До 4320 лева стига месечната заплата на чиновник в държавната администрация. Това показва Докладът за състоянието на администрацията през 2016 г., приет от правителството. Максималното възнаграждение получават директорите на дирекции. След тях по заплати се нарежда главният секретар, който месечно взима до 3900 лева. Малко по-скромна е сумата за главен директор и ръководител на инспекторат – 3700 лв, изчислява в. Труд.

До 2500 лева стига заплатата на началник сектор, а на специалист – до 2200 лв. За сметка на тях старши счетоводител и старши вътрешен одитор получават до 1600 лева на месец. Най-ниска е заплатата на старши специалист – до 1250 лв.
 


Данни за допълнителните възнаграждения не се предоставят на ГД “Евростат”, поради разнообразието и спецификата за всяка администрация, което не позволява да се правят съпоставки с изминали периоди, уточняват вносителите на доклада.

Те отчитат, че през 2016 г. спрямо 2015 г. заплатите в българската администрация са нараснали с близо 6%. Според тях увеличението се дължи основно на промяната на минималната работна заплата през периода, текучеството на служителите в администрацията – напуснали, пенсионирани, новоназначени, повишени в длъжност и други случаи на промяна на правоотношението, което води до ново и различно определяне на основни месечни заплати.

Към 31 декември 2016 г. на щат работят 132 648 чиновници, от тях в централната администрация са 98 663, а в териториалната – 33 985. За сравнение към 31 декември 2015 г. броят им е бил 137 693 или с 5045 души повече.

Едва половината от чиновниците обаче са с висше образование. Такива са 73 963 души, в т.ч. 425 служители с докторска степен. 444 служители са с основно образование, от които 282 – в общинските администрации.

Всеки десети в администрацията е шеф, става ясно още от доклада. На ръководни длъжности са 8,6 на сто от всички заети в администрацията. 319 от тях, или 2,9 на сто, са млади началници до 29 години. Общо младите хора в администрацията са 11 913 – под 10 на сто, а над 60-годишните са 6,6%.

Мнението, че предимно жени работят зад гишетата, се оказва невярно. Според доклада жените са точно половината от всички заети в администрацията.

Въпреки че бавната администрация винаги е посочвана като един от основните проблеми у нас, чиновниците са оценявани високо при редовната им атестация. Близо 99 на сто от поставените оценки са отлични – работата им надвишава или отговаря напълно на изискванията. При едва 0,1% има “Неприемливо изпълнение”, отчита докладът.

Армията от служители е добре оборудвана – почти всеки служител разполага със служебен компютър. В края на 2016 г. администрацията има 129 985 броя компютри, от които 17 137 преносими и 112 848 настолни. Държавата е платила 95 954 лиценза за операционна система Windows. По отношение на използвания антивирусен софтуер има инсталирани 89 214 програми на персонални компютри и 3 524 на сървъри, отчита докладът.

Новите технологии не са спомогнали за улесняване дейността на администрациите. 15,56% от тях нямат система за документооборот, при толкова липсва система за правно-информационни услуги. Всяка трета администрация не е въвела система за управление на човешките ресурси, а близо 45% – такава за управление на база данни. 64,76% от администрациите нямат системи за управление на документи, потоци и съдържание през интернет.

През 2016 г. потребителите изразяват изключително високо ниво на удовлетвореност от административното обслужване в Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите, в общинските администрации Раднево, Стара Загора, Елин Пелин и Столична; в областните дирекции “Земеделие” – Пловдив и Монтана; в областните администрации – Ямбол, Търговище и др.; в Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол и в Изпълнителна агенция “Морска администрация”. По-ниско ниво на удовлетвореност от предоставяните административни услуги са посочени за общинските администрации – Две могили и Русе и за Регионална здравна инспекция – Ямбол.