Българските емигранти, заселили се трайно в чужбина, масово работят като обслужващ персонал. Оказва се, че независимо от продължителния си престой зад граница нашенците в Испания, Германия и Великобритания продължават да се трудят като камериерки, болногледачи, бавачки и строители.
"Тази информация имаме на база на много разговори, които сме водили с представителите на различните мигрантски общности в тези държави", обясни председателят на Държавна агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев пред "Монитор".

В Швеция голяма част от сънародниците ни работят основно като шофьори и спедитори.

Във Франция обаче нашенците второ поколения емигранти, които вече са добре интегрирани, често решават да развиват собствен бизнес, показват данни от агенцията за българите в чужбина."Новата емиграция във Франция са предимно млади хора, които си помагат, докато учат, и затова работят каквото намерят, твърди Харалампиев.

Своеобразните анкети на агенцията показва, че част от нашенците успяват да създадат собствени фирми зад граница. Най-често в сферата на строителството, например фирма за дограма или малки ремонти. Някои от сънародниците ни разчитат на малки пицарии и дюнерджийници.
 
Проучване на БАН за българските общности зад граница също потвърждава, че част от родните емигранти залагат на заведения за хранене.

"Доста българи от всички краища на света отварят свои магазини и ресторанти", обясни гл. асистент д-р Лина Гергова. Според председателя на Държава агенция за българите в чужбина нашенците, които заемат добре платени позиции, обикновено са тези, които са учили зад граница.

Преди седмица Стастическият институт на Великобритания изнесе данни, според които 18% от българите на Острова работят в две от най-добре платените сфери – финансовия и банковия.

"Има една лека тенденция на добре образовани българи, работили известно време в чужбина, и на такива, които са учили там да се завръщат тук", твърди Петър Харалампиев. По думите му от средата на 80-те досегамежду 2,5 млн. и 3,3 млн. българи са напуснали страната.