Банкерът Левон Хампарцумян коментира пред БНТ лихвите, които банките дават върху все по-увеличаващите се депозити в България. По думите му „здравословното“ съотношение между даване на заеми и наличието на депозити в банките е 100, а в момента в България е по-голямо в полза на депозитите, което дава буфер при икономическа стагнация. Той допълни, че лихвите върху депозитите няма как да са толкова високи, че човек да печели от тях и допълни, че те трябва да покриват инфлацията.
 
Той коментира присъединяването на България към еврозоната и прогнозира, че то няма да се отрази зле на българската икономика, тъй като множество стоки и услуги в момента се търгуват в евро. Банкерът припомни, че българският лев е във валутен борд към еврото от 20 години.
 
Процесът по присъединяване към еврозоната е по-важен от самото присъединяване, заяви Левон Хампарцумян. По думите му на практика България е член на еврозоната от 20 години, откакто важи валутният борд към еврото. Според него спорът дали българският лев е правилно изчислен към еврото е несъществен. Той допълни, че ако имаше драматично изкривяване на съотношението лев-евро, българската валута е щяла да бъде преизчислена спрямо друга чужда валута.
 
Нищо лошо няма да стане при приемането на еврото, прогнозира Левон Хампарцумян. Позитивните ефекти от него ще бъдат усетени от „икономически най-активните хора“ - тези с бизнес, допълни той.
 
„На улицата няма да се усети Бог знае колко. Част от нещата, които днес купуваме, също са в евро - жилища, например. Това не се отразява на цената на жилищата“, посочи той.
 
В момента има повишено търсене на жилища, защото икономиката е в добро състояние, заяви Хампарцумян. В по-големите градове, където доходите са по-високи, търсенето е голямо и това е нормален цикъл на повишаване и понижаване на цените на жилища.
 
„Поне още няколко години пазарът на жилища и офиси ще расте. Има търсене на офис площи заради бума на кол центрове“, каза банкерът.
 
След всяка криза се пренаписват правилата за управление на риска в банките, за да не се повтори. Следващата криза обаче е различна, заяви Хампарцумян. Това не означава, че предстоят катастрофални събития, а може да включва понижено потребление, например.
 
Спестяванията в банките е хубава тенденция. Едната е, че се създава паричен буфер в случай на икономическа стагнация и има повече депозити, отколкото кредити. Именно голямото съотношение в полза на кредитите спрямо депозитите предизвика кризата от 2007 г., припомни банкерът. По думите му „здравословното“ съотношение между кредитиране и депозити е 100%.
 
„Ако някой мисли, че може от лихви да живее добре, какво ще кажем за усилията на предприемачите, които рискуват парите си, за да си докарат по-добра доходност, а някой просто защото лихвата е добра, лежи вкъщи и им се смее“, каза той.
 
Левон Хампарцумян допълни, че лихвите би трябвало да покриват инфлацията.