Само няколко дни преди да стартира ракетата на Илон Мъск Falcon Heavy, Владимир Путин подписа указ,с който Роскосмос получава възможност да разработи ракета, известна като „Свръхтежка”, отбелязва американското издание Popular Мechanics в публикацията на Анатоли Зак „Russia Is Now Working on a Super Heavy Rocket of Its Own”.
Основен разработващ на ракетата ще стане компанията „Енергия”, а един от най-важните подизпълнители на проекта ще е ракетнокосмическият център „Прогрес” в Самара. Това са компаниите, отговарящи за нереализираната ракета-носител Н-1 и за изпълнилата едва два полета „Енергия” (1987 и 1988 г.) Именно с „Енергия” е изведен в орбита корабът-совалка „Буран”.
 
Руските инженери отдавна мечтаеха да възстановят „Енергия”. Появи се шанс в началото на 2014 г., когато амбициозната програма за изследване на Луната трябваше да стане нова национална цел. Само след няколко седмици започна конфликтът в източна Украйна, падна курсът на рублата и дойдоха западните санкции. Кризата в руската космонавтика продължи.
 
Докато Русия се намираше в безтегловност, светът не стоя на едно място. Индия усвои значителен пазарен сегмент в световната космонавтика. Американската компания SpaceX разработи ракетата-носител от свръхтежък клас Falcon Heavy и планира да построи още по-голямата BFR. НАСА продължава разработката на своята свръхтежка ракета SLS. Китай също проявява все по-голям интерес към големите ракети.
 
В тази ситуация Кремъл реши, че е настанало време да преразгледа своите „големи ракетни амбиции”, за да спре нарастващото изоставане и да участва в космическата надпревара. Този „смел и скъпоструващ” ход на Путин идва обаче в не най-успешния период на руската космическа програма с дългата поредица от несполуки и многогодишни забавяния на проектите. Строителството на свръх тежката ракета е спорен начин да се реши проблемът.
 
Проектът несъмнено би оживил проблемния отрасъл, но неговата прибързаност не дава гаранция за успешен завършек дори с отчитане на големия опит на Русия в усвояването на космоса.
 
Стратегията предвижда постепенно претворяването на мечтата в живота. Първо, към 2022 г. трябва да бъде разработена ракета-носител среден клас „Союз-5” с използване на готови двигатели. След това ще бъдат обединени няколко степени на „Союз-5”, за да се сформира основата на ракетата. Ако всичко върви по план, свръхтежката ракета трябва да бъде създадена приблизително към 2029 г.
 
Очаква се ракетата да извежда 90 тона в орбита около Земята и най-малко 20 тона на лунна орбита. По публични данни, SLS на НАСА ще може да изведе до 70 тона, а ако бъде подобрена, ще може да се разчита на 130 тона.
 
Авторът на публикацията Анатоли Зак резонно пита какво ще прави Русия с това „чудовище”. Според него, ракетата ще е твърде голяма, за да изпълнява търговски или военни функции, затова без амбициозен и скъпо струващ полет на човек в космоса тя може да сподели съдбата на своите съветски предшественици.
 
Сега обаче руските инженери се занимават с проектиране на лунна база, а международното сътрудничество може да помогне да се разпределят разходите между партньорите.
 
Очаква се, че новата ракета ще кацне на лунната повърхност около 2030 г., съобщава Popular Мechanics.
 
Превод и редакция: БЛИЦ