Отос­к­ле­ро­зата пред­с­тав­ля­ва не­въз­па­ли­тел­но за­бо­ля­ва­не на кос­т­на­та ла­би­рин­т­на кап­су­ла. Дис­т­ро­фи­чният про­цес об­х­ва­ща и слу­хо­ви­те кос­ти­ци, ко­и­то за­губ­ват на­пъл­но под­виж­ност­та си.
При­чи­ни­те на за­бо­ля­ва­не­то не са изяс­не­ни. При ня­кои бол­ни се от­к­ри­ва нас­лед­с­т­ве­на об­ре­ме­не­ност. Же­ни­те бо­ле­ду­ват зна­чи­тел­но по-чес­то от мъ­же­те. По вре­ме на бре­мен­ност и менструация се наб­лю­да­ва ак­ти­ви­зи­ра­не на за­бо­ля­ва­не­то. Зву­ко­ва­та трав­ма - би­то­ва и про­фе­си­о­нал­на - съ­що оказ­ва вли­я­ние, ка­то при­чи­ня­ва дис­т­ро­фич­ни про­ме­ни в слу­хо­вия ор­ган.

Отосклерозата за­поч­ва не­за­бе­ле­жи­мо. В на­чалото се появява шум в уши­те. По-къс­но бол­ни­те се оп­лак­ват от прог­ре­сив­но на­ма­ля­ва­не на слу­ха - от­на­ча­ло на ед­но­то, а по-къс­но и на две­те уши. При нап­ред­ва­не на глу­хо­та­та се за­ся­га сил­но раз­би­ра­е­мост­та на го­во­ра. Важ­на осо­бе­ност е, че бол­ни­те чу­ват по-доб­ре в шум­на об­с­та­нов­ка - във влак, ав­то­бус, трам­вай, за­вод. То­зи приз­нак се на­ри­ча па­ра­ку­зис.

Ле­че­ни­е­то е труд­но и се про­веж­да от ле­кар-спе­ци­а­лист

Ко­га­то про­ме­ни­те прог­ре­си­рат и са по-из­ра­зе­ни, ув­реж­да­не­то на вът­реш­но­то ухо и съ­от­вет­но спа­да­не­то на слу­ха е трай­но и не­об­ра­ти­мо. Та­зи фор­ма на за­бо­ля­ва­не­то, из­вес­т­на ка­то кох­ле­ар­на отос­к­ле­ро­за, мо­же да се ус­та­но­ви със съв­ре­мен­ни­те ди­аг­нос­тич­ни ме­то­ди и с ле­че­ние спа­да­не­то на слу­ха мо­же да се за­ба­ви или да спре.

Чес­то ог­нищ­ни кос­т­ни про­ме­ни нас­тъп­ват в ос­но­ва­та на най-мал­ка­та слу­хо­ва кос­ти­ца - стре­ме­то. То­ва на­ру­ша­ва ней­на­та под­виж­ност и съ­що во­ди до спа­да­не на слу­ха. Та­зи фор­ма на за­бо­ля­ва­не­то е из­вес­т­на ка­то ста­пе­ди­ал­на отос­к­ле­ро­за и с опе­ра­тив­но ле­че­ние слу­хът мо­же да се въз­с­та­но­ви.

Две­те фор­ми на за­бо­ля­ва­не­то мо­гат да се съ­че­та­ят (сме­се­на отос­к­ле­ро­за), но обик­но­ве­но пре­об­ла­да­ва фик­си­ра­не­то на стре­ме­то. При част от те­зи слу­чаи опе­ра­тив­но­то ле­че­ние съ­що е ефикасно, чес­то пос­лед­ва­но от ме­ди­ка­мен­тоз­но ле­че­ние.
- За­що при отос­к­ле­ро­за спа­да слу­хът и как се ле­ку­ва то­ва?
- Ме­ха­низ­мът за въз­ник­ва­не на ог­нищ­ни­те кос­т­ни про­ме­ни при отос­к­ле­ро­за не е изяс­нен и в све­та ня­ма сред­с­т­во за пре­мах­ва­не­то им.

При кох­ле­ар­на отос­к­ле­ро­за кос­т­ни­те про­ме­ни ув­реж­дат не­об­ра­ти­мо клет­ки­те на вът­реш­но­то ухо. Цел­та на ле­че­ни­е­то е да се спре раз­рас­т­ва­не­то на съ­щес­т­ву­ва­щи­те ог­ни­ща и да не се поз­во­ли да въз­ник­нат но­ви. Кол­ко­то по-ра­но про­це­сът спре, тол­ко­ва по-мал­ки ще са трай­ни­те ув­ре­ждания. Зву­кът дос­ти­га до вът­реш­но­то ухо чрез треп­те­не­то на три­те слу­хо­ви кос­ти­ци. Ко­га­то отос­к­ле­ро­за­та фик­си­ра стре­ме­то, зву­ко­ва­та енер­гия не мо­же да стиг­не до вът­реш­но­то ухо, ко­е­то при ста­пе­ди­ал­на отос­к­ле­ро­за е здра­во. Цел­та на опе­ра­тив­но­то ле­че­ние при та­зи фор­ма на за­бо­ля­ва­не­то е да се пре­мах­не преч­ка­та за сво­бод­но­то дви­же­ние на слу­хо­ви­те кос­ти­ци и при ус­пех нас­тъп­ва пъл­но въз­с­та­но­вя­ва­не на слу­ха.

Ис­то­ри­я­та на уш­на­та хи­рур­гия поз­на­ва ня­кол­ко ти­па опе­ра­тив­но ле­че­ние на отос­к­ле­ро­за, но на се­гаш­ния етап в це­лия свят се прак­ти­ку­ва час­тич­но или пъл­но от­с­т­ра­ня­ва­не на не­под­виж­на­та кос­ти­ца (стре­ме) и пос­та­вя­не на бу­тал­на про­те­за. Тя е от раз­лич­ни би­о­съв­мес­ти­ми ма­те­ри­а­ли, ка­то днес най-по­пу­ляр­ни са нап­ра­ве­ни­те от ти­тан.
- Кога при операцията се използва лазер?
- Отос­к­ле­ро­за­та се опе­ри­ра ус­пеш­но мно­го пре­ди въ­веж­да­не­то на ме­ди­цин­с­кия ла­зер. Пос­лед­ни­те мо­де­ли ла­зер­ни апа­ра­ти са мно­го по-бе­зо­пас­ни от пред­шес­т­ве­ни­ци­те си и улес­ня­ват хи­рур­га, но рис­ко­ве­те от не­об­ра­ти­мо ув­ре­ждане на вът­реш­но­то ухо (глу­хо­та) при упот­ре­ба­та на ла­зер си ос­та­ват по-го­ле­ми от­кол­ко­то при стандартното ле­че­ние.
- Кой мо­же да се опе­ри­ра и ко­га?
- Цел­та на опе­ра­тив­но­то ле­че­ние при отос­к­ле­ро­за е да се пос­тиг­не зна­чи­тел­но и трай­но по­доб­ре­ние на слу­ха. Още пре­ди опе­ра­ци­я­та, въз ос­но­ва на нап­ра­ве­ни­те тес­то­ве мо­же да се пред­с­ка­же очак­ва­ният ре­зул­тат и след кон­сул­та­ция с ушен хи­рург да се пре­це­нят шан­со­ве­те за ус­пех. При ня­кои па­ци­ен­ти не­за­ви­си­мо от же­ла­ни­е­то на хи­рур­га опе­ра­тив­но­то ле­че­ние не мо­же да бъ­де ефикасно по­ра­ди трай­но за­ся­га­не на вът­реш­но­то ухо. Пре­по­ръ­чи­тел­но е та­ки­ва па­ци­ен­ти да сло­жат слу­хов апа­рат.
- Ко­га след опе­ра­ция нас­тъп­ва по­доб­ре­ние на слу­ха?
- По­доб­ре­ние нас­тъп­ва вед­на­га след опе­ра­ци­я­та, но по­ра­ди прев­ръз­ка­та па­ци­ен­ти­те неви­на­ги мо­гат да го за­бе­ле­жат. Чес­то и след то­ва слу­хът про­дъл­жа­ва да се по­доб­ря­ва в про­дъл­же­ние на 3-6 ме­се­ца.
- Свър­за­на ли е с ус­лож­не­ния и не­ус­пе­хи опе­ра­ци­я­та за отос­к­ле­ро­за?
- Ня­ма опе­ра­тив­но ле­че­ние, ко­е­то да не крие опас­ност­та от ус­лож­не­ния и не­ус­пе­хи. Опе­ра­тив­но­то ле­че­ние на отос­к­ле­ро­за в ръ­це­те на до­бър хи­рург е ед­на от най-ус­пеш­ни­те ин­тер­вен­ции в ме­ди­ци­на­та. Чес­то след опе­ра­ция па­ци­ен­ти­те имат крат­кот­ра­ен све­то­вър­теж, га­де­не и пов­ръ­ща­не.

То­ва със­то­я­ние е пре­ход­но и лес­но се пре­о­до­ля­ва с ме­ди­ка­мен­ти. По-ряд­ко е въз­мож­но да нас­тъ­пи пре­ход­на ед­нос­т­ран­на про­мя­на в усе­ща­не­то за вкус, но то­ва със­то­я­ние съ­що пре­ми­на­ва. Още по-ряд­ко па­ци­ен­ти­те имат шум в ухо­то след опе­ра­ция.
- Мо­же ли при не­ус­пех ухо­то да се опе­ри­ра пак?
- За­ви­си от при­чи­на­та за не­ус­пе­ха и уме­ни­е­то на хи­рур­га. Ве­ро­ят­ност­та за ус­пех при пов­тор­на опе­ра­ция дос­ти­га до 75-80%. По­ня­ко­га въз ос­но­ва на из­с­лед­ва­ни­я­та мо­же пред­ва­ри­тел­но да се ре­ши, че ухо­то не мо­же да се опе­ри­ра пак.
- Има ли двус­т­ран­на отос­к­ле­ро­за?
- За­бо­ля­ва­не­то поч­ти ви­на­ги е двус­т­ран­но, но по­ня­ко­га не е си­мет­рич­но. Ко­га­то раз­ли­ка­та в слу­ха меж­ду две­те уши е го­ля­ма, па­ци­ен­ти­те при­е­мат са­мо по-ло­шо чу­ва­що­то ухо за за­сег­на­то.
- Ко­га­то за­бо­ля­ва­не­то е двус­т­ран­но, как се из­би­ра кое ухо да се опе­ри­ра пър­во?
- Спа­да­не­то на слу­ха и в две­те уши не оз­на­ча­ва, че при­чи­на­та е ед­но­тип­на. Съ­щес­т­ву­ват стро­ги пра­ви­ла, въз ос­но­ва на ко­и­то хи­рур­гът сам оп­ре­де­ля кое ухо тряб­ва да се опе­ри­ра пър­во. Са­мо при си­мет­рич­ни слу­чаи из­бо­рът на под­ле­жа­що­то на опе­ра­ция ухо се пра­ви от па­ци­ен­та.
- Ко­га­то за­бо­ля­ва­не­то е двус­т­ран­но, тряб­ва ли да се опе­ри­рат и две­те уши?
- Оби­кновено се опе­ри­ра ед­но­то ухо. Ко­га­то пър­ва­та опе­ра­ция е ус­пеш­на и вто­ро­то ухо от­го­ва­ря на кри­те­ри­и­те и слу­хът мо­же да се по­доб­ри с опе­ра­ция, е же­ла­тел­но да се опе­ри­ра и то. То­ва не во­ди до зна­чи­тел­но по­доб­ря­ва­не на слу­ха ка­то “ко­ли­чес­т­во” (си­ла на чу­ва­ни­те зву­ци), но е до­ка­за­но, че двус­т­ран­ни­ят слух е не­об­хо­дим за пъл­но­цен­но въз­п­ри­е­ма­не на ин­фор­ма­ци­я­та.
- Мо­же ли и две­те уши да се опе­ри­рат ед­нов­ре­мен­но?
- Тех­ни­чес­ки е на­пъл­но въз­мож­но, но съ­щес­т­ву­ва рис­кът от двус­т­ра­нен не­ус­пех и съ­от­вет­но - от двус­т­ран­на глу­хо­та.
- Ако ед­но­то ухо е глу­хо и непод­ле­жа­що на опе­ра­ция (в ре­зул­тат на за­бо­ля­ва­не или не­ус­пеш­на опе­ра­ция), мо­же ли да се опе­ри­ра дру­го­то ухо?
- Съ­щес­т­ву­ва риск от двус­т­ран­на, т.е. пъл­на глу­хо­та, и на па­ци­ен­ти­те се пре­по­ръч­ва пос­та­вя­не­то на слу­хов апа­рат.