“Убиецът” на елитните барети Чанев и Индианеца: Шефовете на МВР ни предадоха заради Карамански!

Към края на годината София, и не само тя, е засипана от труповете на знакови фигури, вождове и редници на различни групировки, знайни и незнайни бандити. Касапницата е увенчана в средата на януари 1994 с т. нар. &ldquo;ювелирна операция&rdquo; в столичния квартал &ldquo;Белите брези&rdquo;. Мисионерите в потушаването на войната между борците и Иво Карамански са топченгетата полк. Ботьо Ботев и полк. Григор Вълков, които преговарят с двама от хората на Кръстника в апартамента на съдружника му и бивш шеф на Дирекцията за оперативно издирване Иван Иванов. Резултатът от суперсекретната операция е кървава баня, в която загиват елитните барети Марин Чанев и Георги Георгиев-Индианеца. Колегата им Билев е ранен. Следва погребение, на което най-големите шефове на МВР не се появяват, а шефът на отряда Красимир Петров среща гърбовете на подчинените си, които не го допускат до траурния ритуал. <br /> <br /> Главната фигура в сянка на трагедията в &ldquo;Белите брези&rdquo; е призракът на &ldquo;Кръстника на българската мафия&rdquo; Иво Карамански. А основните действащи лица зад кулисите на най-големия гаф в историята на &ldquo;демократичното&rdquo; МВР мълчат и до ден-днешен, след последвалото засекретено дело по случая. Вече 20 години! Единственият, тикнат в затвора заради уникалната история, е &ldquo;убиецът&rdquo; на баретите - сержантът от Поделението за борба с масовите безредици /БМБ / Митьо Петров. Той е обвинен по чл. 116 за убийство на едно и повече лица по особено жесток и мъчителен за жертвите начин. Наскоро Петров за пръв път бе &ldquo;осветен&rdquo; в тв предаване, но устата му беше &bdquo;запушена&rdquo; от далеч по - устатите адвокат Лъчезар Таков, от името на близките на загиналите барети, и бившия старши командос Васил Димитров. <em>Пред &ldquo;ШОУ&rdquo; обаче Митьо Петров се реши за пръв път да разкаже в детайли своята истина за &ldquo;Белите брези&rdquo; в качеството си на главно действащо лице в завръзката, развитието и развръзката на трагедията. Оказа се, че тя няма нищо общо с всичко, изговорено и изписано досега за случилото се!<br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Г-н Петров, поне досега, вие сте най-големият злодей в цялата история, главно действащо лице и единственият участник, платили касапницата в &ldquo;Белите брези&rdquo; със затвор. Каква е вашата истина? </strong><br /> - Ще говоря само, ако не ме притискате да давам персонални оценки и коментари. Само хронология и фактология. Вече минаха 20 години, остават пет. Дано съм още жив!... Тогава делото ще бъде разсекретено, и ще видим... <br /> <br /> <strong>- Добре, говорете с факти и хронология! </strong><br /> - Значи, ако съпоставите показанията на моите колеги и собствените ми, ще се шокирате, защото нямат нищо общо с изписаните неща! <br /> <br /> <strong>- Как започна всичко?</strong><br /> - Предисторията е следната:<br /> <br /> В 18 ч. на 14 януари 1994 г. нашият ротен командир Росен Крумов ни строява и започва да ни инструктира рутинно. По едно време му се обадиха да слезе в дежурната стая, за да разговаря по телефона. Отива, връща се и казва, че нашият екип, вместо в &ldquo;Южния парк&rdquo;, трябва да отиде да смени дневната смяна на кръстовището на бул. &ldquo;Гоце Делчев&rdquo; и бул. &ldquo;България&rdquo;. Нищо повече. И той не знае защо. Беше ясно само, че го вика някой от големите началници. Бяха му дали един номер на едно листче, на който трябва да позвъни, за да му кажат какво да правим по-нататък, след като отидем на място. <br /> <br /> Пристигаме към 19.30 ч. Шефът на отделението ни Смилянов докладва на главния дежурен на цялото СПП, че сме извършили смяната. Чисто по човешки питаме момчетата от дневната смяна: &bdquo;Вие какво правите тук?&rdquo;. Те отвръщат: &bdquo;И ние не знаем!&rdquo;. Оказва се, че са пренасочени в късния следобед, горе-долу по същото време, докато ни се прави инструктаж, т.е. около 18 ч. Техният отдельонен ни казва, че и на него са му дали някакъв номер, на който да се обади. Момчето цял час звъняло от близката аптека, но никой не отговаря. Аптеката вече е затворила и моят пряк началник Димитър Смилянов се обажда по принуда по радиостанцията, вместо на номера от листчето. Указанието беше да се свърже от стационарен телефон, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>защото... полицейските честоти се подслушвали</strong></span><br /> <br /> Половин час няма никой отсреща... Наближава осем вечерта. <br /> <br /> <strong>- И всъщност с кого трябваше да се свържете?</strong><br /> - Със зам.-командира на поделението подполковник Киров, който трябваше да ни даде инструкции какво да правим. Другият, който знаеше за какво става въпрос, беше главният дежурен в момента на цялото СПП - специализираното полицейско подразделение, към което сме и ние от БМБ, но нищо не беше казал на отдельонния ни, когато още в началото му докладва, че сме на място. <br /> <br /> Смилянов търси упорито половин час зам.-командира по радиостанцията. Никой не се обажда. Тогава началник щаба на СПП капитан Неделчев чува на полицейските честоти, че търсим зам.-командира, и сам се обажда да пита защо. Така и така, обяснява му Смилянов. Неделчев вика: &bdquo;Не знам, но ще проверя и ще ви се обадя&rdquo;. Обажда се и казва, че до десет минути ще бъде при нас. Идва след половин час. То и през тая мъглива вечер на януари едва ли можеш да дойдеш по Околовръстното от Симеоново до &ldquo;Белите брези&rdquo; за 10 минути...<br /> <br /> <strong>- Момент! Публичната версия е, че вие сте извикани по предварителен сигнал на някакви дечица от блока, защото във входа са влезли цивилни хора с автомати, вие отивате и... Вярно, че полковник Ботев също е взел &bdquo;на пожар&rdquo; баретите от шефа им Красимир Петров, които не знаят какво трябва да правят в &ldquo;Белите брези&rdquo;, но поне вие би трябвало да знаете. Извикани сте по сигнал!?... </strong><br /> - Нищо подобно! Няма такова нещо! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Няма никакъв предварителен сигнал на никакви дечица или родителите им!</strong></span><br /> <br /> Аз и до днес не знам защо бяхме пренасочени там и какво трябваше да правим! Както и предишната смяна не знаеше!<br /> <br /> Да продължим с фактите и хронологията. Капитан Неделчев, не знам какво е разбрал, но в поделението скача в колата на ротния, който тръгва да прави рутината си проверка на екипите. В нея е и старшината на ротата. Неделчев нарежда да минат първо през нашия патрул на кръстовището. Пристигат. От нашия джип слиза Смилянов, посреща го. Двамата си говорят отпред. Не знам за какво, аз съм вътре, но след няма и минута идва Смилянов, отваря и вика: &bdquo;Хайде, пичове, че някакви цивилни с автомати са влезли във входа!&rdquo;. Става ясно, че, докато са си говорили отвън с капитан Неделчев, компания младежи и момичета на около 14-15 години се сблъсква пред входа с цивилни. Това са полк. Ботьо Ботев, колегата му полк. Милко Григоров и трите барети Чанев, Индианеца и Билев. Само последният е бил с автомат и той се подава изпод якето му. Едно от момичетата почва да пищи по тийнейджърски: &bdquo;Ауу, ааа, иии!...&rdquo;. Билев се обръща и казва:<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Не пискай да не ти се случи нещо!&rdquo;<br /> </strong></span><br /> Това го има черно на бяло в делото. Тогава компанията, която вижда полицейския джип отсреща, само на двайсетина крачки от входа, идва и почва да разправя на говорещите си Смилянов и Неделчев какво са видели. Часът е около осем вечерта. Всичко става на момента. За какъв предварителен сигнал и информиране на екипа ни къде и защо отиваме изобщо става въпрос!? Ние стоим там и не знаем защо и какво да правим.<br /> <br /> Най-абсурдното е друго. На идване, преди да влязат във входа, полк. Ботев и другите виждат полицейския джип и нас самите, но влизат вътре, без да ни се обадят. В съда на въпроса към него &ldquo;Защо?&rdquo;, Ботьо Ботев отговори, че не бил длъжен да го прави. Може ли да има по-голям абсурд от такъв отговор и по-абсурдна ситуация!?...<br /> <br /> <strong>- На делото поне не стана ли ясно защо и от кого и защо сте пренасочени към кръстовището в &ldquo;Белите брези&rdquo;? </strong><br /> - Не, не стана ясно. Но да се придържаме към хронологията. Целият ни екип от пет души, заедно с капитан Неделчев, отива към входа. Ротният командир и старшината, като ни виждат накъде се насочваме, също тръгват натам. Влизаме във входа. Някаква жена ни казва, че има и заден изход. Аз тръгвам, туткам се да го намеря, защото той е на по-долно ниво и минава покрай мазетата. Накрая излизам отзад и виждам ротния, и старшината отвън, насочени преди мен от някакъв мъж в камуфлажни дрехи. &bdquo;Няма нищо&rdquo;, успокояват ме те, и аз се връщам. В това време Смилянов дава разпореждания кой какво да прави. Колегата Христов трябваше да наблюдава лампичките на асансьора. Шофьорът на екипа беше поставен да пази на входа и да си гледа колата. <br /> <br /> Идва асансьорът, Христов докладва, че е дошъл най-малко от десетия етаж. Качваме се вътре аз, Христов, Смилянов и капитан Неделчев. Слизаме на десетия етаж. Няма шум, няма никой, нищо. Но площадката беше осветена. Поемаме към следващия етаж. Аз съм първи, след мен вървят останалите. Тъкмо завивам на междинната площадка по стълбището нагоре, и виждам насреща отляво цивилен, приклекнал отстрани, някъде на стълбището към междинната площадка за 12-ия етаж, с автомат, насочен ей така, напред. &bdquo;Кова спирачки&rdquo;, както си говорим на жаргон, за секунда или части от секундата и викам: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Не мърдай! Полиция!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Оня започна да стреля отгоре - даде един автоматичен откос. Улучи ме някъде вляво, аз залитам назад, и после веднага се хвърлям на стълбището по-близо до парапета, за да се предпазя, доколкото мога. В това време колегите отзад ми отвръщат на стрелбата. Христов успява да даде два единични изстрела, а Смилянов си скрива главата под стълбището, вдига автомата с дясната си ръка и дава един откос нагоре. Аз тръгвам да се изправям, а в това време той натиска с тялото си капитан Неделчев, който е зад него, хваща за врата Христов, и го дърпа също надолу, въпреки, че той се държи за парапета и иска да тръгне към мен, защото единствен от всички вижда, че се изправям. <br /> <br /> <strong>- Значи останалите ви изоставят, без никой да знае какво се случва?</strong><br /> - Няколко дни след случая отдельонният, който се казва Димитър, ми вика: &bdquo;Абе, адаш, аз тебе те отписах, щото не може от такова разстояние при тая стрелба да останеш жив - гледах да спасявам другите!&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- А вие как оцеляхте?</strong><br /> - По-късно разбрах, че оня, цивилният, който стреля по мен, е баретата Билев, единствен е взел със себе си автомат &ndash; АК-СУ 5,45 , т.е. скъсеният вариант на &bdquo;Калашников&rdquo; с дебалансирани куршуми. Точно това ме спаси. Защото те са с изместена тежест назад. При излизането от цевта на оръжието, почват да &ldquo;танцуват&rdquo;, т.е. въртят се, и амплитудата на отклонение е много голяма. Ако беше стрелял с всякакво друго оръжие, щях да съм мъртъв. <br /> <br /> <strong>- Защо?</strong><br /> - Защото дебалансираният куршум има огромна пробивна сила, но ако попадението е пряко. Изстрелът на Билев беше уцелил левия джоб на униформата, в който беше прожекторът ми. Понеже е объл, куршумът го ударил отстрани и рикоширал незнайно къде. Иначе няма спасение! При пряко попадение този куршум пробива стандартна бронежилетка от 450 метра, стоманена каска - от 900 метра. Но, ако попадне под ъгъл, под наклон, както е принципът на танковите брони, може да го отклони и вестник. Затова съм жив. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Попадението беше точно в сърцето<br /> </strong></span><br /> Знаете ли кой е моят неволен спасител? - Христов! Преди да се екипираме за инструктажа, си закачи неговия фенер на колана, аз се тюхкам, че нямам такава халка и му викам: &bdquo;А сега моя къде да го сложа?!&rdquo;. Той го взе, пъхна ми го в левия джоб на униформата и казва: &bdquo;Ей тук!&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- Значи сте оживели по чудо? </strong><br /> - Това &ldquo;чудо&rdquo; е документирано на база експертиза и т.н. Иначе Билев направо беше изкъртил края на стълбището до краката си в стремежа си да ме простреля отгоре-надолу. <br /> <br /> <strong>- Какво става по-нататък? Май стигнахме до момента, в който се изправяте и... </strong><br /> - Тръгвам след Билев и стрелям. Индианеца и Чанев още ги няма &bdquo;на сцената&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- А той? </strong><br /> - Той вече е тръгнал към 12-ия етаж, завива по стълбите, а аз отивам надясно, към ъгъла на апартаментите и асансьора на 11-ия етаж, за да се прикрия. Да, ама срещу мен се оказват други двама цивилни! За да си представите случая, трябва да знаете, че апартаментите на тоя етаж бяха на площадка зад летяща двукрилна плъзгаща се врата. Завивам надясно и изведнъж пред се озовават още двама цивилни - т.е. Марин Чанев и Георги Георгиев-Индианеца. <br /> <br /> <strong>- И какво става?</strong><br /> - Те стрелят и аз стрелям. <br /> <br /> <strong>- Кой стреля първи?</strong><br /> - Сега на вас ви е лесно, като ме разпитвате и уточнявате близо час, но тогава нещата се развиват за секунди, както вече ви казах. Впрочем, съдът не се интересуваше от този момент, а от другия &ndash; кой от нас с Билев е стрелял първи. <br /> <br /> <strong>- И кой стреля пръв?</strong><br /> - Делото е засекретено, но в него след 5 години ще намерите всичко &ndash; колегите ми Смилянов и Христов свидетелстват, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Билев стреля, аз падам, те стрелят, аз още не съм произвел и един изстрел<br /> </strong></span><br /> и т.н. Всъщност цивилният Билев няма как да не знае, че стреля срещу униформен, защото е барета - би трябвало да има перфектно зрение, минал е медицински преглед. Осветлението на площадките и на 11-ия, и 10-ия етаж работи, осветява и стълбите... <br /> <br /> <strong>- Вие изведнъж се изправяте срещу други двама цивилни - и какво става?</strong><br /> - Стреляме се. Цивилните, гърмят с пистолети срещу униформен, аз какво да правя - не ги познавам!? Едва по-късно стана ясно с кого съм се гърмял. Както и да е. Гърмим се. Аз отивам напред и се хвърлям върху двамата. С мисълта, че така и така съм улучен, не знам къде и как, колко живот ми остава, но поне да предпазя другите зад мен. Всъщност тази ръкопашна схватка не е като в американските екшъни. Когато се приближих на една ръка от Индианеца, той се опита да ме ритне с десния крак. Аз опрях автомата в бедрото му и стрелях. После приплъзнах дулото между краката му, закачих го с мушката отзад и го прехвърлих през главата си отзад. Завъртях се, и ударих другия с приклада някъде зад ушите.<br /> <br /> <strong>- Извинявайте, но вие наистина действате като екшън герой &ndash; БМБ-полицай разхвърля елитни барети като парцалени чучела, включително най-добрия стрелец в отряда &ndash; Индианеца?!</strong><br /> - Не знам как ви звучи, но аз също имам някаква подготовка като полицай. Тренирал съм борба и щанги. Извинявайте, но, ако това е вина, аз също имах тренинг! Може да не съм бил най-добрият, но бях доста силен физически по това време. А Индианеца наистина е бил невероятен служител и човек! Разбрах го след време дори от хора тук, в Карлово, които са били с него в милиционерското училище. Невероятен и като човек! Аз пръв го оплаках. <br /> <br /> Най-интересното е, че когато пукотевицата на площадката между мен и Индианеца и Чанев свърши, вратата на апартамента на Иван Иванов се открехна и през процепа се показа само ръка с къс револвер. Извиках: &ldquo;Предай се, хвърли оръжието!&rdquo;. Вратата се затвори. Вътре почна да се говори. Викам: &ldquo;Предайте се, хвърлете оръжието!&rdquo;. Вратата отново се открехна и отново се показа ръката с пистолета. Пак викам. И чак тогава се отвори широко и се показа цивилен мъж. Вика: &bdquo;Не стреляй, ние сме колеги!&rdquo;, вдигна дясната си ръка с пистолета, а служебната си карта държеше ниско вляво, до корема. Кимнах и към лежащите и стенещи Чанев и Индианеца и питам: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;И те ли? Ботев отговаря: &bdquo;И те!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Това е първият миг, в който разбрах с кого сме се гърмели!... <br /> <br /> <strong>- Нека теглим чертата дотук в телеграфен стил &ndash; защо все пак се озовахте в затвора? Май пропуснахме кое от вашата фактология е спорно и кое - не, кой в края на краищата е виновен за цялата касапница? Как и от какво все пак умряха баретите Чанев и Георгиев-Индианеца?</strong><br /> - Добре. С ръка на сърцето казвам: не знам, но се оказа, че това беше по-маловажно за съда, отколкото въпроса кой от нас с Билев е стрелял пръв. Ако имахте достъп до делото, ще видите показанията на колегите ми. Липсваше обяснение защо Билев е прострелян отзад в бедрото. Това е важно, защото той казва, че е побягнал нагоре едва след като съм го прострелял пръв и отпред. Защо тогава раните на бедрото му са отзад!? Защо показанията на моите колеги, които са най-големите свидетели по делото, олекнаха пред показанията на Билев, който твърди обратното и е заинтересован да го твърди? Защо не се направи най-елементарното &ndash; да се вземат предвид експертизите. Въпреки, че експертите обслужваха обвинението. <br /> <br /> Най-чудовищното беше, че ме обвиниха по чл. 116 от НК от временно изпълняващия длъжността главен военен прокурор, покойния полк. Николай Колев. Това означава, че според него съм убил баретите предумишлено, по особено жесток и мъчителен за жертвите си начин, и т.н. В съда отпадна единствено абсурдното обвинение, че съм убил умишлено баретите, защото съм знаел, че са служители на МВР. Добре, че полк. Григор Вълков е признал при разпитите като очевидец в епизода, в който всички от апартамента на Иван Иванов бяха излезли. На въпроса на съдията: &bdquo;Какво видяхте?&rdquo;, той отговори, че в момента, когато хората отвътре почнаха да излизат, и аз питам кои са тия. В този момент Индианеца едва се надига наляво, бърка във вътрешния си джоб, вади служебната си карта, след което отново се захлупва по лице.<br /> <br /> Колкото до това кой от самото начало пръв е стрелял, направете си извода сам. Билев поне три пъти дава показания пред Националната следствена служба, че аз съм дошъл и съм започнал да го гърмя на автоматична стрелба. След година и нещо, когато делото става подсъдно на Военна прокуратура и Военния съд, той изведнъж пише нови показания: &ldquo;След като се запознах с материалите по делото, съм категоричен, че Митьо Петров е стрелял срещу мен на единична стрелба&rdquo;. Това е много важно, защото експертизите бяха показали неоспоримо, че лъже! Не може един свидетел да си променя така показанията! Да не говорим за другите манипулации по делото и преди него! Да не говорим, че Николай Колев прокара абсурдната си обвинителна теза, че съм доубил Чанев и Индианеца с по два контролни изстрела в гърба!... Патологът, който направи аутопсията, ясно написа, че фаталните, смъртоносните рани, са с входящи отверстия на гърдите и изходящи на гърба. След година и няколко месеца, когато делото стана подсъдно на Военна прокуратура и съд, той написа втори протокол, в който сочи обратното &ndash; входящите рани били откъм гърба и куршумите излезли от гърдите. Без ексхумация, без нови данни, на база заключенията си от първата си и единствена аутопсия!!! Как е възможно това!? Възможно е, защото то трябваше да обслужи обвинителната теза на прокурора полк. Колев, че съм ги доубил с изстрели в гърба! Да, ама, експертизите вече бяха доказали, че отлагането на барутните частици от входящ куршум са върху дрехите на гърдите им и отлагането на олово и калай е десет пъти повече, отколкото при стрелба с моето оръжие. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Значи е стреляно с друго оръжие и други боеприпаси!</strong></span><br /> <br /> Доказа се също, че раните от моя автомат са по крайниците. А смъртоносните рани в гърдите &ndash; по две във всеки от тях, явно бяха от друго оръжие с други боеприпаси. Този въпрос така и остана да си виси, но обвинителната теза на прокурора Колев сработи. Пълен абсурд! Както и това, че като доказателство посочиха някакви четири подбивания на пода на площадката. Трите могат да се покрият с една длан, а четвъртото е на метър и половина поне. Исках следствен експеримент, който да покаже дали е възможно четирите смъртоносни изстрела да са направени по този начин, но ми отказаха. <br /> <br /> <strong>- Как се съхранихте в затвора, защото не ми изглеждате като превъртял участник в екстремно житейско преживяване? Доколкото знам, прекият ви шеф Смилянов е осъдил МВР, връщат го на работа, но той пък се побърква...</strong><br /> - Побъркаха го! Знам, че го влачиха по психиатрии в Пловдив, после в София... накрая не беше същият. Бяха го повредили. Не е луд за мен, но в момента се води шизофреник. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Каквото и да приказва, кой ще му обърне внимание - нали така?...</strong></span><br /> <br /> Аз лично оцелях, може би защото вече практикувах медитация и китайските техники - шуй и тай чи чун. Благодарение на тях проходих на 46-ия ден след тежка катастрофа и жестоко счупване на крака през 1988 г. През 1999 г. пък пак след катастрофа бях закован на легло със счупен гръбнак, но отново се изправих. А дали съм бил психически неустойчив, професионално неподготвен и неадекватен на ситуацията, между другото се произнесе тройна съдебно-психиатрична експертиза!... <br /> <br /> <strong>- И днес сте напълно нормален човек след преживения кошмар в престрелката, ареста, съда, затвора!?...</strong><br /> - Имам нормална жена и две добри деца. Аз обаче чакам денят, в който ще падне секретността по делото. Тогава ще видим. Има и други участници, които има какво да кажат... В момента истината за престрелката в &ldquo;Белите брези&rdquo; е обърната наопаки, а цялата история от начало до край е още по-мистериозна!<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">ЧЕТЕТЕ ОЩЕ РАЗКРИТИЯ В НОВИЯ БРОЙ НА &quot;ШОУ&quot;, КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 25 ФЕВРУАРИ</span><br /> <br /> <br /> </strong>