Спадът в имиграцията, откакто беше гласуван Брекзит, вече струва на Великобритания повече от 1 милиард паунда на година, според нов анализ на независимия мозъчен тръст „Global Future“, пише британският вестник The Independent, цитиран от "Фокус".
Тръстът, който насърчава ползите от откритите граници, пресмята че загубите за публичните финанси са еквивалентни на повече от 23 000 медицински сестри или 18 000 доктори. Той също твърди, че постигането на имиграционната цел на правителството за „десетки хиляди“ също ще коства на Великобритания 12 милиарда паунда на година към 2023 – което представлява 60 процента от парите, които бяха обещани на Националната здравна система (НЗС) от британския премиер Тереза Мей като част от така наречените „дивиденти от Брекзит“.

Цифрите са базирани на прогнозите на „Office of Budget Responsibility“ от ефектите на нетно получени заеми при алтернативните сценарии на висока и ниска миграция. Тези оценки представят търговски излишък от 16.9 милиарда паунда, ако миграцията падне от своя пик от 336 000 души на година в края на юни 2016 до 185 000 към 2021, сравнено с излишък от 5.2 милиарда паунда, ако паднат до 105 000 към 2021 година.

„Global Future“ използват тези оценки, за да разработят това, което те наричат „изчислител за готовност“ на цена от 150 милиона паунда за всяко намаление с 10 000 души в миграцията. Най-новите миграционни цифри ще бъдат публикувани в понеделник, но миграцията вече е паднала до 224 000 души в края на септември 2017.

„Намаляването на имиграцията удря тежко публичните финанси“, заяви Питър Старкингс, директор на мозъчния тръст. „Британският народ може и да е реши, че е доволен да плаща малко повече данъци или да приеме по-малки инвестиции в нашата НЗС и други публични услуги, в замяна на намаляване на имиграцията, но това е дебат, който просто не сме имали досега“, поясни той.

„Това, което знаем, е че обществеността смята, че имиграцията е добра за нашата икономика и нашата култура и когато им бъде предложен избор, те рутинно избират икономическа стабилност пред намаляване на имиграцията. „Докато правителството очертава своите планове за имиграционна политика след Брекзит, трябва да са чаeстни за сделките в сърцето на този дебат. Този анализ показа, че по-ниската имиграция означава по-малки публични инвестиции, по-високи заеми или по-високи данъци – и постигането на правителствената цел за намаляване на миграцията на десетки хиляди на година ще надуе гигантскa мултимилиардна дупка в паунда и в публичните финанси.

„Във време, в което ключови сектори като нашето здравеопазване докладват за недостиг на кадри, правителството трябва да мисли много внимателно за това какво би направилo ограничителна имиграционна система нa страната ни“, поясни още Старкингс.