Едно от най-красивите селища у нас се намира в Родопите, на около 40 километра от Пловдив. Село Ситово е не само изключително китно, но и пълно със загадки, които привличат изследователи от различни области на науката, пише в. "Стандарт".
За Ситово често казват, че тук си уреждат срещи любителите на мистериите и езотеричното познание, както и търсещите отговори на въпроси за духовното и Бог. Привличат ги лековитата вода на прочутото аязмо на хълма над селището и изсечените канари. Намират се на 50 метра от разклона към селото по пътя от областния град. За да ги откриеш обаче, ти трябва задължително местен водач, тъй като природата тук е доста сурова и на места дори непристъпна.

Според местните хора, които през последните години са се стопили до петдесетина души, вода е издълбала причудливите скални форми. Много вероятно е районът да е бил някога дъното на езеро, казват хората. Знаем, че върху тукашните скали са намерени забити железа за лодки, обясняват още ситовци. Показват в далечината и уникалния скален комплекс Щутгард, или както го наричат местните - Щуда града (непревземаемо място).

Също и "Бухльовата дупка" (от бухал) в скалите, през която се вижда небето, когато погледнеш нагоре. Дупката е толкова широка, че там едно време пастирите скривали стадата си при бури и валежи. Щуда града е бил каменна крепост на селище. До нея е свършвал римският път от Асеновград.

За необикновените скали има много хипотези. Едната е, че мястото, което представлява два величествени скални хълма, е било тракийско светилище. Енергиите тук са специфични и жреците са се възползвали от тях, за да влизат в контакт с висши същества и всеобщия вселенски разум, от който да получат информация. Като наближи светилището, посетителят непременно трябва да синхронизира своята енергия с тази на скалите, иначе може да му стане лошо. На двете скали - Слънчев и Лунен хълм, енергиите са меки и приятни, тук жреците са извършвали свои ритуали. 

Според много хора Щуда града е една от най-силните енергийни точки на земята и траките са знаели това. Съществува мит, че това място е отворена врата към Космоса, медитацията е по-пълноценна и по-лесно се навлиза в други пространства. Върху скалите има някакви знаци, приличащи на руни, които по всяка вероятност са от тракийското пиктографско писмо. Много хора смятат, че извънземни са слизали тук и знаците са оставени от тях. Тази хипотеза обаче е най-малко вероятната.

По-възможно е преди 5-6 хилядолетия в района да са живеели траките, по-късно - римляните, които са секли монети. Оставили знаците, като се оттегляли, за да се върнат по-късно и да си приберат златните и сребърните монети. Заради тази монетарница и предполагаемо злато иманяри разбили преди години уникално образувание в тези скали, но нищо не намерили. Местните казват обаче, че злато или други ценности никога не са били намирани нито там, нито в местностите около планинското селце, и едва ли има такива. Златотърсачите унищожили и най-внушителното каменно образувание, известно като Ситовския надпис.

Грамадата приличала на квачка с пиленца змия и стрелки, които сочели към надписа. Той е точно срещу Щуда града. Местните жители твърдят, че е от преди 5-6 хилядолетия и е автентичен, не е природен феномен или някакви случайни драсканици. Още не се знае обаче със сигурност какво пише там. Така или иначе надписът с всяка измината година буди все по-голям интерес. Макар че няма стълби и парапет, стръмното място до него изкачват поне 600 туристи на година. Досега няма научно изследване, посветено на Щуда града и Ситовския надпис, казаха от Археологическия музей в Пловдив.

Има учени и изследователи, които интерпретират надписа по различен начин, но специални изследвания върху него не са правени, допълниха още оттам. Местните легенди твърдят, че който разчете надписа, ще намери къде е скрито несметно златно съкровище. Тъкмо към него указвали неразгаданите знаци. Другата голяма забележителност на селото, за която се разказват легенди, е аязмото. От извора, край който е изграден малък параклис, блика мека и приятна вода. Аязмото никога не е пресъхвало или променяло своя дебит. Вярва се, че водата в него лекува кожни болести, очи и уши. Местните жители открили, че изворът е лековит, като видели, че болните от краста коне бързо оздравяват, когато се отъркалят във водата му. /БЛИЦ