Г-13: Възход и падение

Къде са сега и как живеят оцелелите от първите милионери след 1989 година

София, България 17 Ноем. 2011, 17:26 28170 прочита 0 коментара

Раждането на клуба на едрия бизнес, наречен Г-13, става в една топла пролетна вечер през 1993 г. в луксозния пловдивски ресторант "Ритора", разказва в. <a target="_blank" href="https://www.168chasa.bg/">“168 часа”</a>. От свалянето на Тодор Живков са минали едва 3-4 години, но в България са се появили първите милионери и те искат да заявят себе си пред властта и обществото. 13 богати мъже се обявяват за емблемата на ранния капитализъм. Идеята им е чрез обединение и джентълменство всеки да прави големите си пари в свои води и територии. Кои са тези първопроходци от първоначалното натрупване на капитала? Подредени по азбучен ред те са: 1. Ангел Първанов - "Фърст фаиненшъл" 2. Борислав Дионисиев - "Булвар ентърпрайсиз" 3. Валентин Моллов - групировка "Моллов" 4. Васил Божков - "Нове холдинг" 5. Георги Аврамов - "Леке" 6. Георги Агафонов - банка "Славяни" 7. Добромир Гущеров - "Орел" 8. Емил Кюлев - Туристспортбанк 9. Илия Павлов - Мултигруп 10. Красимир Стойчев - "Трон" 11. Петьо Блъсков - пресгрупа "168 часа" 12. Степан Ерамян - Издателска къща "Еркюл" 13. Христо Александров - Агробизнесбанк От тези 13 мъже двама (Емил Кюлев и Илия Павлов) бяха застреляни, а повечето от останалите претърпяха автомобилни катастрофи или някакви други премеждия. За учредителната първа сбирка на Г-13 се носят куп митове и легенди. След години в интервю за столичен седмичник Петьо Блъсков описа срещата така: "Г-13 си беше една много симпатична мъжка компания. Ние с Вальо Моллов закъсняхме и като влязохме, Краси Стойчев започна да ни прави някакви забележки, че не сме се отнасяли сериозно. Аз моментално го наругах едно хубаво и му казах да не ми държи комсомолски речи и той се успокои. Поседяхме, попихме, поговорихме си и си тръгнахме. Бяхме много доволни един от друг. Това, което много ме впечатли - аз никога не бях виждал отвътре тези разкошни пловдивски къщи, беше пълен кристален сервиз - много скъп беше сигурно, сребърни прибори... Много хай беше. Но нямаше екзотика в групата, може би е имало отделни екзотични екземпляри..." 13-те официализират своя бизнес клуб в резиденцията в "Бояна". На подписването всички идват изтупани в скъпарски костюми. Само Красимир Стойчев е без вратовръзка, но с червен шал върху сакото. За известно време шалът ще стане нещо като негова запазена марка в облеклото. След години ще започне да ходи по коктейли и купони с ризи хавайки или с бейзболна шапка. Преди още Г-13 да навърши година, Емил Кюлев, Красимир Стойчев и Ангел Първанов демонстративно го напускат. Тогава Стойчев надменно каза, че в групата имало хора, които не могат да броят до десет на английски. След още година-две Г-13 се разпадна напълно и всеки от членовете тръгва по свой път. Разтурянето е заради съперничеството на членовете и незачитането на договорката никой да не се намесва в бизнес територията на другите. “След което се започнаха едни битки вътре в Г-13, разправяхме се, разправяхме се и накрая се видя, че не става. Всеки дърпаше своите си игри...", разказва Блъсков. Обяснението за разпадането на Г-13 според Борислав Дионисиев е следното: "...Поради типичната българска грандоманщина - всеки искаше да е най-велик, всеки искаше да е навсякъде. Не е възможно да се развива добре бизнесът, ако не се разпределят сферите на влияние." <a target="_blank" href="https://www.168chasa.bg/"> “168 часа”</a> разказва какво стана с някои от богатите мъже, на които всеки завиждаше, но всеки искаше да е като тях? АНГЕЛ ПЪРВАНОВ - ЗАБРАВЕНИЯТ Роден е на 23 ноември 1947 г. в София. Учил във Висшата школа на МВР в Симеоново, но след трети курс се мести в Юридическия факултет на СУ. Работи в Софийското градско управление на МВР. После заминава в Москва и става акционер, а след това и генерален директор на частна фирма "Колумб". Тя е едно от първите смесени предприятия в Русия и е свързана с Лора Виденлиева. Дялове в нея имат руският бизнесмен Майкъл Чорни, както и Владимир Грашнов, който е съпруг на Виденлиева. "Колумб" е едно от първите смесени предприятия в Русия, търгува основно с кожи и дърво. Там Първанов се задържа около година и половина. След претърпяна автомвбилна катастрофа дълго време лежи в болница, където му правят възстановителни процедури. В интервю през 1999 г. заявява, че в онези години не е имал първоначален капитал. Достатъчно му било да направи точна преценка на пазара и възможностите му. Така стартира и собственият му бизнес. Идеята за него се ражда един ден, когато в Москва вижда дълга опашка пред малко магазинче. "Застанах до хората - разказва Първанов - и видях, че те чакат за цигари. Няколко души си купиха български. Запомних колко струват и се обадих в София. Сметнах, че има доста добра разлика в цената и внесох десетина камиона". През 1994-1995 г. Първанов е най-големият вносител на български цигари в руската федерация. Годишно вкарва по 15 хиляди тона. След възстановяването си от катастрофата Ангел Първанов се запознава с Красимир Стойчев, вече създал своята фирма “Трон”. Установява се във Виена и там през 1991 г. регистрира финансовата си къща "Фърст файненшъл". Двамата със Стой чев стават съдружници в "Нюз холдинг", в. "Стандарт", "Мобилтел", "Стандарт Принт” и др. От приятелството между Първанов и Стойчев се ражда Капиталбанк. Но банката е и причината между двамата да настъпи пъпен разрив. Толкова пълен, че веднъж Стойчев отнася няколко шамара от Първанов. "Първото ми голямо разочарование в човешки аспект идва именно от Стойчев - разказва Първанов. - Бяхме наистина близки, прекарвали сме заедно часове. Но се оказа доста ниска проба мошеник..." През 1995 г. двамата разделят общите си съдружия. Според Първанов Стойчев му дължи 8 млн. долара - заем, взет от Капиталбанк от негови фирми. Като зам.-председател на банката с право на подпис, Стойчев сам отпускал кредити на фирмите си. Ако г-н Стойчев беше обслужвал заемите си, банката нямаше да изпадне в затруднение", казва Първанов в интервю за "24 часа". Той завежда дело срещу Стойчев в Австрия. Капиталбанк е затворена на 3 май 1997 г., а през 1998 г. - обявена в несъстоятелност. Тогава се твърдеше, че банката е политически пожертвана от премиера Иван Костов. След дълги съдебни дела на 21 януари 2007 г. Красимир Стойчев, Ангел Първанов и двама служители на банката бяха обявени за невиновни. Първанов беше собственик на фирма "Нова Деница", която преди години придоби търговския център "Аско Деница" в столичния квартал "Младост". Впоследствие той продаде комплекса. Днес Ангел Първанов развива стабилен бизнес в България и Австрия чрез първосъздадената си фирма "Фърст файненшъл”. Тя е за консултации и финансов мениджмънт (без банкова и застрахователна дейност), посредническа дейност и др. Собственост на фирмата е предприятието за минерална вода в Брацигово. В Тополовград строи съоръжения за възобновяема енергия. Ангел Първанов е женен за дъщерята на Иван Шпатов – Малина. Шпатов е дългогодишен висш партиен работник, през 1984-1986 г. е председател на Българския футболен съюз, министър на вътрешната търговия в първото правителство на Андрей Луканов след 10 ноември 1989 г. На 13 май т. г., блъснат от такси, почина 22-годишният син на Първанови - Алекс. Двамата имат и по-малък син. ВАЛЕНТИН МОЛЛОВ – ЧАСТНИЯТ ЧАСТНИК Роден е на 31 март 1954 г. в Плевен. Учи във Факултет 1 (факултетът на ДС) във Висшата школа на МВР в Симеоново, обаче така и не стига до заветния офицерски чин. Легендата разказва, че като курсант сваля генералска дъщеря. Но отказва да се бракува с нея, заради което го изгонват от школата и е принуден да стане хамалин на Сточна гара. В официалната му визитка пише, че се е дипломирал в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски". От 1980 до 1982 г. е административен директор на БИСА (Българска индустриално стопанска асоциация). Наследник на БИСА днес е БСК - Българска стопанска камара. БИСА беше създадена през 1980 г. от Огнян Дойнов и основната й цел беше да създава и укрепва малки и средни предприятия. После Моллов работи в централата на "Булгаргеомин" и като представител на предприятието в Триполи учи там арабска филология. След Либия става шеф на международния отдел на "Техноимпортекспорт", където е до 1986 г. Пред колегата Крум Благов в книгата му "Първият милион" Моллов заявява, че напуска България и живее като емигрант в Австрия, Германия, Швеция и Обединените арабски емирства. Но отказва да обясни кога се връща в родината и защо никой не му търси сметка за бягството от България. След излизането на Указ 56 (1988 г.) създава фирма "Моллов", която започва с транспортни и сервизни услуги. На 22 декември 1989 г. основава ССИГ (Съюз за стопанска инициатива на гражданите) и става негов председател. От края на април 1990 г. ССИГ започва да издава седмичника "168 часа". Във визитната обаче не се споменава, че през 1990 г. Валентин Моллов влиза в надзорния съвет на фондация "Еврика". Тя е с уставен капитал от 51 млн. лева, гушнати от фонда на ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта). Друга легенда разказва, че Моллов започва бизнеса си с 1 милион лева кредит. Утроява парите, връща борча и... през 1990 г. създава Първа частна банка (ПЧБ). Веднъж Жорж Ганчев го запитал защо е кръстил банката си "първа". "Защото ми писна все да съм втори в тоя живот. И на жена ми съм й вторият...", отговорил му Моллов. Същият Жорж Ганчев обаче открадва партията на приятеля си. Моллов решава да влезе и в политиката и на 10 декември 1990 г. прави учредителен конгрес на Български бизнес блок (БББ). Официално не е известно как, но на конгреса появилият се отнякъде в чужбина Жорж Ганчев успява да победи Моллов и е избран за лидер на партията. След около два месеца Моллов свиква втори конгрес, но Жорж Ганчев е преизбран. Тогава Моллов създава Българска бизнес партия, но за неин лидер изтиква Стефан Николов, а той остава в сянка. На парламентарните избори през 1991 г. отрочето на Моллов не печели дори 1% от избирателите. Валентин Моллов роди определението "честен частник". През април 1991 г. обяви, че учредява наградата "Герой на капиталистическия труд". Тя така и остана неприсъдена на никого. По това време 10% от 7500 фирми, членуващи в ССИГ, вече са фалирали. Пак Моллов наложи екстравагантния лайфстайл на новобогаташите. Даде интервю на три разголени журналистки в сауната на басейна "Спартак". (Едната от тях след години стана зам.-министър). Колега, присъствал на интервюто, твърдеше, че като видял полуголите девойки, Моллов въздъхнал: "Ако знаех, че сте толкова хубави, щях да ви извикам по-рано..." Банкерът ходеше само с дрехи на "Сър Антъни" и "Фере" и швейцарски обувки "Бали". Имаше екзотичен плаващ имот в язовир "Антонивановци", където се вихреха фиести с много алкохол и хубавици. Той признаваше, че си пада по руси жени с хубави крака. Личният му автопарк достигна до 36 коли. Но "безкрайни празници" няма. Хемингуей е написал тази книга след смъртта си. Скоропостижно почина и ПЧБ. Тя ще остане в историята като първата, безразборно раздавала кредити предимно на приятелски фирми. В началото на 1996 г. банката е поставена под особен надзор. По тази причина на 8 октомври 1996 г. Моллов е спрян на летище София заедно със съпругата му и им е забранено да отпътуват за Лондон. Моллов излиза от ситуацията с ПЧБ чрез "ловък маньовър", както обичаше да казва другарят Живков. Той създава банка "Моллов" и напуска шефското място в директорския борд на ПЧБ. Скоро обаче и новата банка поема надолу и също е поставена под особен надзор. Спасява я словашкият фонд "Истрокапитал", който през 1997 г. придоби 96% от трезора. Словаците побързаха да скъсат с миналото му и го прекръстиха на Евробанк. Започнаха дела срещу бившия собственик и към 2000 година твърдяха, че той им дължи над 4,198 млн. лева. Моллов пък твърдеше, че банката му дължи 218 млн. През същата 2000 година на името на бизнесмена се водят 10 фирми - Банк имоти, Банк консулт, "Моллов файнененшъл енд индъстриал груп", "Моллов финансово инвестиционна компания, "Теди-95" и др. Но на въпрос с какво се занимава в момента, Моллов казва: "Главно с някои съдебни дела, за да се очистя от клеветата, че съм &bdquo;кредитен милионер". Първата съпруга на Моллов се казва Надя и е била стюардеса в БГА "Балкан", когато той се влюбва в нея от пръв поглед. Двамата имат син Георги. Втората е секретарката му Елина Чорбаджийска, която му ражда дъщеря Теодора. През 1999 г. всички вестници гръмват със сензационна новина: "Маскиран бандит отмъкна 195 млн. лева от "Компания за управление" ЕООД, собственост на съпругата на Валентин Моллов Елина Чорбаджийска-Моллова. Полицията подозира инсценировка на самия Моллов. Случаят потъва в забвение. През август 2001 г. синдикът в обявената в несъстоятелност "Моллов файненшъл енд индъстриал груп" изготвя списък на имуществото, което ще бъде разпродадено, за да се "обезщетят отчасти измамените вложители в неговите финансови институции". Една след друга фалират повечето фирми на &bdquo;първия честен частник". Самият той се оттегля от активния бизнес живот. Последният шум около името му беше през 2009 г., когато лъсна далавера с вагони за БДЖ. Швейцарската фирма "Арвекс" доставя 30 вагона от Германия за 16 млн. евро, а реалната им стойност е 20 хил. евро, тъй като били подготвени за скрап -произведени са още през 1930 г. "Фирмата "Арвекс" е регистрирана данъчно в България с представител Валентин Моллов", заяви тогава градският прокурор Николай Кокинов. Днес много малко хора знаят с какво се занимава Валентин Моллов. Бившето му любимо отроче ССИГ от 2003 г. се нарича ССИ - Съюз за стопанска инициатива. Неговият зам.-директор Тодор Дечев преди няколко години каза, че Моллов се обадил в централата на ССИ и поискал да му бъдат подготвени необходимите за пенсиониране документи. Пред журналиста Крум Благов заявява, че смята да се пенсионира и да си пише мемоарите. Моллов може да бъде видян всяка сутрин пред Американския колеж в Сименово, където като един добър баща докарва дъщеря си на училище. Според един от най-близките му прители се занимавал с търговия с лекарства. Пенчо КОВАЧЕВ