Благодатният огън е чудото, което предшества най-великото събитие за християните - Възкресение. Знак за победата на Спасителя над греха и смъртта и начало на един нов свят, изкупен и осветен от Иисус Христос. Макар и хората, изповядващи друга християнска деноминация или пък друго изповедание, да омаловажават това събитие и да не вярват в чудото на Благодатния огън, за православните християни това ще си остане едно от най-големите знамения, че Бог не е изоставил своите си.
Всяка година, вече близо 2 хилядолетия, православните християни по чуден начин получават Благодатния огън, който Йерусалимският патриарх измолва на Божи гроб, пише в обширен репортаж "Стандарт".

Първите писмени сведения за слизането на светия Огън в храма "Възкресение Христово" се срещат при древния писател и историк Евсевий Кесарийски, тоест през 4. век. Евсевий пише, че през II век патриарх Нарцис заповядал да налеят вода в лампадите, понеже маслото било свършило. Тогава огън от небето възпламенил всички лампади, които горели по време на цялата пасхална служба. Латинският монах Бернард пише през 865 г.: "През Велика Събота, в навечерието на Пасха, службата започва рано и след нейния край се пее "Господи, помилуй", докато всички лампади над Гроба Господен се запалят с пришествието на Ангел".

През 1099 г. Йерусалим бил завладян от кръстоносците. Ето как английският историк византинист Стивън Рънсиман описва в своята книга повествуванията на западните летописци: "Неуспешно започна първият латински патриарх Арнолд. Той нареди да се изгонят от прилежащите им предели в храма на Господния Гроб всички секти на еретици, а после започна да разпитва православните монаси къде пазят Кръста и другите реликви. След няколко месеца Арнолд бе сменен от патриарх Даймберт от Пиза, който отиде още по-далеч. Той се опита да изгони всички местни християни, дори и православните, от Гроба Господен, и да пуска там само латини, като въобще лиши останалите от църковни здания в Йерусалим и около него... И Божието възмездие не закъсня. На Велика събота през 1101 г. св. Огън не слезе в кувуклия, тъй като там не бяха поканени източните християни. Тогава крал Балдуин I се погрижи да се върнат правата на местните християни..."

Капеланът на йерусалимските кръстоносци Фулк разказва, че когато западните поклонници (от кръстоносците) посетили светия град преди превземането на Кесария, за да празнуват Пасха, целият Йерусалим бил в смут, защото светият Огън не се явил и вярващите цял ден прекарали в очакване пред храма на Възкресението. Тогава, като че ли по небесно внушение, ... цялото духовенство и кралят отишли в Соломоновия храм, неотдавна обърнат от Омарова джамия в църква, а през това време гърците и сирийците останали на Гроба, разкъсвали дрехите си и с вопли призовавали Божията благодат. И тогава, накрая, Огънят слязъл...

Известният мюсюлмански историк ал-Бируни (9-10 в.) пише следното: "Един път губернаторът заповяда да заменят фитилите с медни жички, като се надяваше, че лампадите няма да се запалят и чудото няма да се случи. Но когато огънят слезе, медта се запали.."

Най-известен е случаят с неслизането на Огъня през 1579 г., когато арменците успели да подкупят султан Мурад и местната градска управа и да получат правото само те да честват Пасха в храма и да получат огъня. От целия Близък изток се събрали техни единоверци, докато православните начело с патриарх Софроний не само не били допуснати в параклиса над Божия гроб, но и въобще в храма. Така те останали на входа, за да се молят там, а арменският патриарх в продължение на целия ден се молил, но въпреки това чудото не се случило. Тогава внезапно като че мълния слязла от небето и ударила колоната, до която се молел православният патриарх Софроний. И небесният Огън се явил там. Това било единственият случай в историята, когато Огънят слизал извън пределите на храма. Свидетелството за истинността на православната вяра било толкова очевидно, че предизвикало вълнения сред тълпата и имало дори обърнати мюсюлмани в православието. Турските власти толкова се разгневили за предизвиканите размирици на арменците, че постановили арменският архиерей винаги да следва православния патриарх в пасхалната церемония и никога да не взема непосредствено участие в получаването на Благодатния огън.

Старецът Митрофан се скрил, за да види сиянието

Църквата пази и едно по-интересно свидетелство на благодатния старец Митрофан, наш съвременник, който видял лично как слиза Благодатният огън.

Ето какво разказва за своя живот и за Чудото на чудесата самият благословен старец - стражът и пазителят на Гроба Божи, вече 97-годишен, когато е настанен в Солунския старчески дом "Харисиос".

"Боже мой, Боже мой, умирам! Това съмнение в мене - слиза ли или не слиза Светата Светлина на всяка Велика събота - ме ядеше още от Великата седмица на 1924 г., и цели две години до 1926 г, когато запланувах да се убедя със собствените си очи какво точно се случва, та да се избавя веднъж завинаги от онова мъчително съмнение, което предизвика в мен онази свещ!" - тук старецът говори за голямата свещ (лампада), която бил помолен да остави при Гроба за проверителната контролна комисия от 10 инославни свещеника. След извършването на самата проверка дали няма оставено нещо запалително в Кувуклията членовете на комисията правели и лития около Гроба Божи, при която ползвали тази свещ, за да запалят кандилата си. Но Благословеният се усъмнил в това и помислил, че свещта ще се ползва малко по-късно от Йерусалимския патриарх, за да запали сноповете си от по 33 свещи, когато влезе сам при Гроба за измолване на Огъня. "Та реших аз да направя опит да се скрия там горе, на металната плоча". По това време над Светия Гроб висели три кандила, закачени на метална плоча, която стояла на височина близо 4 метра над самия Гроб. "Казвам си - тази плоча е добра. Ще се кача там отгоре и ще легна върху нея, тя си има и дупки, през които ще гледам надолу и никой няма да ме види. Ще се кача, я! Нали съм пазач! (...) Но аз, глупакът, не си и помислих, че плочата може да не е здрава и да падне, и хем аз да се претрепя, хем да стане за резил и Светият Гроб - но Слава на Бога - здрава се оказа."

И така, в полунощ на Велики петък през 1926 г., отец Митрофан пристъпва към изпълнение на дръзкото си намерение. Взима стълба и се качва на металната плоча, уж за да проверял висящите кандила, както обяснява на стария отец-портиер, с молбата да отнесе той стълбата малко по-късно. За целта се подсигурява и с най-големия фенер, който могъл да си намери на пазара. Предстояло му да прекара там цели тринадесет часа - затворен, обездвижен и тих до обед на Велика събота.

"Така се изпотих и препотих, загубих всякакъв цвят от притеснение. Ще се яви Благодатният огън, аз ще го видя, но ще ме умори, защото се усъмних! Не опазих и думата си като пазител на Пресветия Гроб и ще бъда наказан най-строго!" Часовете, които минават, са мъчителни за младия агиотафит. Терзаят го угризения за това, което прави, но вече е твърде късно.

"На сутринта, както обичайно, дойде отец Анатолий, сложи фитила, сложи и свещта! Ах, тази свещ! Направиха литията с нея, а аз целият треперя. После дойде патриархът. Извършиха и проверката. Аз слушам, скрит отгоре, и чувам как питат за мене къде съм. Отец Анатолий отговори, че съм в пустинята с един учен, както бях казал, но че ще се върна щом се яви Светата Светлина. Ама откъде да знаят аз точно откъде ще дойда! Ако знаеха само - как тук един луд иска да преобърне наопаки целия свят, и Патриаршията, и Братството!

За радост, наистина настана голям мрак! Такъв мрак, че нищо не се вижда! Дори патриарха не можех да виждам, нито дори арменеца. Арменецът, за свидетелство, седи на прага. Всичко е тъмнина! След малко виждам някакви малки нещица! Не знам как да ви обясня. Виждам нещо, което се движи скоростно! Не можеш да го разбереш, като вятър, като светлина! Върти се силно, силно. (...) Както си бях уплашен, яви се едно небесносиньо сияние, не знам откъде, и изпълни със светлина цялата Кувуклия! И счупи това, което се въртеше и то се разби на безброй пчелички и те безшумно залетяха! Бе чудо! Патриархът не ги виждаше, но аз ясно виждах него, от лицето му силно се стичаше пот... И сякаш осветен от онова сияние той започна да чете молитвите... Пчеличките три пъти се завъртяха и веднага, на метър над Гроба, образуваха един венец, целия златен! Патриархът чете молитвите! Кандилото е загасено! А Кувуклията сияе! (...) Видях Светейшия да държи петте снопа с по 33 свещи, украсени, знаеш ги - други свещи не сложихме. И като повдигна бавно ръцете си, моментално вечното кандило и петте снопа се запалиха. В този момент светлият венец изчезна. Очите ми се напълниха със сълзи, а тялото ми цялото гореше. Пресветая Богородице, казвам, нима аз спя и сънувам? Но не - чудо е! (...)

Това видях! Е, по-късно, ако и да имах въже с мен, което го бях приготвил отпреди цял месец, та да сляза с него отгоре, аз въобще не го използвах, защото в радостта си съм скочил във въздуха от 4 метра височина! Бях толкова щастлив!"
По-късно, разбира се, 25-годишният тогава отец Митрофан така силно го заизмъчвала съвестта, че поискал да се изповяда на самия патриарх Дамян. Въпреки строгостта си, Светейшият много обичал младежа и още преди да чуе изповедта му, заявил, че приема греховете му изцяло върху себе си. Но после, като разбрал за постъпката му, силно се уплашил в първия момент, но накрая го прегърнал и продумал: "Ах, ти, хитроумно и благословено човече!" Та дори го почерпил и кафе и му направил немалък подарък с думите: "Хайде сега всичко добро, моето момче, но друг път повече да не правиш такива опити, защото това, че си се усъмнил е голям грях! И както ми сподели отец Анатолий (отговорният тогава за агиотафитите при Божи Гроб), преди да дойдеш при мен той трябваше да те набие, ако ти не беше толкова благословен човек!"

Старецът Митрофан после никога повече не се удостоил да види ни Светата Светлина, ни дори и патриарха, когато влизал вътре в Кувуклията: "Бог ме наказа за маловерието ми". Преживял в храма "Св. Възкресение Господне" цели 58 години, от които 54 като пазител на Гроба Господен.

"Питате ме за чудеса. Не знаете ли какво е Божи Гроб? Това е Гробът на нашия Бог, а вие искате още чудеса. Всеки час, всяка минута стават чудеса, но само онзи, който е достоен, ги вижда. ... Светата Светлина в действителност изхожда постоянно, не само всеки час, но и всяка минута. Ако си достоен, я виждаш, ама аз... блудният син, грешният, достойният за оплакване питам: "Как така, Христе мой, ме прие да съм пазител цели 58 години на Твоя Пресвят Гроб!"