ЗАБРАВЕНИ ЛЮБИМЦИ
От злоба кубинците го нарекли ^танцьорът на ринга^

Александър Христов е боксова легенда. Той е двукратен европейски и световен шампион, носител на Световната купа и сребърен медалист на олимпиадата в Сеул. От 380 мача губи едва 15. Христов е единствената ни елитна ръкавица, чийто нос не е чупен. На олимпиадата в Сеул играе с тумор в ръката. И се класира втори. Другарува с екшън героя Лундгрен, който му предрича, че ще стане световен шампион.

- Как влезе в бокса?
- Преди бях футболист - ляво крило при юношите на ^Чавдар^. И ми предричаха блестяща кариера. Поканиха ме в юношеския национален отбор. Обаче родителите ми се възпротивиха, понеже не ми оставаше време за училище. Скъсах с футбола и след няколко месеца нахлузих ръкавиците. В школата на Локо Пд ме повика треньорът Йордан Ковачев. Каза, че на 16 години е късно човек да се захваща с бокс, но вижда в мен голям потенциал. След два месеца станах втори на републиканското и ме приеха за олимпийска надежда.
- Коя е най-ценната ти победа?
- През 85-а г. в Будапеща станах европейски шампион. Но победата горчеше защото не срещнах най-големия си конкурент в категория до 54 кг - Юрий Александров. Тоя руснак беше същински гладиатор. Беше трикратен световен и европейски шампион. И в трите ни срещи преди това ме мачкаше. Но на европейското в Торино - 87 г., му го върнах тъпкано. Срещнах го на финала.
Срещу канарата от мускули заложих на техниката. Оня налита кто вятърни мелници, а аз му ^танцувам^ по ринга. През целия мач рашънът не успя да удари И в четвъртия рунд го надъних с 20:3 точки.
- След тоя мач ли ти тръгна прозвището ^танцьор на ринга^?
- Тоя прякор ми измислиха кубинците, понеже срещу мен победа нямат. Бих се с 25 кубинци и всички побеждавах по точки. Те са силови състезатели, а аз разчитах на играта с крака. Не им давах да ме докоснат. А като ги изнервя докрай, нанасях съкрушителния удар. Аз съм единственият боксьор, който през цялата си кариера не получи ни една аркада и носът му не е чупен. Тактиката ми беше да разузная противника. Затова често губех първия рунд. После обаче наваксвах.
- Кога ти беше най-трудно?
- На олимпиадата в Сеул - 88 г., отидох с огромен тумор в мускула на лявата ръка. Беше с размерите на кокоше яйце. Лекарите ме съветваха да не играя, но аз съм си твърда глава. Отокът направи бицепса ми двойно по-дебел. Като ме видя, съдията на първия мач щеше да припадне. Излъгах го че много тренирам и левачката ми се е напомпала повече от другата рока. Играех само с дясната, но побеждавах с акъл и хитрост. След срещая виех като куче от болки. Но пак излизах на ринга. На финала срещнах американеца Мак Кени. Много бой изядох от тоя янки. Цяла седмица след мача плюех кръв. Но грабнах сребърния олимпийски медал.
- Какво стана после?
- Като се върнах от Олимпиадата, ми оперираха тумора и излязох за две години от бокса. Върнах се през 90-та и три години по-късно станах световен шампион. На финала бих кубинеца Касамайор, олимпийски шампион от Барселона.
- Това ли е най-големия ти успех?
- Не. Най-силен бях на Световната купа в Банкок, 94 г. В 6 мача прегазих маса европейски и световни шампиони. И вдигнах трофея.
- Най-бързата ти победа?
- През 92 г. станах състезател на немския боксов клуб ^Хале^. На един мач проснах противника си още във втората секунда. Миг след удара на гонга му светнах един десен и оня падна в несвяст.
- Как с Долф Лундгрен яде и пи на една маса?
- С него се запознах на един международен турнир в Швеция. Беше месец преди световното първенство. Долф беше в съдийската комисия, а аз станах първи и взех приза за най-техничен боксьор. След награждаването двуметровият швед дойде да ме поздрави. И предрече, че ще стана световен шампион. И след месец триумфирах в Тампере. Долф Лундгрен е готин човек и голям професионалист. Той е кикбоксьор, но разбира и от бокс.
- Другарувал си с Коко Тайсъна. Къде и кога се запознахте?
- С Коко се знаем от националния отбор. Той дойде при нас на 18 г., а аз бях на 25. Заедно ходехме по лагери. Но Тайсъна не беше добър. В националния винаги е бил трета-четвърта ръкавица и дълбока резерва. Нямаше добра техника, бе пълно дърво. Но беше силов и умееше да прави шоу. Заради тия качества го взеха в професионалния бокс. За разлика от аматьорите, профитата наблягат на зрелището.
- Промени ли се бокса?
- До 92-ра г. се играеше техничен бокс. Но от световната федерация промениха някои правила и превърнаха състезанията в гладиаторски битки. Днес се залага на силата, а не на ума. Затова сега има много повече аркади и нокаути.

Пловдив,
Илиян АТАНАСОВ