Българи, точно днес, в деня, когато трябва да почетем паметта на един от най-големите революционери, ние ще ви споделим едно писмо на англичанин. И го правим, защото се надяваме... вярваме, че именно то ще ви вдъхне онази гордост, която ви принадлежи по право само, защото сте поели първия си дъх на нашата райска земя - ГОРДОСТТА, че сте българи, пише Beu.bg.
&quot;Здравей, приятелю... Отдавна ме молиш да ти разкажа за България.<br /> <br /> Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата... ужасно се изплаших. &ldquo;Война&rdquo; &ndash; помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище... И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю &ndash; в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение &ndash; автомобилите и градския транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка... Стана неестествено тихо... Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените!<br /> <br /> След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев &ndash; поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за &ldquo;свободата на отечеството&rdquo;... Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска... В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни &ndash; от &ldquo;приятелски&rdquo; куршум). Накратко &ndash; това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен &ndash; приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност.Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност...<br /> <br /> От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира... Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година... 2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един не доживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят &ndash; но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам &ndash; на целия български народ и на всеки българин поотделно.&quot;<br /> <br /> <a href="https://www.beu.bg/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-2-%D1%8E%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B8!-news11487.html" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Beu.bg</strong></span></a><br /> <br />