявява, че зад смъртта му стои групата на пернишкия бандит Райко Кръвта, който е разстрелян скоро след това. Стрелците на Райко Кръвта са Петър Крумов с прякор Пупи, смятан за човек на Христофорос Аманатидис-Таки, който се крие в Дубай.

Мотивите на Райко Кръвта не са толкова ясни. Едната версия е, че той е таял лична омраза към Главния заради смъртта на Васил Горчев-Кьоравия. Райко бил извикан от Георги Илиев и унизен заради разстрела на Горчев в Благоевград на 20 януари 2004 г. Втората версия е, че поръчката към Райко Кръвта идва точно заради провалената пратка от 819 килограма кокаин от групата около Сретен Йосич.

Смъртта обединява Васил и Георги Илиеви - и двамата са застреляни със сръбски автомати "Заги".

В сърцето му имало място само за Мая

Една е жената в живота на Георги Илиев. За това са единодушни неговите близки. Според тях много красавици са минали през леглото на харизматичния висаджия, но в сърцето му е имало място само за Мая. Жоро я обожавал. Близки до семейството им твърдят, че Мая била единствената, която влязла под кожата на властния Георги и е укротявала опърничавия му характер. Връзката с Мая е била благословена лично от брат му Васил. Нещастието им обаче като че ли е било предизвестено. Знаците на съдбата подсказват, че наистина само смъртта може да ги раздели. Сватбената церемония, а по-късно и партито по случай бракосъчетанието са заснети на видео касета и бяха излъчени в предаването "Поверително от NL". Когато си слагат венчалните халки, Мая с трудност поставя тази на ръката на Георги. А в народните ни поверия има вярване, че ако пръстенът не ти стане на сватбата, този брак е обречен. След като изричат клетвите за вярност, Георги Илиев изнася на ръце Мая от гражданското. В момента, в който тя се гласи да хвърли букета си, той се пречупва и разпада още в ръцете й. Изнервения кум на церемонията Румен Маринов, по прякор Нарциса, предлага на младото семейство да се махат от там и да отидат да пийнат по нещо. И всички поемат към ресторант "Мираж", където по-късно ще намери смъртта си по-големият брат от братята Илиеви - Васил.

Известният с щедростта си Георги е правил не един подарък на любимата си Мая. Сред даровете е луксозна яхта "Маями". Главния я купува през лятото на 2004 г. за близо 4 милиона долара. Според запознати на тази яхта Жоро прекарвал голяма част от времето си и провеждал срещи с други представители на ъндърграунда.
Мая и Георги осиновяват Криста и Андреа броени месеци преди екзекуцията на боса на ВИС. След смъртта му, вдовицата е дала много добро възпитание и образование на момичетата, твърдят запознати. Още от малки са учели испански и английски, езда, тенис и балет.

Гимнастичка е първата любов на Васил

Гимнастичка е първата любов на основателя на ВИС Васил Илиев. Силвия Джуджарова тренирала художествена гимнастика, а той учил в "Олимпийски надежди". Момичето било любимка и на майката на Васил и я наричала "снахичката". Само че малко по -късно Васил се влюбил до уши в лекоатлетката Мариета. Двамата правят скромна сватба в присъствието на родители и треньори. От любовта им се ражда дъщеричката Ивон.
След смъртта на брат си през 1995-а, Георги Илиев подкрепя финансово Ивон. Според запознати тя е завършила колеж по туризъм в Швейцария, където и други баровци изпращат децата си. След разстрела на чичо си през 2005-а, Ивон зарязала следването си. По-късно обаче решила в негова памет да завърши. В момента Ивон е успяла млада бизнесдама.

Златен амулет пазел по-големия от злини

Златен медальон, осветен от Ванга, пазел Васил Илиев от злини. Според негови познати бижуто било заредено с особена енергия. Висаджийският бос си го поръчва през лятото на 1994-а, докато е в САЩ на световното първенство по футбол. Аксесоарът е изработен в Лас Вегас от 14-каратово злато - с уникален диамант и тежи 26 грама. Дизайнът е по проект на самия Васил. Преди да го сложи, босът го занесъл на Ванга, за да освети и пречисти. Върху него висаджията изискал да се изпишат на латиница инициалите на името му - Васил Андреев Илиев - като сам избира символите, които златарите изографисват във всяка буква.
Според запознати медальонът не е бил на врата му на фаталния 25 април 1995 г.

Радо Шишарката посвети песен

"Тигре,тигре" е песента на Радо Шишарката, специален подарък за боса на ВИС Васил Илиев по случай откриването на ресторант "Мираж". Чалга парчето се превърна в хит през 90-те години на миналия век сред ъндърграунда и сред хората, за които въпросният лайфстайл е върха на сладоледа. А самата кръчма бързо се превърна в меката на попфолка. Васил Илиев и подчинените висаджиите стават борци за авторските права на чалга бранша.