Шистовата революция превърна Съединените американски щати в най-големия петролен производител в света. Санкциите срещу иранския петролен износ и влошаването на дипломатическите отношения със Саудитска Арабия заради убийството на дисидента Джамал Хашоги засега не притесняват Вашингтон, защото именно производителите на шистов петрол ще запълнят евентуалната "дупка" в предлагането.

Въпросът обаче е докога и с какви темпове ще може да се развива тази индустрия, пише The Economist. 
 
Пермският басейн в Тексас се оказва в центъра на този дебат, тъй като е най-голямото петролно находище в САЩ. Петролните компании продължават да сондират и да разработват шистови находища и на други места в страната, като Оклахома и Северна Дакота.

Но колкото по-голям дял от световния петролен пазар заемат САЩ, толкова повече се увеличава зависимостта на американските петролни компании от петролните полета в Западен Тексас и югоизточната част на Ню Мексико. 
 
През юли тази година там са реализирани 30% от цялата петролна продукция на Съединените щати. Преди две години този дял е едва 23 на сто. 
 
Малко история 
 
Алесандро Бласи от Международната енергийна агенция припомня, че в исторически план всички подобни петролни "революции" и резки увеличения на добивите са се случвали след откриването на нови големи залежи. Такъв е примерът в Саудитска Арабия през 60-те години на миналия век, както и в Русия през 70-те. 
 
Но Пермският басейн, както и останалите находища в САЩ, са разработвани в продължение на десетилетия с помощта на конвенционалните технологии.

Ниските лихвени проценти след финансовата криза от 2007-2008 г. и развитието на технологиите обаче позволиха на много компании да приложат метода на т. нар. "фракинг" - хоризонтално разбиване на съществуващите кладенци и вкарване на пясък и вода под високо налягане. По този начин скалните пластове под земната повърхност освобождават допълнителни количества петрол и газ. 
 
80% от шистовия добив от всеки петролен кладенец се постига в първите две години от разработката му. По тази причина компаниите продлъжиха да купуват права за сондажи и да инвестират в нови находища, постепенно увеличавайки предлагането на пазара.

През юни 2014 г. цената на петрола достигна рекордните 115 долара за барел, но увеличаването на добивите в САЩ и отказът на ОПЕК да съкрати собствената си продукция доведоха до истински срив и през януари 2016 г. американският лек суров петрол падна до 29 долара за барел. 
 
Това обаче се оказа катастрофално за малките шистови производители, тъй като цената, на която те добиват петрол от земните недра, се оказа доста по-висока от пазарната. От 2015 г. насам само в Тексас са регистрирани 71 фалита на компании от добивния сектор, по данни на правната кантора Haynes and Boone, цитирани от The Economist.
 
Има ли потенциал за растеж? 
 
Днес компаниите от сектора, които успяха да преживеят кризисния период, твърдят, че са променили методите си на работа. Сега те не са толкова разточителни в придобиването на права за разработка на нови находища, а се опитват да извлекат максимума от наличните залежи.

Развитието на технологиите им позволява да увеличат ефективността на фракинга и да извличат с по 15-20% повече петрол, отколкото беше възможно преди 3-4 години. 
 
В инвестиционната дисциплина обаче все още съществуват "пробойни", особено сред по-малките играчи на пазара. Изследване на консултантската компания Sanford C. Bernstein показва, че 9 от 12-те най-големи шистови петролни компании реализират по-висок положителен паричен поток от капиталовите си разходи.

Или с други думи, изкарват повече, отколкото харчат. Но от 12-те най-малки компании в сектора само три могат да се похвалят с приходи, надвишаващи разходите. 
 
Дори и след повишението на цените до около 80 долара за барел, шистовите компании са изправени пред сериозни предизвикателства. Петролопроводите, които идват от Пермския басейн, са натоварени до краен предел, а новите, които се строят в момента, ще заработят най-рано в края на следващата година.

По-високите митнически тарифи върху стоманата и алуминия, въведени от администрацията в Белия дом, оскъпяват доставките на индустриалното оборудване, а цената на труда и настаняването на работниците също расте. 
 
Оказва се, че и достъпът до водни ресурси се превръща във все по-голям проблем. За добиването на повече петрол от скалните шисти компаниите използват два пъти повече вода и пясък, отколкото през 2014 г. Доставянето на тази вода е само част от уравнението, защото остатъчният материал след фракинга трябва да бъде изхвърлен.

"Напомпването" на твърде големи количества под земята, без да бъдат върнати обратно, предизвиква земетресения. Броят на леките земни трусове в Пермския басейн се е увеличил до 57 от януари насам. Това е почти двойно увеличение спрямо същия период на миналата година, пише още изданието. 
 
Саудитска Америка 
 
Наред с всички останали проблеми, конкуренцията между шистовите компании става все по-свирепа. Много от разработваните кладенци са близо един до друг, което означава, че понякога те разбиват шисти, които вече са изчерпани от съседните сонди.

Използването на повече вода и пясък невинаги гарантира достатъчно високи петролни добиви, които да покрият по-високите цени за ресурса. Инвеститорите се оплакват, че делът на добивания природен газ се увеличава за сметка на петрола, но синьото гориво се продава на много по-ниска цена. 
 
В своята книга "Саудитска Америка" журналистът Бетани Маклийн поставя въпроса дали индустрията може да оцелее в дъргосрочен план, имайки предвид намаляващите печалби и нуждата от все по-високи капиталови разходи. Малките, потънали в дългове компании изглеждат най-уязвими, на фона на повишаващите се лихвени проценти и опасността от нов срив в цената на петрола. 
 
Повечето експерти обаче са на мнение, че шистовата индустрия едва ли ще "катастрофира". Със сигурност обаче ще има сериозни структурни промени. Първата от тях е свързана с консолидацията.

Конвенционалните петролни гиганти, като Shell, BP и ExxonMobil, ограничиха значително капиталовите си разходи през последните години, но в същото време инвестираха в разработването на собствени шистови технологии и находища. Те се оглеждат и за придобиване на активите на по-малките играчи в сектора. 
 
Същото важи и за водещите шистови производители, като Pioneer Natural Resources и Concho Resources. Тази година Concho придоби RSP Permian за сумата от 9.5 милиарда долара. Големите компании разполагат с права за добив върху огромни площи, което им дава много по-голяма възможност за "хоризонтален" фракинг".

Освен това разполагат с по-голям ресурс за инвестиции в нови технологични разработки и инфраструктура. 
 
Втората важна промяна, която се очаква, е свързана с намаляващите добиви. Дори да продължи поскъпването на "черното злато", компаниите от сектора са изправени пред нарастване на разходите. Това се видя и от финансовите им отчети, вследствие на което акциите на много от тях поевтиняха на капиталовите пазари. 
 
Със сигурност развитието на технологиите продължава, петролните компании се опитват да автоматизират част от производствените си процеси и да бъдат още по-прецизни при разбиването на подземните скални пластове.

Но според повечето експерти, с навлизането на шистовата индустрия в нейния "зрял период" е напълно нормално да се очаква достигане на определени лимити и известно успокояване на бурните темпове на растеж, които се наблюдаваха през последните няколко години.