Изпаднах в безсъзнание, след като паднах в Перловската река, споделя блусменът
Камен ДОЙЧИНОВ, известен на всички като Камен Кацата, е на 55 години. Малко хора знаят, че по професия е икономист и до 1991 г. се е занимавал с цифри, сметки и статистики. Голямата му любов обаче са блусът и рокендролът и той им се отдава напълно. Това става възможно благодарение на добрия му приятел Васко Кръпката, с когото продължават да пеят заедно и до днес. За разлика от сценичните, той е доста по-пестелив откъм медийни изяви, и затова е цяло чудо, че репортер на “Доктор” го склони на разговор в стил “искрено и лично”.

- Откога не сте давали интервю?
- От 2001 година. Много съм труден за тези неща. През последните 7 години за първи път отговарям въпрос по въпрос.

- Защо се съгласихте да разговаряте с мен?
- Съжалявам, че отказвах да ви дам интервю години наред. Но вие очевидно сте упорит човек. Не бих искал да останете с лоши впечатления от мен. Съгласих се заради вас и заради вестник ”Доктор”. Ако тази вечер дойде някой от “Ню Йорк Таймс”, няма да му обърна грам внимание.

- Да започнем с въпроса как се чувствате?
- Аз съм си патрав, артрозен. Веднъж се затичах към сцената и не можах да улуча стъпалото.
Паднах. Ръката ми се преобърна наопаки. Уплаших се много. Мислех, че е счупена и се ужасих от мисълта за гипсирането. Но слава Богу, тогава се разминах с малкото зло - луксация на дясната лакътна става.

- Това ли е най-сериозният проблем, който сте имали по време на работа?
- Другото не е много за пред хора. Веднъж паднах на главата си в Перловската река.

- Какво точно се случи?!?
- Не помня. Бях в безсъзнание. Дойдох на себе си в болницата. Бях си прехапал езика. Пострада и дясното ми око. Имах кръвоизлив в ретината. Пред окото ми днес мержелеят паяжинки.

- Как са очите ви?
- Не виждам добре. Чета с едни очила. С тъмни гледам.

- Известен сте с тъмните очила...
- Така е. Когато светлото контрастира с тъмното, са ми необходими тъмни очила. В клуба задължително ги използвам.

- Кой е най-сериозният ви здравословен проблем?
- Мъчи ме коксартроза на лявата тазобедрена става.

- Подлежи ли на операция?
- Страх ме е от такова нещо.

- И какво правите?
- Куцук, куцук, куцук...

- Други болежки?
- Не съм ходил на лекар от 1983 година.

- Защо?
- Не обичам лекарите. Каквото ми е отредил Господ, това е!

- Страдате ли от нещо?
- От безсъние. По 4-5 часа през нощта слушам Монтеверди, Палестрина, Хайдн, Моцарт...

- Какво става с безсънието, докато слушате музика?
- Става далеч по-поносимо.

- На какво прилича българското здравеопазване?
- Голяма мъка е! За хората, които няма как да минат без него, е много жестоко. Съчувствам на всички. Мисля, че болните хора у нас заслужават уважение. Униженията трябва да им бъдат спестявани.

- Кой ги подлага на унижения?
- Всички възможни чиновници в бели престилки. Потискаща е не толкова болестта, колкото отношението към страдащите. Мисля, че 99 процента от болните в България ще се излекуват просто от добро отношение. Но с това подмятане, с това подхвърляне, с тази грубост няма да стигнем далеч. В държавните болници не отиват хора с дебели портфейли. Недопустимо е да им се искат пари! Там попадат най-нещастните, най-изтормозените, най-измъчените хора.

- Според вас лекарите ни добри специалисти ли са?
- Възможно е някои да са добри. Но здравната система у нас е човекоунищожителна.

- Здравната каса върши ли си работата?
- Там е нещо страшно. Не мога да проумея защо хората с най-тежки болести трябва да чакат най-много?! Винаги се оказва, че за съответния месец са свършили т. нар. пътеки...

Как така свършват парите за болните, при положение че в държавата има излишъци?

Здравната каса прехвърля милиони и милиарди, които отиват неизвестно къде...
Според мен българинът е болен от тежкото си съществуване. Причините за лошото здраве на сънародниците ни са много. У нас всичко е обърнато надолу с главата. Дано следващите поколения имат по-добър живот. Лично аз съм песимист.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА