Духът на баща ми наистина е сломен, но и аз загубих вярата, не виждам никакви перспективи тук! Осъдиха ни за парно! От 2005 нямаме такова, а те продължават да ни цакат… Това сподели пред "ШОУ" синът на Борис Гуджунов в дните, когато певецът бе приет по спешност в болницата. Тази заран, както съобщи извънредно БЛИЦ, големият български певец почина в болницата. Кристиян Гуджунов прави своята изключително откровена изповед, в която разкрива несподелени до този момент факти от живота на баща си:
- Крис, наскоро в телевизионно интервю вие казахте, че всичко, което се случва или по-скоро – не се като отношение към културата, изкуството и творците в нея, е някаква гавра, хвърляне на прах в очите...
- Точно така - аз просто казвам по този начин каква е цялата истина и обстоятелствата към този момент. Вече не виждам начин – ако политиците и нашите мили управници не си мръднат не пръста, а не знам какво… да не го казвам... Думите ми не са зов за помощ, а констатация какво става сега! И сега го казвам пред вас. Защото доста неща се изписаха за тези пенсии, които се полагат на тези творци на България, които изобщо не са верни.

- Какво по-конкретно?
- Първо се беше писало за тези пенсии по крив начин - сякаш едва ли не са милостиня, а това е изработен и дългогодишен труд! И втората невярна информация, която обиколи медийното пространство, се отнася за местоположението на баща ми. Чух, че е писано, че е в „Пирогов”, което не е вярно! В момента той е в Трета градска болница.

- Може ли да се каже, че състоянието на баща ви в момента е като публично послание на цялата ни култура, която издиша?…

- Силна метафора, но е точно така наистина. Мисля, че управляващите трябва да усетят, че има култура – да не правят всичко възможно да я заробват и унищожават! Използват я едва ли не само за техните си желания и потребности. Придърпват си килимчето към себе си постоянно, което е наистина жалко! Знаете ли, пълна тъпотия е в случая това отношение, защото говорим за по-малко от 10 човека! Защото останалите творци… колкото и грубо да прозвуча…

не успяха да доживеят и да си дочакат заслужените пенсии!

Заслужени, но неполучени…Например един Боян Иванов, който е дал толкова много, а не успя да вземе нещо, което заслужава. Гадното е, че вече почти не останаха хора… Няма ги, отидоха си! А всяка друга европейска държава, може би дори в Африка, са се погрижили за своите културни дейци, независимо дали са в музикалната или в друга сфера, и си ги тачат. При нас това го няма! Таченето при нас липсва. А също и уважението.

- Как си обяснявате подобни липси?
- С алчността и манталитета на управляващите ни. Получава се така, че всеки мисли за себе си, за собственото си его и единствено за собствения си живот…

- Май често сме не народ, а като вълци-единаци! Всеки да се спасява поединично, кой както може… ако може...
- Абсолютно, да… Много силни думи разменяме, затова тук ще цитирам и баща ми, който каза преди няколко месеца: „Не можеш да забравиш народа си!”. Това е просто непростимо. Поне за мен.

- Как е той в момента, защото освен това, което досега знаехме за състоянието му, от скорошно заглавие в пресата става ясно, че има влошаване?

- Бях казал по bTV, че състоянието на баща ми е тежко и критично. И се влошава. Това продължава да бъде така – той е в интензивното отделение на болницата. Състоянието му е непроменено към момента. Баща ми е напълно адекватен и съзнава какво му се случва. Поддържат го единствено апаратите в болницата… Правят му се вливания на медикаменти, които за момента го облекчават, нищо повече. За съжаление може да се каже, че

машините поддържат живота му…

Последен стадий на сърдечна недостатъчност, отказват му бъбреците и други органи.

- Помните ли кога ви дадоха обещанието, че баща ви ще получи своята изработена пенсия – в случая - от министъра на културата Вежди Рашидов?
- Обещанието беше дадено към средата на декември месец миналата година – че от началото на тази година всичко ще бъде уредено и направено. С други думи… обещаното вече шести месец го няма! Разбира се, през месец март направиха тази инициатива с награждаването на тези творци, което аз нарекох след известно време „прах в очите”, защото наистина имаше надежда, че след тази среща в Министерството на културата нещата ще потръгнат, макар и с известно закъснение. Но те не потръгнаха. И до момента нямаме отговор. Никой не се е свързал с нас от тази среща насам. Затова за мен това, отново ще го кажа, е прах в очите! Доколкото разбрах, се чакала есента. И пак не било сигурно… Пак могат да кажат например как комисията, която трябва да определи въпросните пенсии, не можела да избере хората, изобщо нещо все не можела… За мен това е пълна простотия! Смешно е просто! Дори не било сигурно дали моят баща ще бъде избран от тази комисия, за да бъде „награден” с въпросната пожизнена пенсия...

- Знаете ли на какъв принцип се прави изборът кой да попадне и кой да не попадне във въпросния списък? Как се дели талантът между артистите и не са ли те еднакво заслужили?!
- Нямам идея… никаква идея за критериите, по които определят. Излиза, че едни са по-заслужили от други, така е. А и не се зачита животът, преди да се зачита талантът. Точно така излиза и затова

гаврата е пълна

Това го няма никъде другаде по света! Там хората си зачитат творците. А и отношението към живота като цяло е различно – към живота на всеки един човек. У нас, уви, оказва се, че не е така… Сега се чакала есента… Ами това, което мога да кажа е, че до есента може и да не сме живи!... Това е истината.

- Имах един много кратък разговор с баща ви наскоро, но усетих, че духът му наистина се е сломил напълно…
- Може би наистина е така, както казвате, но, знаете ли, ще ви споделя и друго – самият аз загубих вярата. В момента завършвам образованието си като артист и не виждам никакви перспективи тук, в тази наша мила държава. Или пък, ако започна след известно време, дай Боже, да изградя кариера, да се случи нещо – но ако се случи, същото ли отношение да очаквам от държавата към мен след години, ако изобщо я има?!? Какво да си мисля, какви изводи да имам от това, което се случва в този момент? И какво означава това – че единственото решение на тези проблеми пред младите хора днес е да хванат Терминал 1 и 2 на летище „София”?! Това ли е реално решението на всичко?!

- И вие обмисляте да живеете извън България?
- Пред мен това за момента е решение, но истината е, че аз не желая да го предприема, защото обичам България, обичам родителите си. Не желая да заминавам и да ги оставям тук сами. Това няма да се случи. Дай, Боже, баща ми да се възстанови, но аз няма как да го оставя в най-тежкия момент.

- А какъв съвет ви е давал по този въпрос баща ви?
- Съветите му винаги са били

да бягам колкото се може по-далеч оттук!


И не само към мен… Брат ми, който живее в Англия, дойде преди две седмици да го види – все пак е редно, но когато дойде, каза, че е в пъти по-доволен от живота там, отколкото у нас. Може би малко измествам темата с това, но мисля, че е важно.

- И това е част от темата – защото това, което се случва не само с баща ви, до голяма степен е отражение на онова, което не се случва в държавата...
- Реално е точно така, да. Бездействието на държавата към този проблем е потресаващо за мен – защото това реално не би трябвало да е проблем, или пък да е някакъв незначителен проблем. Говорим за хора, които са заслужили своите пенсии, държавата няма какво да им каже?! Оправданието, че архивът бил изгорял, е смешно – ами златните фондове на БНТ и на „Балкантон” още съществуват! Макар че „Балкантон” е вече занемарен, но БНТ все още пази всички златни фондове и всички видеа… Ако искат толкова много доказателства! Ако не знаят кой е Борис Гуджунов, както и неговата естрадна генерация певци, които прославиха България – и светът помни и знае България, благодарение на тях! А не сега – заради новите изпълнители – които са изпълнители за един ден!

- Когато се чух с баща ви и му обясних колко негови колеги го обичат и искат да му вдъхнат малко сила и кураж, за да пребори болестта, той знаете ли как ми отговори – че него вече нищо не го радва и не иска да се вдигне – нито тялом, нито духом…
- Той винаги е бил доста скромен човек. Никога не е парадирал с това кой е, какво е – при него това не го е имало, за разлика от други наши изпълнители. Той не търси съчувствие, нито парите – просто си търси признанието за всичките тези години. Това признание го няма и до момента – и това го сломява наистина. Не искам да казвам голяма дума, но до есента, ако продължава така да се чака, баща ми просто няма да го дочака… Не му е до парите – защото всеки казва: „А-а-а, той иска парите, за да може най-накрая и той да се оправи”... Не, това баща ми никога не го е интересувало, лично го заявявам и заставам зад думите си! Вероятно и затова така ви е прозвучал…

- И това е човекът, изпял незабравимата и емблематична песен „Надежда”, а сега той се оказва без такава?! Страшно е!
- Звучи ужасно, да… Даже няма дума, която да го опише. За жалост това е положението в момента.

Надеждата я няма!

- Преди години Борис Гуджунов споделя в интервю, че получава добавка към пенсията – за придружител, но крайната сума, с която живеете тримата, не стига за нищо, затова не можете да си позволите и да следвате… В този разговор обаче вие ми споменахте, че ви предстои да завършвате…
- Да, точно така. Преди години наистина беше така, както е казвал и баща ми, но благодарение на това, че от известно време аз вече работя и помагам на родителите си. Нямам проблем със следването. Завършвам висшето си образование сега, на 5 юли. Но преди години, когато все още бях в гимназия, наистина положението беше малко по-сложно. Съумяхме да продължим някак.

Но и досега не парите, а признанието се явява проблемът – признание, което може би няма да получим… Говоря за баща си. Трагедия е това!

- Сривът при баща ви всъщност датира от далечната 1971 година, когато той оцелява като по чудо след страшната самолетна катастрофа, при която загиват над 30 български артисти…
- Малко след катастрофата пък идва и болестта му – диабет. А диабетът унищожи цялото му здравословно състояние. Съдба!… Не можем да се месим там. Но действително след катастрофата сривът беше огромен.

- Говорих наскоро по тези въпроси и със Стефка Берова, и с Мими Иванова – колеги и приятели на Борис Гуджунов, които никога не са крили обичта си към него. Стефка Берова например каза: „Данчето Христова успя да си намери пенсия, Лили също си намери, а за мен, за Борето, не се намериха”...
- Това е абсолютната истина и тя е абсолютно права. И това не прави впечатление на никого. Ужасно е, дори нечовешко! Но аз искам сега, чрез вас, да благодаря още веднъж на всички хора, които откликнаха и помогнаха – относно кампанията, която проведохме през декември месец за баща ми. И за средствата, които отиват в момента за лечението му – отидоха и тогава, и сега. Благодаря на всички изпълнители и на всички обикновени хора, които го обичат и му показаха, че не е сам. Защото

той си мислеше, че е абсолютно сам в това. Не е сам!

- Споменахте преди малко, че ви предстои завършване - актьорско майсторство. А навремето знам, че баща ви също е кандидатствал във ВИТИЗ, но не са го приели…
- Всъщност са го приели, три години е бил там, но малко преди да завърши, са го изключили… под претекст заради едно неизвинено отсъствие. И истината е, че след това баща ми започна да гради музикална кариера. Тази кариера тръгна главоломно напред и както той ми е разказвал, тогавашните господа от ВИТИЗ решили да го изключат. И така той не е успял да завърши актьорско майсторство. Ще ви споделя и още нещо – оттогава досега баща ми не е стъпвал в театър!

- Изобщо не е ходил на театър за всичките тези години ли?!
- Не! Откакто са го изключили! Първоначално аз бях много изумен, тъй като съм го канил – и на мои изпити, и на представления, но той или е нямал време, или здравословното му състояние не е било добро. Истината е, че той просто е изгубил желание да стъпва в театъра. За мен това е странен, но разбираем негов избор. Въпреки това му благодаря за това, че винаги ме е подкрепял в това, което аз съм избрал.

- В интернет видях една негова реплика, която най-вероятно се отнася за точно този негов период в театъра: „Щях да засенча Стефан Данаилов, но предпочетох да съм като Том Джоунс”...

- Може и така да се каже, да… На Стефан Данаилов мога да кажа само, че му честитя наградата „Аскеер” за цялостно творчество, която той получи на 24 май. С най-добри чувства към него.

- В крайна сметка се получава така, че когато в човек стои толкова дълго едно силно разочарование, то неминуемо започва да пише история напред в живота му… С въпросното отхвърляне от ВИТИЗ баща ви до такава степен се е разочаровал, че е спрял изобщо да ходи на театър! Показателна е реакцията му – очевидно отношението му към изкуството е кардинално и няма компромис с нищо!

- Много сте права за това, да. При нас малко компромисите ги няма – което може би до голяма степен и аз съм наследил от баща си. Резервирани сме към компромисите.

- А не трябва – хубаво е човек да може да прави компромиси, пречистващо е понякога…
- Ами… пак сте права, вероятно е точно така. Сега се замислям за това… Но при баща ми тази кардиналност е факт. При мен, вероятно защото съм по-млад, мисленето е с една идея по-различно.

- Да поговорим малко и за Борис Гуджунов преди болестта. И тогава ли я е имало тази кардиналност, или тя се проявява по принуда, заради обстоятелствата?
- Винаги е имал силно отношение към изкуството и явно разочарованието не му е понесло. Преди да стигне до него обаче, беше много слънчев, ведър и усмихнат човек. Винаги е бил готов да помогне на всеки. Много позитивен беше. Но явно обстоятелствата, както казахте, променят нагласата. Много неща се случиха, за жалост в недобра посока…

- В разговор с Мими Иванова тя, също като вас сега, не спести от емоцията си за баща ви. Думите й бяха: „Осъдително е всичко това, което сега се случва с Борис Гуджунов. Това, болен човек да седи, да мръзне, без да може да се стопли, е чудовищно… Осъдиха го за парно! Нямам думи!”...
- О, да, това с парното, е голяма епопея! Абсолютната истина е това, отново за съжаление. За това, за което ни осъдиха, не носим никаква вина. Ние нямаме парно от 2005 година! И пожелахме сами да прекратим отношения с институцията „Топлофикация”, тъй като решихме да се отопляваме по друг начин. Въпреки това те продължават да си ни начислят на база пълна мощност – и не знам докога ще продължи… Ние обаче една стотинка няма да им дадем, тъй като нямаме парно, нямаме вече нищо общо с тях! Те продължават да си ни цакат, което мен просто не ме интересува! Получава се като един непрекъснато затворен кръг. Цялото това нещо, не само за нас,

е като театър „Сълза и смях”, само че без смеха…

някакъв нов вид театрално изкуство може би.

- В един момент баща ви започна да отказва да дава интервюта, да се появява изобщо в медиите. Според Мими Иванова – защото се е почувствал „самотен, унизен и неразбран”…

- Така е, уви... Баща ми започна да отказва интервютата, защото се оказа, че има хора, които уж са журналисти, а пишат пълни глупости. И опитват по този начин да си изкарат само заплатата. Заради тях той започна да отказва. С вас сега си говорим и е различно, но има десетки, стотици неверни публикации и думи, които са сложени в устата му, а той никога не е изричал…

- Ще ви върна сега към онова кратко телевизионно интервю, което баща ви даде преди няколко месеца, защото не вярвам, че вие мислите по този начин. На въпрос „Срам ли те е?”, той отвръща: „Да, срам ме е. Като ме питат колко ти е пенсията, срам ме е. Защото някои си мислят, той е обиколил света, той е пял и изведнъж с мижавите 220 лв. Смешна работа! Искам да погледа сина си в очите, истински – в неговите очи съм една плюнка”...
- Боже… даже не си спомням тези негови думи! Но и да ги е казал, това в никакъв случай не е така! Нямам такова мислене към него и никога не съм имал. Няма и да има. Звучи ми даже скандално. Напротив – много се гордея с баща си! Абсолютно всеки ден ходя да го виждам в интензивното. Явно е бил силно афектиран и в определено емоционално състояние, за да изрече подобно нещо. Аз обичам баща си, въпреки че сме имали немалко противоречия. Но, нормално, всеки ги има с родителите си.

- А не става ли връзката даже още по-силна след силни противоречия?
- Да, абсолютно, може би точно така се получава. Караме се, караме се, после се сдобряваме, а сдобряването винаги става по-добро и по-добро. И връзката става по-стабилна, по-силна. Наистина е така.

- Споменахте по-горе за брат си, който живее в Англия… Не знаех, че имате брат – с каква разлика в годините сте?
- Той реално ми е полубрат, тъй като е от първия брак на баща ми. 20 години ни е разликата.

Към брат си, признавам, имам малко резерви

Но не желая повече да коментирам тази тема. Разбира се, имаме си уважението, поддържаме и връзка, просто тя е на малко по-друго ниво.

- Колко често слушате песните на баща си? И той самият има ли желание да се слуша?

- Доста често. Още повече че сега наскоро издадохме един нов албум, който не се продава, по-скоро е с рекламна цел. А в него са събрани всичките му най-добри песни през годините. Баща ми също слуша тези песни, не е престанал. Много мило му става… и не само на него. В някои от песните и гласът му е различен – от по-младия му период, но е все същият невероятен глас.

- Разбрах, че двамата с Борислав Грънчаров не са спирали да поддържат приятелството си през годините. Той също не е никак добре здравословно, но сякаш духът му стои по-високо…
- Да, но да не забравяме, че Борислав Грънчаров има и помощ от своите близки, която не е малка – относно неговата борба. А иначе с баща ми действително продължават приятелството си…

- В съзнанията на мнозина Борис Гуджунов и до ден-днешен стои не така, както е към днешна дата, а онзи емблематичен образ на лорд със задължителните фрак и папийонка…
- Абсолютно! На него този образ много му отива!


Едно интервю на Анелия ПОПОВА