Санкциите на САЩ срещу Иран и търговският конфликт с Китай се превърнаха в истинска благодат за собствениците на петролни танкери, като дневните цени на превозите са на най-високото си ниво от две години, тъй като корабите променят маршрутите си, за да товарят от други страни производителки на петрол.

Износът на суров петрол от Иран, която е петият най-голям производител на суровината в света, се е понижил с около 50% от май насам, когато САЩ се изтегли от споразумението, ограничаващо ядрената програма на страната. Новите санкции срещу Иран пък влязоха в сила в началото на този месец.

Петролни трейдъри и брокери на танкери твърдят, че Саудитска Арабия се е намесила, за да запълни празнината от над 1 млн. барела петрол на ден на пазара. Междувременно, Китай спря вноса на петрол от САЩ, в отговор на американските мита върху китайските стоки.

Пекин в момента си доставя петрол от най-различни места, в това число и от Западна Африка.

Преди търговския конфликт Китай приемаше близо една четвърт от щатския износ на петрол. Този петрол в момента се придвижва до други пазари, като Южна Корея, Нидерландия и Великобритания, според Питър Санд, главен анализатор в Bimco - международна асоциация, представляваща собствениците на кораби.

Това промени значително маршрутите и времетраенето на курсовете на най-големия клас петролни танкери, известни в индустрията като VLCC. Докато купувачите се подготвят за зимата, а търсенето на мазут достига върхови нива, цените за превоз са нараснали над четири пъти от септември до октомври, до 45 000 долара на ден.

“Печелим добри пари за първи път от началото на 2017 г.,” казва пред Wall Street Journal главен изпълнителен директор на азиатска компания с над 20 танкера, пожелал анонимност. “В исторически план несигурността е добра за цените за транспорт, а този път несигурността идва в пиковия сезон. Въпросът е колко дълго ще продължи.”

Решението на САЩ да направи изключение за осем държави и да им разреши да продължават да купуват суров петрол от Иран смекчава ефекта от санкциите и осигурява необходимите приходи на държавната National Iranian Tanker Co. (NITC), която е водещата транспортна компания в страната.

Брокери в Сингапур и Лондон казват, че около 65% от танкерите на NITC транспортират петрол до страни, за които САЩ направиха изключение от санкциите срещу Иран, в това число Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Италия, Турция и Гърция.

Тези страни традиционно купуват 70% от петролния износ на Иран. От Белия дом искат да намалят износа от Иран, но танкерни брокери твърдят, че това е малко вероятно да се случи скоро, тъй като ограничаването би покачило цената на петрола до около 100 долара за барел, което пък може да се отрази негативно на икономическия растеж на САЩ.

Според същите брокери, може да бъдат използвани повече танкери на NITC, тъй като други оператори на танкери избягват Иран, опасявайки се от санкции от страна на Вашингтон. NITC притежава 38 VLCC танкера от общо 733 в света, както и няколко по-малки танкера.

“Голямата картина е, че износът на суров петрол от Иран няма да спре и 1 млн. барела дневно ще продължат да излизат от страната,” казва Санд. “Това е приблизително колкото те изнасяха при предишните санкции от 2012 до 2016 г.”

Равновесните нива при VLCC танкерите са около 25 000 долара на ден, но цените се движеха доста под тази сума от април 2017 г., докато не дойде скокът през октомври.

Патрик Роджърс, главен изпълнителен директор на белгийската Euronav, която е един от най-големите собственици на танкери в света, заяви пред Wall Street Journal през октомври, че очаква повечето от 10-те най-големи играчи в тази сфера да са на червено тази година.

Въпреки че петролът не се облага с мита в търговския конфликт между САЩ и Китай, Китай спря да купува суровината от САЩ през последните два месеца. Брокери заявяват, че забелязват ръст в доставките на петрол за Китай от Нигерия, Ангола и Либия и че цените за превозите са се увеличили заради по-дългите курсове на танкерите.

Ръководители на компании от индустрията обаче смятат, че увеличението на цените на превозите може да е краткотрайно, тъй като купувачите и продавачите сe приспособяват към новите модели на търговия.

“Свръхкапацитетът на танкерите e значителен, а търсенето на петрола ще бъде ограничено заради все още големите запаси. Натискът върху цените за превоз ще бъде възобновен през 2019 г.”

Гръцки собственик на танкери, който транспортира ирански петрол през последните 25 години, очаква натискът върху цените за превоз да започне още през декември.

“След като новите маршрути се установят и сезонното търсене отслабне, вероятно отново ще се върнем към жалките цени за превозите”, казва той. “Не очаквам някакво трайно възстановяване в цените на превозите преди 2020 г.”