Rich Nordvest - Europa og Severozapadnala Bulgaria. С такова заглавие в норвежкия печат излeзe определението за нешия Северозапад. На български език заглавието звучи: "Богата Северозападна Европа и Северозападнала България", пише Конкурент бг.

В тези дни светът е Олимпиада. Даже по време на тези игри в Пьонгчанг двете държави Северна и Южна Корея се разбраха да сключат някакво примирие и бъдещето ще покаже доколко е трайно. Норвегия обира медалите във всички спортове, а беше време когато България се конкурираше с норвежкия Лилехамер, преди това и Албервил от Франция...

В Осло им направило впечатление как Норвегия може да е най–богатата държава в света, а в един регион от Европейския съюз, може да е не само най–бедния в този съюз, а и цяла Европа. Във вестник „Афтенпостен” норвежците си имат една рубрика, в която сравняват живота.

Норвежците си направили труда, че в Богата Северозападна Европа и Беден Северозападен район български има не 10, а няколко десетки пъти разлика.

Двама журналисти, единият на около 55 години, а другия на около 25, в началото на месеца, малко преди началото на Олимпийските игри дойдоха в Северозапада да се запознаят на място, какво става тук, как живеят хората от най–близкия до Северозападна Европа географски, но най-отдалечения от бленувания живот,който ни беше обещаван и затова уж влязохме в Европейския съюз.

Пътувайки от Ботевград към Северозапада, на норвежците им направило първото впечатление, че според навигацията в колата им уж се движат по високо  скоростния път Е79, но там било завой до завой и за никаква висока скорост не може да се говори, ако някой не е решил да излезе от пътя и "посети" реката.

От София си бяха взели преводач, който да им превежда на английски, защото младият от норвежците знаеше езика на Шекспир, другият носеше фотоапарат и дрон, с които да снима развалините на Северозапада.

В Монтана първо им предложих да отидем до Берковица. Заведох ги в подножието на Берковския Балкан.На норвежците веднага им направи величието на планината и стръмните северни склонове.Обясних им, че тук непрекъснато има протести за тунел по прохода”Петрохан”, но нали са най-ски нацията и те се поинтересуваха защо в България няма нито един леден улей, няма нито една ски шанца, няма нито една писта за спускане като например в Кицбюел.

Трябваше да им обясня, че тухларният завод в Монтана е трябвало няколко години да пече тухли четворки като топъл хляб и заедно с циментовия завод в Бели извор и торби още топли оттам са отивали за строителството в Банско.За развитието на Банско си има и държавна политика, защото на софиянци зимата ще пътуват по магистрала „Струма”към Банско, а през лятото ще пътуват към Халкиди, а в Северозапада кучета ги яли.

В Лилехамер понеже нямало такива стръмни наклони, то им се налагало например за шанцата да си ги правят изкуствено от бетон.

Продължихме през Монтана към Смоляновци и преди селото им направи впечатление знаците с черна точка и ограничението от 60 км/ч по „високоскоростния път”. В центъра на селото видяха неколкото 5-етажни жилищни блока, които стърчаха като някакво безумие на общия фон. Наложи се да им обясня , че това е било някакво мащабно строителство, защото заради откритата руда край селото е била започната мина и в тези блокове е трябвало да живеят миньорите, но предприятието "Редки метали" го закриха и всичко отиде на произвола. Сега жилищните блокове - неизмазани и без дограма, но с заковани дъски на долните два етажа са превърнати м много удобни складове за слама и сено.

Няма как гледайки през дупката на геврека, а в случая от стаята със сеното, то живота в Северозапада да ни се вижда по –светъл.За близо 30 години демокрация ни се превърна в много по–тъжен

С дрона в монтанските села норвежецаът снима пропадналите, огънатите и продънени покриви в селата.Къщите без врати и прозорци, повечето и без огради.Най – голямо впечатление им направи и запустелите дворове, а някои вече превърнали се в гора.

Бързахме да се върнем  да снимат и във Враца. Показах им един строеж от който стърчат само колони защото е започнат преди десетина години и фирмата е фалирала и така го е зарязала.

Гвоздеят в цялата програма на норвежците беше бившия Чугунолеярен завод в индустриалната зона на Враца.Този завод преди повече от 30 години е осигурявал работа на повече от хиляда работници, а "Химко" на още 3 000. Приближавайки към бившия завод, тръбваше да изчакаме един огромен камион с платформа на която се товареше танк. Бил е докаран за претопяване преди 30 и повече години и чак сега му е дошло редът да го махнат оттам може би към Перник за претопяване...

С дрона снимаха огромните покривни ферми, половината от които въобще между тях нямаше покривни панели, стените са повече само от стърчащи колони. Преводачът Димитър Муфтиев даже се затрудни да им преведе, че това е чугунолеярен бивш завод, защото не знаеше как е чугун на английски /castiron/, та се наложи да им обяснявам, че това вид желязо, но зависи колко въглерод има в него. Дано са ни разбрали.

Попитаха ме защо е бил построен този голям завод?

Обясних им , че и по тази жп линия до Лом, а от и чрез ломското пристанище се е внасяло руда от Украйна и тази руда, а тази от Чипровци и Мартиново се претопявала във вид на стомана и чугун и после пак тогава към Лом и пристанището се изнасяло с товарни шлепове тези 3 тонни слитъци.Това означава, че покрай хилядата чугунолеяри е имало работа и за още други , защото е имало и Кремиковци, Радомир и още заводи, че в Бойчиновци е имало консервен комбинат, който е осигурявал денонощна работа на една трета от хората в Монтана.

Мисля си, че норвежците разбраха защо Северозапада се надигна с протести във Видин, Враца, Монтана, Берковица. При тази разруха, която за близо 30 години - възрастта, която дели двамата норвежци, няма как хората на Северозапада да се примирят с тази си съдба на обречени и ще си искат и магистрала, тунел, инвестиции, а не само обещания.